Симон-Антони Иванов е сред най-талантливите и перспективни тенисисти у нас. Състезател е на варненския клуб „Супер спорт“. През миналата година попадна в основната схема на „Уимбълдън“ при юношите, стана и държавен шампион в своята възрастова група. Симон-Антони даде интервю за chernomore.bg.  Срещаме се в разгара на лятната му подготовка на кортовете в курорта Свети свети Константин и Елена

- Симон, въпреки че живееш в Марбея, ти си състезател на варненския клуб „Супер Спорт“ и всяко лято за няколко седмици тренираш на кортовете в курорта Св. св. Константин и Елена.  Този месец май също не направи изключение. Доволен ли си от тренировките в България и чувстваш ли се добре подготвен за турнирите, които ти предстоят?

- Мисля, че подготовката ми на кортовете на ТК „Супер Спорт“  при треньорите Кристин и Тихомир Грозданови върви по много добър начин и се надявам на турнирите, които ми предстоят, да покажа добри резултати. Както каза, аз живея с моите родители в Марбея и през по-голямата част от годината се подготвям в Испания, но когато съм в България, смятам, че подготовката ми също не отстъпва и е на много добро ниво, тъй като треньорите са сред най-добрите у нас.

- Защо се насочи към тениса и кога направи този избор?
- Бях петгодишен… С майка ми се разхождахме в Морската градина на Варна, минахме покрай тенис кортовете и решихме да влезем, да погледаме. На мен играта много ми хареса и помолих майка ми да ме запише. Започнах малко по малко, след което треньорите ми казаха, че имам талант, върху който може да се надгражда. Това ме привлече и  с годините започнах да прекарвам все повече време на корта.

 - Някога колебал ли си се дали да не се насочиш към друг спорт?
- Всъщност в началото аз освен тенис тренирах и футбол. Съчетавах двата спорта до 12-годишна възраст. След това трябваше да направя труден избор, но тенисът ме влечеше повече и реших да продължа да се развивам в този спорт.

 - С какво те привлече, какво ти харесва в тениса?
- Харесва ми, че тенисът е индивидуален спорт и всичко на корта зависи само и единствено от теб.

 - Спомняш ли си първия си мач и първата победа?
- Мисля, че беше на един регионален турнир в Добрич за деца до 12 години, бях седемгодишен, когато се явих, но постигнах успех при по-големите.

 - Как овладяваш напрежението на корта и как успяваш да постигнеш максимална концентрация?
- Това е най-голямото предизвикателство пред всеки тенисист, тъй като се постига най-трудно. Влиянието на страничните фактори по време на един мач може много да попречи. Не е никак лесно да успееш да запазиш концентрация в продължение на 2-3-4 часа. Това е едно от нещата, върху които в момента работя и опитвам да подобря, тъй като смятам, че ще ми донесе по-добри резултати.

 - Кои са най-големите ти успехи до момента?
- Миналата година беше най-силната ми досега. Участвах на  „Уимбълдън“ при юношите.

 - Имаш ли вече мачове и при мъжете?
- Тази година започнах да играя и при мъжете. В момента натрупвам опит и смятам, че подобрявам формата си. В края на миналата година бях контузен, но сега се чувствам добре и продължавам да вървя напред.  След травмата разбрах, че най-важното за един спортист е здравето. Човек не трябва да се фокусира върху загубата или победата, която е постигнал, тъй като това е нещо моментно.

 - Участието на „Уимбълдън“ ли беше най-голямо предизвикателство за теб до момента?
- Абсолютно… Имаше страшно много хора по трибуните и това беше нещо ново за мен. Да бъдеш сред най-добрите в този спорт, наистина е нещо голямо.

- Ти си и държавен шампион при юношите. С какво смяташ, че превъзхождаш съперниците си на корта?
- Не мисля, че ги превъзхождам с много голяма разлика, просто миналата година бях в много добра форма и това повлия, за да стана държавен шампион и да постигна всички останали успехи.

- А има ли съперници, които са неудобни за теб, и с какво те затрудняват?
- Има много неудобни съперници, например левичарите играят по съвсем различен начин, защото изпълняват сервис от другата страна и това затруднява посрещането. Наистина е трудно, но затова са и треньорите, да построят най-добрата тактика преди всеки мач, която да ти даде максимално възможност да се възползваш от шансовете си.

- В кой от елементите от играта се чувстваш най-уверен?
- Форхенд и сервис…

- Има ли тенисисти, на които се възхищаваш, и кои са?
- Роджър Федерер… Наистина той е тенисист, какъвто едва ли ще има в близките години. Невероятен талант е и се възхищавам искрено на всичко, което прави.

- Опитваш ли се да му подражаваш на корта, или по-скоро искаш да изградиш собствен стил?
- Гледам някои неща в играта си да ги усъвършенствам и определено предпочитам да имам собствен стил.

 - Още един варненски тенисист – Пьотр Нестеров, също записва успехи при юношите. Смяташ ли, че е реално до няколко години да имаме двама варненски тенисисти в челни позиции при мъжете?
- Познавам Пьотр, той е много добро момче, освен това е доста талантлив. Наскоро тренирахме заедно във Варна. Мисля, че се развива много добре, и се надявам да прогресира още, първо при юношите, а след това и при мъжете. Убеден съм, че е възможно да  има двама варненци на високо ниво в тениса.

- Конкуренция има ли помежду ви, или по-скоро си помагате в тренировките, когато се засечете в града?
- Нашият спорт е такъв, че конкуренцията е неизбежна. За момента се опитваме да вървим заедно напред. Има и други добри български тенисисти, като Адриан Андреев например, който е втори в юношеската класация…

- Как съумяваш да съчетаваш тренировките с образованието?
- Доста трудно… Всяко лято се прибирам във Варна, за да се явя на изпити. Наистина не ми е лесно да правя комбинацията между тренировки, състезания и изпити, но някак успявам, все още…

- Каква е ролята на треньора за успехите в тениса?
- Треньорът е много важна част от екипа на един тенисист. Той помага на състезателя не само да се изгради като спортист, но и като човек.

- Доверието между двамата ли е най-важното в екипа?
- Това като цяло е едно от най-важните неща за пълноценната работа в екип.

- Остава ли ти свободно време от тренировки, състезания и уроци и какво обичаш да правиш тогава?
- Като цяло не ми остава почти никакво свободно време. Почти не успявам да се виждам с приятели. Тенисът е спорт, в който се изискват адски много лишения и не остава време за купони…

- Приятелите ти спортуват ли?
- Имам и такива, които спортуват, както и такива, които не спортуват… Но аз нямам чак толкова много приятели… Спортът ме отделя малко или много от другите среди.

- Близките ти подкрепят ли твоето решение да се посветиш на тениса и идват ли понякога да те гледат на корта?
- Баща ми играе голяма роля за моето развитие, благодарен съм му за всичко, което прави. Двамата с майка ми много ме подкрепят. Винаги идват на моите мачове и след това се опитваме заедно да ги анализираме и да търсим начини да надграждам непрекъснато формата и представянето си. Няма значение дали съм победил или загубил, ние винаги заедно търсим начин да вървя напред. Като един отбор сме… Ако не вървим заедно напред, няма как да се случат нещата…

- Ти живееш в Марбея, роден си във Варна и макар и за кратко през лятото се прибираш тук… Кои са другите интересни места по света, на които те отведе спортът?
- Ходил съм в страшно много градове по света и почти навсякъде откривам по нещо любопитно. Миналата година за първи път посетих Америка  и много ми хареса. Животът там е по-различен отколкото в Европа, допадна ми… Но като цяло турнирите винаги са на много красиви места, където и обслужването е на много високо ниво.

 - Какви цели си поставяш – в близък и в по-дългосрочен план, за развитието ти в тениса?
- На първо място – да съм жив и здрав. А успехите рано или късно ще дойдат, ако продължавам да работя много и да съм усърден.

- Има ли турнир, който мечтаеш да спечелиш, и съперник, когото мечтаеш да победиш на корта?
- Мечтая един ден да съм в Топ 100 при мъжете. Това ми е целта на първо време… Искам да съм сред най-добрите!
ПОЛИНА ПЕТРОВА