Откакто е стъпил на голямата сцена, Григор Димитров е неизменно в устите на хората, в коментарите и в опитите на всеки да звучи по-вещ дори и от най-големите имена в тенис общността.
Просто такава е родната народопсихология – често жонглираме с крайностите. Едно говорим, когато Григор побеждава и съвсем друго, когато загуби. А през цялото време той е нещо много повече – преди всичко повод за гордост, който надхвърля моментните резултати.
Отвъд всякакво дребнотемие, извън всяка статистика.
Прекрасно е да включим телевизора и да видим как българският тенисист играе на най-големите тенис сцени, докато родният трибагреник се развява гордо из целия свят.
Привилегия, която не всеки успява да достигне!
Да, Григор Димитров загуби полуфинала срещу големия шампион Новак Джокович на „Мастърс“ турнира в Маями 2025. Но заслужено бе негов опонент.
Да – не показа дори малка част от играта, на която е способен. Беше колеблив и доста неубедителен. Допусна твърде много непредизвикани грешки – нещо, което в мач от такъв ранг обикновено предопределя крайния изход.
Но бе на крачка от финала! Място, за което всеки професионален тенисист мечтае!
Да, причините за загубата могат дълго да бъдат анализирани. Факт е обаче, че Григор се пребори, за да стигне до там, при това след тежък четвъртфинален двубой, продължил близо три часа срещу аржентинския талант Франсиско Серундоло.
Българинът постигна трудна победа с 6:7 (6), 6:4, 7:6 (3), демонстрирайки изключителна воля и устойчивост в мач, който завърши на ръба на изтощението (Димитров бе придружен от медицински лица на излизане от корта, защото бе почти пред припадане).
Победа, която разкри не само техническия му потенциал, но и неговата психическа устойчивост – качество, върху което очевидно е работил много. Именно тя показа и способността му да преодолява физически трудности в най-критичните моменти.
Кой е казал, че Григор Димитров не може да се справя с напрежението?
Може би някога е било така, но днес – определено не. В последните години все по-често виждаме неговата ментална устойчивост и борбен дух. Започна да печели мачове, в които преди години вероятно би се пречупил (както се случи в Шанхай 2010-та, когато загуби спечелен мач с блестяща игра срещу Анди Родик - 6:7, 5:7).
Ако погледнем още малко назад във времето, ще видим редица моменти, в които Григор е преодолявал себе си, правейки големи обрати и записвайки знаменити победи.
Един от значимите примери за това е победата му над Милош Раонич на Откритото първенство на Австралия през 2014 г. Тогава Гришо триумфира със 6:3, 3:6, 6:4, 7:6 (12:10), а в четвъртия сет спечели изключително оспорван тайбрек с 12:10, което му осигури осминафинал.
Година по-рано, на „Мастърс“ турнира в Париж, Димитров показа характер срещу Микаел Льодра – след загубен първи сет в тайбрек, той обърна развоя на срещата, спечелвайки следващите два сета.
Още тогава една от тенис легендите на 80-те Матс Виландер бе категоричен. Запитан дали Григор може един ден да влезе в Топ 10 на световната ранглиста, той не само, че потвърди, но дори прогнозира нещо по-голямо. „Дори бих стигнал още по-далеч в прогнозата си и ще кажа, че според мен българинът има качества да се доближи до върха“, заяви носителят на 7 титли от Големия шлем.
Думи, които днес звучат по-актуално отвсякога!
През 2017-та Григор завоюва и своята първа и засега единствена титла от сериите „Мастърс“, триумфирайки в Синсинати. Същата година спечели и Финалния турнир на АТП в Лондон.
През 2019-та българинът постигна една от най-забележителните победи в кариерата си, на четвъртфиналите на Откритото първенство на САЩ. Там, след седем предишни загуби, той най-накрая сломи тенис виртуоза Роджър Федерер в драматичен петсетов мач – 3:6, 6:4, 3:6, 6:4, 6:2. Победа, която не само разби проклятието срещу Маестрото, но и го класира за първи път на полуфинал в този турнир.
А сега да се върнем пак към Маями, където през 2024-та Григор постигна впечатляваща победа над световния № 2 Карлос Алкарас с 6:2, 6:4, демонстрирайки завидна стабилност и концентрация.
Същата година, на Откритото първенство на Франция, Димитров достигна до четвъртфиналите, губейки само един сет в предишните четири мача.
Представяне, което го извиси в съвсем друга орбита!
Същата година той триумфира и в Бризбейн, побеждавайки световния № 8 Холгер Руне на финала. Това бе и първата титла на Григор Димитров от 2017 г. – още едно доказателство, че той може да поддържа високо ниво на игра през целия турнир.
Тази трансформация го върна отново в Топ 10 на световната ранглиста, където остана цели 43 последователни седмици.
Само година по-рано (2023-та) българинът се утвърди и като един от най-атрактивно играещите на Тура, побеждавайки играчи от ранга на Даниил Медведев, Стефанос Циципас и Хуберт Хуркач. А стилът и красивите му отигравания впечатлиха всички! Особено онзи смач с гръб и бекхенд на Мастърса в Париж, за който бе написано дори, че трябва да бъде поставен в най-големия национален музей на Франция – Лувъра.
Безспорно израстване. Заслужен успех! Но дали тази трансформация не дойде твърде късно за Григор?
Дали непостоянната форма и психическата нестабилност от предишни години не направиха голямата разлика за българина днес, която можеше да го изведе на още по-високо ниво и с повече титли в актива?
Отговорите са ясни. Но дори те не са толкова важни в момента, защото най-добрият български тенисист, достигнал до № 3 в света, не само се нареди до най-големите, но и категорично стана един от тях.
Нищо, че никога досега не е печелил титла от Големия шлем. Може би защото някъде по пътя, в динамиката на играта и живота, не успя да шлифова навреме всеки детайл от безспорния си талант.
Но е достигал полуфиналите на три турнира от Шлема – Уимбълдън 2014-та, Австралия Оупън 2017-та и Откритото първенство на САЩ 2019-та. А през 2024-та се класира и за четвъртфиналите на „Ролан Гарос“, завършвайки „карето“ от успехи на четирите най-големи турнира.
Григор е преминавал през много катарзиси – не само в играта, но и в емоциите си. И понеже двете са неразривно свързани, често е плащал висока цена за всяко разминаване с реалността.
Борил се е с контузиите, с обстоятелствата, най-вече със самия себе си. И неведнъж е излизал победител от тези битки. Бил е и губещ, разбира се, но никога не се е отказвал от стремежа да бъде най-доброто, на което е способен.
Той е доказателството, че талантът сам по себе си не е достатъчен, ако не е съчетан с труд, характер и борбеност.
Григор Димитров не е просто добър тенисист – той е емоция, пътешествие, история, която продължава да се пише.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ
