Попитали едно момченце защо не иска да бъде с майка си, а то отговорило: „Защото ме бие”, а при баща си: „И той ме бие”. При кого тогава искаш да си? „Искам при Гришо, защото той никого не бие!”.

Преди 5 години Григор Димитров достигна полуфинал на „Уимбълдън”.  Тогава всички вярвахме, че рано или късно нашето момче ще сбъдне мечтата си – да спечели титла от Големия шлем или поне да играе финал.

Днес финалът и трофеят са пълна химера. Реалността е съвсем друга. Гришо тръгна от известно време рязко надолу. Сривът му не само не спира, а продължава още по-мощно. Най-големият беше вчера, след като прохождащият на трева французин Корентин Муте му разказа играта и го върна в първи клас. Така го зашлеви, че го прати на поправителен във фючърс турнирите. Доскоро въпросният Корентин е участвал именно там - на най-ниското ниво на състезанията по тенис. Сега момчето върви нагоре, а наш Гришо се търкулна обратно по стълбата, която толкова години изкачваше.

Къде да търсим причините за провала? Те не са една и две, а комплексни. По всичко личи, че Григор Димитров сбърка със смяната на треньора. Ако при Валверду хасковлията стъпи на трън в края на отношенията им, при Щепанек се натресе още в самото начало на глог.

Другият проблем е здравословен. И колкото по-бързо Гришо оперира болното си рамо, толкова по-голяма е вероятността да излезе от дупката, в която е затънал до шия.

Третият е психически. На Григор му куца хладнокръвието. По всичко личи, че се сринал отвсякъде – било заради липсата на жена в леглото, било и  заради недостатъчната рутина, която уж би трябвало да е натрупал през годините.

Или може би Гришо вече е достигнал тавана си и няма да успее да надскочи предишните си успехи... Поне обаче да се опита да ги повтори наполовина.

В противен случай Григор Димитров ще продължи да открива нови светове и пространства, дълбаейки все повече и повече дупката, в която е зациклил. Световете на тоталния провал и отчаянието.
ДИМИТЪР АПОСТОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ