Когато снощи на финала на US Open Надал върна четири невъзможни топки, отправени от мощните форхенди и бекхенди на Новак Джокович, дъхът на всеки любител на тениса спря... Сърбинът чинно вдигна ръце, сякаш искаше да каже: “Рафа, ти си непобедим!”

 

Днес Рафаел Надал е истинският крал на корта. Той е седмият тенисист, спечелил всички турнири от Големия шлем, четвъртият такъв в Оупън ерата, датираща от 1968 година, и третият след Андре Агаси и Роджър Федерер, сторил това на четири различни настилки.

 

Логично феновете на тениса си задават въпроса – кой все пак е големият №1? Дали Рафа или с 5 години по-възрастният Роджър?

 

Ако Федерер е уникален, Надал е супер уникален, ако швейцарецът е феномен, момчето от Майорка е извънземен, човек с магически възможности, чиято лява ръка дирижира и сътворява най-красивата тенис-симфония. И същевременно причинява такива щети от другата страна на корта, каквито и най-мощните тайфуни на земята не биха могли.

Роджър Федерер държи рекорда по най-много спечелени титли в Големия шлем. Да оставим споровете на една страна – да, швейцарецът наистина е голям. Ама много. Мнозина го обявиха за най-великия в цялата история на тениса, но забравиха да отчетат един изключително важен факт – Федерер е галеник на съдбата, защото неговата звезда изгря и засия в момент, в който на кортовете липсваха имена, светила, липсваше смяна на силните поколения и предаване на щафетата. В годините, когато той започна да гази наред, Пийт Сампрас вече се беше оттеглил, а насреща беше само фамозния, но и вече на години Андре Агаси, доиграл последните два сезона от бляскавата си кариера с адски болки в гърба и няколко инжекции кортизон. И никой друг. Нито един истински тенисист, който можеше да се противопостави на Федерер.

 

И така до деня, в който от Балеарските острови изплува един мургав младеж, наречен Рафаел Надал... После изгря и сръбското чудо Новак Джокович, тенисът отново взе да блести - най-вече от ярките лъчи на Рафа, с което започна да потъмнява славата на швейцареца.

 

През 90-те години, когато беше бъкано с класици в тениса, големият спор бе между Сампрас и Агаси. Пийт има предимство в директните двубои 20:14, но Андре беше по-комплексният тенисист, успяващ да играе еднакво добре на различните настилки.

И ако двамата имаха повече мачове на клей (особено на Ролан Гарос) или в Мелбърн, съотношението в крайния резултат едва ли щеше да е в полза на Сампрас. Пийт беше трагичен на червено, отпадаше прекалено рано в турнира и поради тази причина има само един мач с Агаси в Париж, загубен с 0:3 сета. В Австралия, където Андре винаги е бил по-добър от големия си опонент, двубоите му със Сампрас са 2:0 в негова полза. В Ню Йорк и на Уимбълдън предимството беше изцяло на страната на Пийт, но на тези турнири той играеше редовно с Агаси и така трупаше победи, а Андре съжаляваше, че не може да срещне вечния си съперник по-често там, където е далеч по-мощен от него – на Ролан Гарос или Мелбърн.

 

Какво обаче е съотношението на мачовете между настоящите титани Надал и Федерер. Двойно в полза на испанеца - 14:7! И забележете – Рафа няма сериозни проблеми срещу Роджър на клей. Три години поред го тупаше на финала на Ролан Гарос. Швейцарецът беше спечелил всичко, само титлата от Париж му убягваше (която си остана непостижима мечта за Сампрас). За да дойде щастливата 2009 година, когато черната котка на Федерер – Рафаел Надал, започна с контузия участието си в Париж, отпадна от шведа Сьодерлинг и...разчисти пътя на Роджър към така бленувания трофей.

Казано накратко – ако Надал беше напълно здрав, Федерер още щеше да сънува сребърната купа от Ролан Гарос.

На тревната настилка швейцарецът е съвсем друг. Особено на Уимбълдън. Там го коронясаха за крал в дългата история на турнира. Никой не вярваше, че може да се намери смелчага, който да победи Федерер в неговото царство. Да, ама онзи младеж от Майорка, чийто поглед излъчва убийствено хладнокръвие, се осмели и катурна Роджър от трона. Победи го в жесток петсетов мач през 2008 година. Нещо, което Фед едва ли някога ще постигне срещу Рафа в Париж.

 

Тези реалности достатъчно красноречиво ни показват кой е по-добрият. А, да, привържениците на Федерер ще цакат с броя на спечелените титли от Големия шлем – рекордните 16 срещу “само” 9 на Надал. Рафа обаче няма никакво намерение да спира. Напротив – полетът към висините на тениса тепърва предстои...