Доктор Игор Четойевич е лекарят, спасил кариерата на Новак Джокович. След неговата намеса Ноле започва с големия си поход към рекордите в тениса. Джокера сам споделя за влиянието на Четойевич в своята книга „Сервирай към победата“. 

 

60-годишният  доктор Четойевич е етнически сърбин, роден в Босна и Херцеговина - в град Бугойно, близо до Сараево. Той е известен диеотолог и учи клиентите си на здравословен начин живот и правилно хранене. Живял е в САЩ, но в момента живее и работи основно в Кипър. 

200 лв. Начален Бонус Спорт от efbet!

 

Игор Четойевич прие екипа на БЛИЦ СПОРТ и БЛИЦ ТВ в кабинета на сестра си в Белград. Още когато му изпратихме имейл с въпроси, докторът ни отговори: "Защо да си пишем по пощата, заповядайте при мен в Белград, за да се видим очи в очи и да си поговорим". Речено-сторено. Два дни по-късно екипът на БЛИЦ пристигна в сръбската столица, където Игор Четойевич ни посрещна.

 

- Определено е така. Защото живеем на голяма скорост и няма време да се храним правилно. Проблемът не е само с какво се храним, но и как го правим. Много е важно да бъдем спокойни, когато ни предстои да седнем на масата. Дори и храната да е органична, ако организмът ти не в покой, храната не се приема много добре. Създаваме токсини, които се абсорбират в тялото и така компрометират нашия метаболизъм. Необходимо е да придобием навик да намираме време за хранене. Трябва сами да си създадем това време. В противен случай ние имаме проблем. Начинът на хранене и самата храна са много важни.

 

- Има изключително решаващо значение. Важната част от ролята на храната е възможността да избираме какво да ядем. Поне ние имаме шанс да правим това и трябва да сме благодарни, че има какво да ядем, защото съществуват държави, където има проблем с глада. Нашият проблем е, че нямаме време да се грижим за себе си, тъй като всичко друго е по-важно. Ние се грижим повече за нашите автомобили, отколкото за самите себе си. Знаем всичко за проблемите на колите си с горивото, маслото, двигателя, гумите и т.н., но нямаме никаква идея какво се случва с нас. Моята професия е да образовам и възпитавам хората. Затова обичам да наричам себе си възпитател, защото думата доктор е много близка с английската дума education. Аз опитвам да възпитавам хората в здравословен начин на живот, а и да направят промяна в самия си стил на живот. Във всеки случай провеждам терапия, но ако не ги науча на тези неща, резултатите няма да са толкова добри, колкото очакваме. Аз трябва да насочвам клиентите си в процеса на тяхната здравословна промяна. 

 

- Проблемът идва от съвременната индустриална храна. Много е трудно да намерим пекарни, които ползват наистина чисти продукти и това да бъде здравословният избор. Индустрията използва консерванти, а това става с използването на много химикали. Става дума за спектър от химически съединения, които пазят храната свежа за дълго време, за да е стерилизирана. Истинският натурален хляб издържа един-два дни и след това мухлясва. В магазина обаче продават такъв, който е свеж в продължение на близо седмица. Това е продукт, пълен с химия. Именно тези химикали се свързват с глутена от брашното и причиняват проблема с чувствителността към този продукт и организмът реагира. В тази си част глутенът става ключов, тъй като самият хляб е става вреден. Това се отнася не само за хляба, но и за млечните продукти. Това са най-използваните продукти в нашия регион, но при някои хора се случва свръхреакция. В техния двигател бензинът не работи. Започват да имат проблем с преработването на храната.  

 

- Да, това е така. Знае се, че киселото мляко е полезно, но в съвременните продукти има вещества, които не реагират добре за организма. Така при хората се появяват проблеми, например лактозата. Малцина обръщат внимание, че това всъщност е проблем за тях. Заобиколени сме от тази леснодостъпна храна, която купуваш и слагаш в хладилника. Неща като сирене, салам и други, които сутринта е лесно да нарежеш и ядеш през деня, но това всъщност се оказва проблем за здравето ти, защото не знаеш каква свръхреакция на организма може да отключиш. 

 

- Повечето пъти съветвам клиентите си да внимават каква храна подбират. Ключово е да знаят какъв е техният личен бензин. Това, което работи за един човек, може да не е никак добро за друг. Трябва да намериш собствената си правилна формула и да елиминираш нещата, които не ти действат добре. Препоръчвам постоянно да са фокусирани върху нещата, които не трябва да приемат. Като направя тестовете на всеки един клиент, аз мога да видя какъв е проблемът, да открия липсващите парчета от пъзела и да изготвя стратегия. Най-важната част преди началото на терапията е да се изчисти тялото, за да може след това да започнем с храненето на полезните неща. През това време човек трябва да промени навиците си. Това е най-здравословният начин. Представете си, че имате хубаво Ферари, но не сменяте маслото в продължение на 2-3 години, а просто доливате ново масло. Това обаче не дава добър резултат, двигателят не представя оптималните си възможности. Същото е и с човешкото тяло. Първо трябва да се изчисти организмът – стомахът, черният дроб и т.н., а след това да започнем с храненето на полезните неща. Тогава самото тяло ще бъде доволно. Изграждането на такъв навик е ключово. Пак стигаме до момента, в който трябва да намерим време за правилната храна, ако трябва да си създадем моменти, в които приготвим тази храна. След това е важно да дъвчем продължително, а не да бързаме с приемането на храната. Винаги питам моите клиенти дали са религиозни. Обикновено отговорят положително. Аз казвам: „Окей, сега е време да практикуваш новата религия с начина на хранене. Благослови храната си, бъди благодарен, бъди спокоен, храни се бавно, предъвквай дълго“. Това е важна промяна, която трябва да се направи. 

 

- Срещнах се с него съвсем случайно. Аз не съм голям любител на гледането на спорт по телевизията. Обичам да спортувам, играя футбол два пъти в седмицата с моите приятели в Кипър. Сутрин правя упражнения, но не следя какъв спорт дават по телевизията. От време на време гледам големи мачове. Мой близък, който е запознат отблизо със спорта, ми каза за Джокович. Той играеше тогава в Австралия, където вървеше Откритото първенство на страната. Това беше преди 12 години. Гледах мача и видях как Джокович страда на корта, как не може да диша. Мисля, че играеше четвъртфинал с Цонга (б.р. - двубоят е през 2010 година в Мелбърн, където Джокович губи драматично след пет сета). Представяше се много добре в първите часове на срещата, но в продължение на мача започна да губи сили. Започна да губи точки, взимаше медицински таймаут, почивки заради проблем с дишането.
 Коментаторът каза, че Новак Джокович има астма. Казваше: „Отново неговата астма“. Заинтересувах се и си казах: „Добре, нека видим как ще се развие ситуацията“. Стана ми интересно от медицинска гледна точка. След поредния медицински таймаут силите му отново започваха да отслабват и той загуби важен гейм. Коментаторът повтори няколко пъти: „Астма, астма, астма“. След това положението се влоши още повече за Джокович и той загуби много лесно решителния последен сет. От моите познания и опит знам, че астмата не може да се активира в следобедните часове. Това може да се случи само сутрин. До мен беше моята съпруга, която е американка, а аз и казах, че това, което се случва с Новак, не е астма. Тя веднага подскочи: „Хайде, помогни му тогава! Той е от твоите хора. Сърбин е!“. Да, но това не става с вдигане на телефона и обаждане на Джокович с думите: „Хей, аз мога да ти помогна“. 
На следващата сутрин пих кафе с мой приятел, с когото коментирахме въпросния мач в Австралия. И той започна да говори за астмата, заради която Новак е загубил мача срещу французина Цонга. Аз му казах, че това не е астма, а нещо друго. Попита ме дали съм сигурен. Отговорих, че не съм напълно убеден, но ако направя медицински преглед, ще знам със сигурност. каква е диагнозата Оказа се, че той познава хора от спорта, близки на Новак, братовчеди или някакви членове на екипа му. Така направихме контакт с Новак. Аз се срещнах тогава с Джокович за първи път. Поставих го на моите машини и проверих за какво става дума. Веднага се оказа, че Джокович приема лоша храна, в организма му се бяха натрупали много токсини. Предположенията ми, че Новак няма астма, бяха точни. Казах му: „Нека направим стратегия. Ще направим това и това, а след това ще видим резултатите“. Новак Джокович беше мотивиран да успее. Последва моите съвети, ставаше все по-добър и кариерата му експлодира положително, когато ги нямаше тези пречки. Тогава той също започна да говори за проблемите с глутена, лактозата, захарта и т.н. Благодарен съм, че Новак имаше отворено съзнание, не е себичен и обича да помага на другите хора. Важно е да отбележим как неговата еволюция с вниманието върху храната се отрази на играта му. Винаги се говори как големите имена са грижат за себе си, но те въобще не полагат грижи. Залагат на таланта и енергията си. Затова често получават различни контузии, които се дължат на това, че слагат грешното гориво в собствения си двигател. А при Ноле тези неща изчезнаха, тъй като просто стана по-здрав. 

 

- Да. Това се нарича Тест на ръката. При този тест човек стои изправен в спокойно положение и изпъва встрани дясната си ръка, а лекарят я бута надолу. Ръката тръгва надолу, макар и с някаква съпротивителна сила. Когато човек застане в същата поза с изпъната дясна ръка, но с лявата ръка държи нещо върху гърдите или стомаха си, тогава съпротивлението на дясната ръка, когато я бутнат надолу, е много по-малко. Лесен начин е да обърнеш внимание на даден човек да разбере как работи енергията. Дори ако задържите телефона си върху сърцето, а другата ви ръка, която е опъната, няма да има същите съпротивителни сили, ако телефонът не е там. Това се дължи на факта, че вниманието на организма е раздвоено и силата е по-слаба. Ако държиш близо до себе си храна, към която си алергичен, тялото реагира. Не е нужно да ядеш, пиеш или вдишваш такъв продукт. Това, че имаш съвсем прост контакт с тази храна, води до реакция на организма. Показах на Джокович този тест и той беше удивен как губи силата си, само защото държи филия хляб. Това обаче е само начален етап на изследването. След това трябва да се провери всичко останало, за да видим цялата картина. Аз не правя само Тест на ръката. Това е само една стъпка към разбирането на цялостния проблем. 

 

- Определено! Когато приемаме лоша храна, ние получаваме нещо като възпаление на нашите вътрешни органи – стомах, черва и т.н. Всички тези органи и белите дробове са свързани. Това е познато от китайската медицина. Ако имаме токсини в червата, значи имаме такива и в белите дробове. Така работи цялата система. Ако освободим стомаха си, дробовете ще бъдат много щастливи. 

 

- Като цяло основната информация е за безглутеновата храна и как тя му е помогнала. Има обаче други неща, по които се работи, но те не са известни. Всяко едно нещо е част от пъзела какво се случва в нашето тяло и как то се изчиства. Едното нещо е правилната диета.  Нейното отсъствието беше парчето, което спираше работата на Джокович. Когато заложи на отсъствието на глутен, лактоза и простите захари, той беше много доволен от резултата и го сподели с всички. Показа се, че с приемането на плодове и правилна храна има достатъчно калории като останалите тенисисти, без да е ял вредните неща. Пак се връщаме на примера с автомобила. Ако имаш дизелова кола, но сипеш бензин, тогава става голяма бъркотия. Джокович просто намери правилното гориво за себе си. Личната му диета може да помогне на други, които имат същите проблеми като него. Тя не може да върши работа за всеки човек, тъй като всеки индивид е уникален.

 

- Да! И преди него, и след като работих с него. Някои са професионалисти, други са аматьори. Има известни, има и непознати.  Основната позиция е да елиминираме стреса от тялото. Някои се оплакват от психологическия стрес, от натиска от семейството да бъдат успешни. Това се отразява на нервите, особено тези в стомаха. За мен като терапевт е важно да изчистя тези стресови ситуации, да разговарям със семейството и да обясня: „Имате прекрасно дете. Не упражнявайте натиск, защото може да е добро в математиката, но вие държите да е успешен тенисист или баскетболист“. Амбицията на родителите също е проблем. Те се опитват да създадат професионални спортисти от своите деца от самото начало, но малцина от тях ще успеят. 

 

- Не, не желая да споменавам имена. Постоянно работя със спортисти, но предпочитам да остана незабелязан, да бъда в сянката. Тогава всички сме щастливи.