Мая Хвалинска загуби тазгодишния финал на "Ролан Гарос", но спечели толкова, колкото едва ли си е представяла и в най-смелите си мечти.

Именно поражението от Мира Андреева направи историята на Мая още по-голяма. Защото финалът приключи, но приказката на полякинята тепърва започва.

Публиката аплодираше силно и с основание 19-годишна шампионка Мира Андреева. Но след финала всички говореха за другото момиче - за тенисистката без спонсор, която носеше различни екипи за всеки мач и до последно не беше сигурна дали ще успее да покрие разходите си за престоя в Париж.

След финала социалните мрежи и големите тенис медии буквално я превърнаха в символ на "истинската тенис приказка".

Защото в спорта често говорим за шампиони, за фаворити и за звезди. Но понякога се появява някой, който ни напомня

защо изобщо сме се влюбили в спорта.

Някой като Мая Хвалинска, която не може да си представи и ден от своя живот без любимия си тенис. Дори и когато не е на корта и не тренира, тя гледа ежедневно тенис. Буквално ляга и става с този спорт.

И докато светът гледаше изненадващата загуба на фаворитката Арина Сабаленка и отпадането на Ига Швьонтек, една никому неизвестна полякиня, започнала от квалификациите, се превърна в истинска Пепеляшка на тура.

Започна да пише своята история по невероятен начин.

За нея това е първи финал в турнир от Големия шлем и той идва едва при третото й участие в основната схема. Най-доброто постижение на Хвалинска преди това беше достигането до втория кръг на "Уимбълдън" през 2022 г.

От 18 май тази година до финала Мая Хвалинска нямаше загубен сет на "Ролан Гарос". Девет победи по-късно (три в квалификациите и шест в основната схема) целият тенис свят вече говореше разпалено за нея.

За едно 24-годишно момиче, което дойде в Париж, ужили тенис гигантите като истинска пчеличка и сега ще преобрази изцяло живота си.

А зад този впечатляващ прогрес стои и българска връзка, защото мениджър на Мая Хвалинска е българинът Стефан Гюров, който ръководи международната тенис агенция "Top Five".

През годините той е работил с някои от най-големите имена в световния тенис, сред които Елина Свитолина, Онс Жабер, Даниил Медведев, Гаел Монфис, София Кенин, Анастасия Павлюченкова и Дария Касаткина.

Цялото внимание на Стефан Гюров обаче сега е насочено към Хвалинска, която се превърна в истинска сензация.

Мая пристигна в Париж като № 114 в света. С достигането до финалния сблъсък тя си осигури прогрес до № 21. Благодарение на таланта си, характера и една мечта, която дори за нея самата вероятно е изглеждала прекалено смела.

Но за Мая вече наистина се говори като за Пепеляшката на "Ролан Гарос"!

Нейната история до момента е белязана от доста трудности. Имала е и период, когато кариерата й е изглеждала изгубена. Самата тя е била изгубена заради депресия, която я вади и от корта, а за определено време и от нормалния живот.

Но Мая се вдига – с помощта на родителите си. И днес показва лице, което не виждаме често в публичното пространство. Тя е болезнено откровена дори и за малките детайли.

Дни преди турнира Хвалинска признава, че е изпитвала трудности дори да покрие престоя си в Париж. А сега това едва ли ще бъде проблем. Защото характерът няма нужда от ранглиста, за да се прояви, а понякога най-големият триумф идва именно в деня на поражението.

Но ако историята на Мая беше само за трудности, тя никога нямаше да стигне до финала. Никога нямаше да превърне във възможно постижение, което доскоро изглеждаше почти невъзможно:

квалификантка да стигне до финал на "Ролан Гарос"!

Въпреки че Мая не е нито най-високата, нито най-силната физически. Не разполага даже с мощен сервис. Но пък има нещо, което често липсва дори и на големите шампиони – умението да оцелява, да се връща, да не се отказва.

Едно от най-силните оръжия на полякинята по време на турнира се оказа способността й да чете играта така, както малцина умеят. Да предвижда следващия удар още преди той да бъде нанесен. Да сменя ритъма, височината на топката, въртенето и дължината на разиграванията така, че съперничките й често изглеждаха една идея по-бавни и една идея по-закъснели.

А запитана откъде всъщност идва тази способност, отговорът на Мая се оказа изненадващо прост:

"Мисля, че са няколко неща. Първо, определено изучавам съперничката си. Опитвам се. Второто е, че мисля, че е естествено… Гледам тенис. Обичам да гледам тенис. Когато бях по-малка, гледах тенис по цял ден, всеки ден. Мисля, че това наистина ми помага да чета играта по-добре".

Да, за Мая спортът не е просто професия, тя го преживява като любов. Много по-силно.

След победата над Диана Шнайдер /победила действащата шампионка Арина Сабаленка/, всички очакваха Хвалинска да празнува най-големия успех в кариерата си. Но тя разкри какво смята да прави вечерта с тези думи:

"Ще спя и ще пия чай. Ще гледам нещо хубаво, може би малко тенис, защото съм тенис маниак".

Точно тази непринуденост я направи толкова симпатична на феновете.

Просто защото Мая не прилича на продукт на тенис индустрията, а на момиче, което просто обожава играта. Може би защото е израснала във времето на най-големите.

"Бях фен № 1 на Роджър. Когато започнах да играя тенис, всичко беше Роджър. После Рафа, после Новак. Сега просто се моля Новак да продължи да играе, за да мога да го гледам", казва тя. И добавя:

"Много съм благодарна, че израснах в тази ера. Понякога се връщам към старите им мачове и ги гледам – усеща се като поезия, наистина", казва Хвалинска.

Но поезия е думата, която сега описва най-добре нейният "Ролан Гарос".

Историята на Мая Хвалинска е много повече от тенис. Прилича повече на урок за всички онези, които са чували, че не са достатъчно добри. За тези, които някога са били подценявани. Или за онези, които са тръгвали от квалификациите на живота.

Пчеличката Мая не просто ужили тенис елита, а ужили най-голямата заблуда в спорта – че чудесата са запазени само за фаворитите, големите бюджети и големите имена.

Понякога най-сладкият мед идва именно от най-незабележимата пчела…

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ