Големият спорт изисква големи жертви, но и големи личности, които умеят да сдържат бурите след загуба и да преоткриват радостта от победата.

Някои стигат до върха и остават като непоклатими планини. Други разреждат въздуха, поглеждат надолу и… пропадат.

Стефанос Циципас. Даниил Медведев. Андрей Рубльов. Холгер Руне. Каспър Рууд. Петима топ тенисисти, които до вчера дърпаха тура напред, а днес изглеждат като хора, които твърде лесно губят фокуса. 

Талант не им липсва, нито техника, нито история. Имат си от всичко по много. Но липсата на стабилна орбита е факторът, който предопределя посоката им сега.

А когато загубите са гарнирани и с поредица от конфликти, картината добива съвсем различен оттенък.

Циципас - бурята в главата, която не спря

Стефанос Циципас често е в центъра на вниманието не толкова заради тениса си, колкото заради конфликтите около него.

"Тоалетгейт" на US Open 2021, когато Анди Мъри заяви, че е "загубил уважение" към него. Или скандалният мач с Ник Кириос на Уимбълдън 2022, след който го нарече "насилник с тъмна страна".

Или инцидентът от ATP Cup 2020, когато удари баща си с ракета, а майка му се намеси назидателно от трибуните.

Той стигна и по-далеч – през 2022 г. гъркът, изнервен от загуба срещу Медведев на Мастърса в Рим изля гнева си върху майка, която първо напсува, а след това и изгони от трибуните… защото говори не на гръцки, а на руски език.

Нещо, което не трябваше да допуска, независимо от всичко!

Фрапантен пример за бурята в главата му е и скандалът с Горан Иванишевич, с когото за кратко бяха екип. Причината е, че Иванишевич публично атакува своя състезател, обяснявайки, че никога досега не е виждал играч в по-лошо физическо състояние.

Циципас дълго беше част от топ 10. Има зад гърба си 30 финала на сингъл от ATP: 12 титли, 18 загубени финала.

Впечатляваща статистика, но днешното № 25 е категоричен знак колко рязко се е оттласнал от най-добрите. Техничният му стил се оказа недостатъчен, за да укроти бурята в собствената му глава.

Рубльов води битка със себе си

Андрей Рубльов е яростен боец на корта. Но по-трудният сблъсък за него е този със самия себе си. Енергията, която понякога го тласка към мазохистична саморазруха, често е същата, която решава и мачовете му – носи титли, но и взривява фитила.

Руснакът има 27 ATP финали на сингъл зад гърба си: 17 титли и 10 загуби).

В момента е № 14, извън голямата десетка.

През 2024 г. в Дубай бе дисквалифициран на полуфинал заради вик срещу съдията – сцена, която показа ясно колко тънка е границата между триумф и провал.

Добрата новина за него е видимото подобрение в психиката от работата с Марат Сафин. Лошата – че още не е достатъчно.

Медведев – гросмайсторът с емоции на вулкан

Мозък на шахматист, но темперамент на вулкан. Така изглежда Даниил Медведев. Зад гърба си има цели 39 ATP финала на ATP: 20 титли и 19 загуби, включително US Open 2021 и ATP Finals 2020.

И все пак днес е извън топ 10 – за пръв път от години. Падна до № 18!

Скандалите съпътстват кариерата му.

На US Open 2019, в мач срещу Фелисиано Лопес, той изригна срещу съдията, показа среден пръст и саркастично заяви на публиката: "Спечелих заради вас!" – реплика, която влезе в хрониките на турнира.

На Australian Open 2022 скочи на арбитъра заради коучинг от щаба на Циципас с култовото: "Бро, тъп ли си?" и бе глобен.

На US Open 2025 отново загуби самообладание след намеса на фотограф по време на мач с Бонзи. Тогава скочи на съдията с думите:

"Ти мъж ли си?! Защо трепериш? Какво има?", а после се обърна към камерата: "Хора, той иска да си ходи. Не иска да е тук. Плащат му на мач, не на час".

Върхът на серията – раздялата с дългогодишния му треньор Жил Сервара.

Медведев остава гросмайстор на тактиката, но емоционалната лавина често срива всичко изградено.

Руне – между гения и самосаботажа

Холгер Руне е дефиниция за гениален хлапак. Има 11 финала на ATP: 5 титли и 6 загуби. Най-големият му успех – титлата на Masters 1000 в Париж през 2022 г., когато побеждава Джокович. В момента е № 11, на ръба на елита.

Проблемът е, че все още не е научил къде свършва искрата и кога започва самосаботажа.

Типичното демонстративно недоволство, което скандинавецът показва в почти всеки свой мач, го превърна за кратко в един от най-недолюбваните играчи.

Скандали не липсват: провокациите срещу Кей Нишикори в Токио 2024, жестовете към публиката и келешлъшката арогантност срещу Григор Димитров, вербалната война с Рууд на "Ролан Гарос" 2022, пререканията със Стан Вавринка, който го предупреди, че един ден ще съжалява за имиджа, който си създава.

През 2022-ра на "Ролан Гарос" Руне си позволи дори да изгони майка си от трибуните. Развика се и на сестра си. А накрая едва поздрави съперника си Рууд на мрежата.

През 2023 г. треньорът на Лоренцо Музети – Симоне Тартарини, дори го нарече "класически господин Кретен".

За капак през 2021-ва датският тенисист бе обвинен в хомофобия, след като на полуфинал на турнир от сериите "Чалънджър" в Италия, използва обидни думи на датски език, възприети като хомофобски.

Руне е талант, който сам си пречи – и публиката помни повече провокациите, отколкото бекхенда му.

Рууд – тихият агресор и съвестта на тура

Каспер Рууд е добър пример за тих агресор. Наричан неслучайно и "съвестта на тура".

С 25 финала зад гърба си: 13 титли и 12 загуби – и с първи Masters 1000 триумф в Мадрид 2025. Но днес е № 12 – под върха, където беше в най-добрите си дни.

През 2022-ра той бе и на косъм да стане № 1, но загуби на финала на US Open от Алкарас. Същата година падна и от Надал на финала на "Ролан Гарос".

Рууд е цар на турнирите 250. И въпреки че е наричан съвестта на тура, често е въвличан в чужди драми.

Пословична е враждата му с Руне на "Ролан Гарос" 2022 – "детинщина" срещу "неуважение" бяха двете неща, които го вкараха тогава в заглавията на медиите.

Истината е, че дългото чакане в подножието на върха го изтощи и го свали тихо от сцената на големите фаворити.

Понякога не техниката е проблемът. Сривовете идват от друг контекст: рангови точки, травми, смяна на треньори, тежестта на рутината, шумът от трибуните и социалните мрежи – но най-вече от гласовете в собствената глава.

При Циципас и Руне конфликтите са като котва. При Рубльов и Медведев емоционалната амплитуда е едновременно меч и бумеранг. А Рууд – просто се умори.

Те не са антигерои. Това са човешки истории за върха и за онази страна на спорта, за която рядко мислим.

И ако петорката намери отново ритъма си, ще се окаже, че сривът не е диагноза, а просто междинна спирка.

Дотогава обаче остават безсмислените числа. И ехото от скандалите, които напомнят: да си топ играч не значи само да имаш добър форхенд.

Означава да постигнеш тишина в главата си, когато всичко около теб крещи.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ