Шампионът във втория сезон на БЛИЦ ГЕЙМ Стефан Петров от Габрово разказа подробно пред нашата агенция преживяното от посещението си в Барселона. Предлагаме ви неговия текст без редакторска намеса.

 

 

Всъщност награда за победата ми в БЛИЦ ГЕЙМ 2013 бе екскурзия до Барселона и с посещение на футболния мач от груповата фаза на Шампионската лига Барселона – Милан (3:1). Барселона ме посрещна отново след пет години с топло и приятно време. Имаше време да се върна на места, където вече съм бил, както и да посетя нови такива. „Ла Рамбла” пак е пъстра, многолика и оживена. “Саграда фамилия” все още се строи и ще бъде завършена е чак за 2026, когато е планирано да бъде открита в деня на 100 годишнината от смъртта на великия Антонио Гауди.

Кулата “Агбар” отново блести загадъчно, паркът “Гюел” носи настроение и разкрива великолепни панорамни изгледи към Барселона. Площадите “Каталуня” и “Еспаня” събират много хора от различни националности, океанариума си съперничи с тези в Лисабон и Генуа.

Барселона живееше в обичайния си ритъм, едновременно красива и загадъчна.

 

 

В среща от груповата фаза на шампионската лига Барселона приемаше Милан. Визитките на двата отбора са впечатлителни - спечелили са общо 11 пъти най-престижния трофей в Европа, като само през новия век титлите са 5 - 3 за Барса и 2 за Милан! Самият мач обаче нямаше заряда на дерби между велики тимове. Милан се намира в слаба серия, не върви добре в шампионат на Италия, имаше контузени футболисти. Масимилиано Алегри бе в несигурна позиция и само при правилно и успешно провеждане на този мач, нещата около него щяха да се нормализират.

Получаването на пропуска за мача, въпреки някои дребни разминавания, не беше проблем. Тук е мястото да благодаря на спортната редакция на агенция БЛИЦ, лично на Румен Илиев и на най-вече на легендата Христо Стоичков за възможността да бъда на този легендарен стадион!

Организацията за мача беше отлична - много функциониращи входове, достатъчно указателни табели, любезни стюарди. Всеки е на своето място на трибуната за не повече от 10 минути, след като е влязъл в официалния вход. Същото бе и на излизане, на 15-тата минута бях на метростанцията.

За отбелязване е, че половин час преди мача трибуните бяха почти празни. Това даде възможност за снимки на мен и други фенове пред различните сектори. Не пропуснах възможността гордо да позирам с шампионския плакет на БЛИЦ ГЕЙМ, който грижливо носех със себе си. Бях обещал да имам снимка от легендарния стадион с плакет в ръце и изпълних обещанието си.

 Последва бурно и бързо заемане на местата, все пак мачът е в сряда, средата на седмицата. Всичко се развиваше по план и при безупречна организация - знамето на Шампионската лига бе поставено в центъра, двата отбора са пред официалната трибуна, съдиите, жребият межди капитаните. Химнът на Лигата те кара да настръхнеш, феновете на Барса допълват тържествения момент и с химна на клуба. Чувството е великолепно, трябва да се изживее подобно нещо!!!

Колкото до срещата – всички, които се интересуват от футбол, са я наблюдавали. Резултатът вече е в историята. 

Ще споделя само някои неща, които може да се видят и усетят само на стадиона.

Феновете – основната агитка бе зад едната врата, непрекъснато скандираше “Барса, Барса, Барса!”, водена неуморно от ритъма на нестихващ тъпан. Останалите фенове също непрекъснато подкрепяха с аплодисменти отбора си, но и бяха толерантни към другите. Край мен спокойно и необезпокоявано се разхождаха с фланелки и шалчета на Милан техни фенове. Все пак очаквах много по-голяма и по-бурна агитка.

Треньорите– непрекъснато бяха прави край терена, като Тата Мартино учудващо беше по- неспокоен и на моменти а-ха да влезе на игрището. Проблемите на Мартино са от друго естество - та резерви му бяха националите Фабрегас и Педро! Алегри бе в елегантен костюм и непрекъснато наставляваше и подкрепяше отбора си, но класата на Барса бе очевидна.

Отборът на Барселона – типични разигравания в техен стил, като само Меси показваше креативност в атака. Голяма активност на Дани Алвеш през първото полувреме, пословична ефективност при капитана Шави, в отбрана леко колебливи, особено Адриано, в атака не бяха убедителни Неймар и Санчес. Първият попадна в „полезрението” на съдията и му бяха отсъдени на два пъти спорни фалове в атака. Решаващи две намеси на Масчерано в защита при контраатаки на Милан и при резултат 2:1.

Отборът на Милан – по-слабо първо и силни моменти през второто полувреме. Защитата трудно се спряваше най-вече с Меси, Монтоливо бе истински капитан, но над всички блестеше Кака - силен с топка в краката, опасен, докато бе свеж. Балотели влезе на полувремето и с няколко рейда показа голямата си класа. Като цяло се очакваше повече от “росонерите”.

Обстановката – след гол или след пропуск екотът на стадиона е впечатлителен – дълго звучеше “Ме-сииии”, “Бус-кееетс” или просто “Ееее-х” при пропуск на Барса.

Лионел Меси – голямата звезда на съвременния футбол доказа супер класата си! Безупречно изпълнена дузпа, много качествени отигравания, прекрасен гол в края на мача, окончателно предопределил изхода му. Безспорен Играч на мача!

Влизането на Матри – той загряваше още от полувремето, дълго и упорито. След като влязоха Балотели и по-късно Бирса, той изведнъж загуби увереност. Спря да се движи, стоя на корнера статично поне 10 минути и когато изгуби ритъма на загрявката, Алегри го пусна в игра. Още с влизането си имаше отлична възможност да вкара гол. Спирането да загрява и моментното му обездвижване изигра лоша шега и пропусна златен си шанс. После влезе в ритъма на мача, но вече нямаше положение за гол…

Съдията – почти незабележим и според прословутото клише, това означава, че се е справил с мача.

Грешките – интересно е, че почти всички големи звезди допуснаха по една значителна грешка, която може да се определи, като детинска. Някои от тези отигравания бяха просто бяха нелепи за ранга на такива футболисти.

„Хореография” на мача – всъщност нямаше такава. Слагам думата в кавички, защото тя винаги е била за мен нещо не толкова важно, на което в България обаче се обръща особено внимание. Най важна за мен е самата среща и играта на двата отбора. Абсурдно е „хореографията” да е по-запомняща се от самия мач.

     

Много е писано по този въпрос. И не е достатъчно. Популярността му още се чувства и в местното заведение „Happy” всичко си идва на мястото. Фланелка с неговото име, снимки с него, постоянно желаещи да се снимат с част от колекцията. Аз също. А крайния резултат 3:1 за Барса е познат точен резултат от самия Христо Стоичков! Браво, защото обикновено футболните хора-звезди, мениджъри, журналисти не успяват с прогнозите си.

Мачът остана в историята, много хора бързо ще го забравят, но аз няма да съм от тях. За мен ще остане като най-големият мач, на който съм присъствал! Това е.

Благодарности и на туристическа агенция „Галера”, организирала екскурзията до Барселона.