Най-добрата българска тенисистка смята, че достигането на 1/4-финалите на "Ролан Гарос" е плод на сериозната й работа в последната една година. Първата ни ракета сподели, че е подобрила значително играта си в последните месеци и именно в Париж е дошло времето резултатите да са налице. 

"В играта ми има растеж още от минала година. Даже си казвах, абе аз играя добре, но къде са резултатите. Ето, че дойде моментът, в който се получиха нещата. След Радванска изпитах чисто щастие. Тенисът може да ме накара да се чувствам истински щастлива. Просто влагаш цялата си енергия и устрем. Това е нашият живот.“, заяви Цвети пред Нова ТВ.

„Много зависи от момента, от мача. Зависи и от съперника. Радванска например ме е била 9 пъти. Всеки пък си казваш какво ще направиш и че ще стане по-различно, а в следващия момент губиш 6:1. Просто трябва да опиташ отново и отново, докато се получи. Със Стосър се получи добър мач и определено имах доста шансове. Беше труден мач и физически, и ментално. Саманта си игра доста добре. Тя е един от най-неудобните ми съперници, но имах шансове със сигурност.“

„Определено се чувствам по-добре, когато имам подкрепа на корта. Това са най-близките ми хора. Когато са там е най-добре. В Париж беше почти цялото ми семейство и след всеки мач още някой член от семейството пристигаше. Сега предпочитам сама да си изживявам емоциите и се концентрирам. Може би видях малко просълзени очи, но и аз самата се просълзих след победата над Радванска. Просто, защото много я исках тази победи. За баща ми сълзи чак не мисля, че съм виждала, но аз знам всяка негова мимика какво означава. Той е най-големият ми съдник и най-голямата ми подкрепа. Всички играем тенис, да“, разкри още Цветана Пиронкова и продължи за баща си:

„Просто цялото отношение, което той има към тази игра. Ние бяхме на корта постоянно. Картината, която той рисуваше с думи за света на тениса, я рисуваше много вдъхновено. Запали страст у нас към този спорт, като го представяше като спорт, който е привилегия и се потапяш в един друг вълнуващ свят. Като деца тенисистите бяха нашите герои.“

„Все повече, когато излизам на големите кортове е по-осъзнато. Сега ми доставя някаква изключителна радост и наслада. Подозирам, че сега баща ми ще е на кортовете. Всеки ден е там и играе. Той просто го обича това нещо. Чувала съм много тенисисти да казват, че децата им не искат да се занимават с този спорт, но аз наистина няма от какво да се оплача“, заяви още Цвети Пиронкова и добави:

„Определено не е най-приятната част да имаш толкова внимание върху себе си. Аз много не го разбирам. Аз съм тенисист. Личните преживявания са прекалено ценни, за да бъдат споделяни с широката аудитория. Разбира се чета коментари и за Григор. Странно ми е. Не мисля, че той парадира. Те просто го преследват. Определено върху мен няма чак такова внимание, а и аз бягам от това нещо.“

„Много неща са ми се случили в кариерата. Има един много фин опит, който не всеки треньор може да ти даде. Ако си минал през това е плюс. Мисля, че ще остана в спорта. Със семеството ми правим тенис клуб и ако се развива добре може да стане академия.“

Цвети Пиронкова се развълнува изключително много при спомена за дядо си Никола и остана вярна на себе си да не разкрива тайни от личния си живот, като отказа да коментира предстоящата си сватба.

„Близките ми до такава степен вярваха в нашата кауза, че всичко, което сме правили в тази насока е било с удоволствие. Не съм изпитвала чувство за вина. Дядо ми е другият човек, който се вълнуваше много от моята кариера. Той ме заведе на първия ми турнир. Той беше с мен, когато спечелих първия си турнир – до 10 години в Бургас. Помня го като човек, който никога не спира. Има всякакви идеи, обаче не ги оставя и си ги следва. Хората от тенис средите сигурно също го помнят, защото той беше колоритен. Първата титла я посветих на дядо ми Никола. В Австралия, когато приключи последната точка беше невероятно усещане. Няма как да не ми липсва“, сподели Цветана Пиронкова и трудно сдържа сълзите, които напираха в нея.