Световният №19 Григор Димитров даде доста дълго и интересно интервю за списание Hello Monaco. Както БЛИЦ Спорт писа в него първата ни ракета сподели доста неща от личния и професионалния си живот, като загатна с какво би се занимавал след края на кариерата си и дали вече мисли за семейство. Българинът сподели как приема победите и загубите, защо е избрал да живее в Монако и как си представя един перфектен уикенд.

– Пропусна Мастърс турнира в Париж заради контузия. Сериозна ли е? Как се чувстваш в момента?
– Вчера преминах през още една възстановителна процедура. Като цяло нямам проблеми, защото съм свикнал. Спортистите винаги рискуваме много, тъй като всеки ден се стремим да даваме най-доброто от себе си както физически, така и психологически. Хората не разбират, че за нашия наглед бляскав и безгрижен начи на живот е нужно да полагаме всекидневни усилия и единствено професионалните спортисти могат напълно да разберат това.

– Как протече боледуването ти от Covid-19?
– Беше тежко, но също така беше позитивен опит. През първите три месеца от пандемията се грижех много за себе си. Намирах се в САЩ и бях в пълна изолация. Въпреки това продължавах да тренирам и да работя, защото не исках да губя форма. Но след това се разболях и трябваше да стоя сам вкъщи в продължение на 20 дни. Нямате представа колко много можете да размишлявате за абсолютно всичко в живота в такава ситуация и аз направих точно това. Сега оценявам още повече близките ми, които ги е грижа за мен.

1000 лева Oнлайн казино Бонус от efbet

– Много хора са депресирани заради пандемията, но други я възприемат като поучително преживяване. Какво се промени в твоя живот през последните месеци?
– Каквото и да правим през деня, в крайна сметка винаги се прибираме вкъщи, между четири стени. Професионалните тенисисти може да изглеждаме малко разглезени отстрани заради лъскавите хотели и всичко останало, което този живот предлага. Но това, което никой не вижда, са усилията и жертвите, които са нужни, за да достигнеш до това ниво. Големият шок идва след като се оттеглиш. Много бивши спортисти не могат да свикнат с това, че вече не са в светлините на прожекторите и трябва да водят нормален живот. В тениса винаги имаме някого около себе си, на когото можем да се обадим, когато имаме нужда от нещо. Мисля, че е много важно да имаш човек, с когото можеш да разговаряш. Някои играчи нямат възможност да си позволят психолог или друг специалист от подобен тип, но всички ние идваме от различни култури и семейства, така че не съдя никого по този признак. В началото на пандемията също говорих за това – важно е да имаш около себе си хора, с които не просто можеш да говориш, но и на които можеш да се довериш.

– Започна ли вече да се замисляш да създадеш семейство?
– Да, разбира се. Не искам да прозвучи арогантно, но ми се налага да полагам усилия, за да бъда по-обикновен отколкото съм, тъй като искам известно време да живея малко по-спокойно и да не се занимавам с нищо.

Григор с бомбастично разкритие след връзката си с рускинята Лолита

– Твоите родители също са били спортисти. Мислиш ли, че това ти е помогнало да изградиш кариерата си?
– Да, така мисля. Баща ми беше първият ми треньор, така че всичко, което съм на корта, дължа на него. Винаги съм усещал тяхната любов и подкрепа. Дори това е напълно достатъчно, за да повдигне духа на един подрастващ играч. След това бях сам в продължение на доста време, но успях да остана на прав път. Преживях няколко трудни години, но никога не спрях да преследвам целите си.

– Имаш ли модели за подражание? Хора, които те вдъхновяват, дори извън спорта?
– Има много хора, които харесвам и на които се възхищавам. Това, което винаги съм следвал, е интуицията ми. Хората често ме питат „Какъв съвет би дал на младите играчи или на феновете си?“. Лаская се, когато ми задават подобни въпроси и се радвам, че имам много фенове, но никога не бих казал на децата задължително да правят това, което съм правил аз. Мога да наставлявам единствено себе си, а след това да споделя опита, който съм придобил. Затова винаги казвам на хората да правят нещата по своя начин и да си проправят собствена пътека в живота.

– Как празнуваш победите си? Имаш ли някакви ритуали?
– Приемам спокойно както победите, така и загубите. При победа не се радвам твърде много, а при загуба не се натъжавам прекалено. Така трябва да бъде в нашия спорт. Трябва да намериш този баланс не само в тениса, но и в живота. Нищо не е чак толкова добро или чак толкова лошо. Когато намериш този баланс започваш да научаваш повече не за правилата, а за елементите на живота. Вдъхновявам се от най-различни неща – понякога от ходенето на автомобилни състезания, а друг път от обикновена разходка или красива картина. Ако успееш да извлечеш позитивите от подобни преживявания и да ги използваш, това е много вълнуващо. Важно е всичко, което правиш, да бъде с определена цел.

– А как приемаш пораженията? Анализираш ли грешките си?
– Уча се от грешките си, но не мисля твърде много за тях. По принцип съм доста строг със себе си. Най-хубавото в нашия спорт е, че следващата седмица отново имаш мач. Винаги имаш време да коригираш недостатъците в играта си, което е много добре. В живота обаче нямаш толкова много възможности. В момента аз и другите тенисисти изживяваме мечтата си, но това не е реалният живот. Като спортист имаш срок на годност, като продукт в магазин. Изживяваме мечтата си, но това няма да продължи вечно, така че трябва да поправиш грешките си възможно най-бързо.

– Има ли тенисист, когото би искал да победиш?
– Изпълних тази цел миналата година, когато победих Роджър Федерер на US Open. Начинът, по който се случи и то на такъв голям турнир прави победата ми срещу него по-значима от тази срещу който и да е друг играч. Имам много други наистина ценни победи, разбира се, но точно тази беше по-специална. Това е мач, който определено се отличава в кариерата ми.

– Мислел ли си с какво ще се занимаваш след края на кариерата си?
– Имам някои идеи, но през тази година доста неща се объркаха и затова искам да си оставя възможно най-много врати отворени. Възможно е след като приключа с тениса да си взема една година почивка. Преди пандемията имах много интереси в най-различни части на света. Обичах да посещавам модни ревюта, а освен това много обичам архитектурата. Едно от големите ми желания е да помагам на младите играчи на възраст между 10 и 20 години, тъй като знам колко е ценна подобна помощ за един тенисист на тази възраст.

– Ти си официален посланик на няколко световноизвестни бранда. Изпълнявайки подобна длъжност не е ли най-важното да се асоциираш с концепцията и философията на въпросния бранд, но същевременно да придаваш свой собствен почерк?
– Да, разбира се. Аз също смятам, че това е от изключителна важност. Всеки договор, който подписвам, независимо дали е спонсорски или за участие в турнир, е защото си имам причини да го направя. През последните 12 години имах огромен късмет с компании като Wilson, Rolex и Nike. Когато подписвам са даден бранд го правя защото смятам, че мога да му придам определена стойност, от която той се нуждае. За мен е важно да се отличавам и да имам собствена идентичност.

– Разбрахме, че колекционираш ретро автомобили.
– Да, наскоро започнах и е много готино. Живях доста време в Лос Анджелис и там започнах да изпитвам тази страст. В Монако постоянно виждаш всякакви страхотни, невероятни и дори откачени коли, но аз искам да бъда различен.

– Какви са най-ценните неща, които си колекционирал?
– Часовници. Започнах да ги колекционирам, когато бях на 18 години. Все още пазя първия часовник, който си купих.

– Защо си се насочил към автомобилите и часовниците, а не към изкуството, например?
– Имам много произведения на изкуството вкъщи. Най-вече съвременни творби. Всяка от картините в дома ми е там, защото означава нещо за мен, а не просто защото съм решил, че е красива и трябва да я купя. Всичко, което притежавам, е за да допълва същността ми. Купуването на неща не е самоцел за мен. Когато дойдат вкъщи много хора ме питат откъде са картините ми. Харесват ми, защото правят всичко наоколо по-цветно и имат собствена история.

– Как си представяш перфектния уикенд?
– Обичам да си стоя вкъщи. Не ходя често по дискотеки, дори да имам възможност. Никога през живота си не съм опитвал алкохол. Харесва ми да вечерям със семейството и приятелите си. Искам животът ми да бъде по-спонтанен. Да шофирам наоколо, да изпия чаша хубаво кафе. Харесва ми да съм вкъщи и да пиша. Просто документирам мислите си, когато съм в настроение за това.

– Спазваш ли диета? Как поддържаш физическата си кондиция?
– Обикновено 3-4 дни преди турнирите, както и по време на самите турнири, се опитвам да се храня по-здравословно от обикновено. Консумирам по-семпла храна и никога не смесвам храните. В тези периоди не консумирам глутен, в никакъв случай, но не изпадам в крайности. Харесвам риба. Два пъти седмично ям месо. Освен това много обичам сладко – бисквити, сладолед и шоколад. Обичам лакомствата, но не съм зависим от тях. Никога не ми се е случвало да стигам до състояние от типа „Човече, трябва да хапна шоколад, иначе ще се разтреперя“. По време на турнирите съм много дисциплиниран.

– През годините си живял в много различни страни като САЩ, Испания и Франция, а сега си в Монако. Какво намираш за специално в този град?
– Всеки път, когато съм тук, имам чувството, че съм на почивка и това ми помага да се отпусна. Прибираш се вкъщи, оставяш си багажа и отиваш на плаж. Освен това тук се чувствам сигурен и всички уважават личното ми пространство, което е много важно за мен. Това не винаги се случваше на другите места, на които съм живял. В Париж беше различно. В Швеция обикновено е доста тихо, но когато отидеш в центъра на голям град, това се променя. За Лос Анджелис дори няма да започвам да говоря. Когато съм в Монако просто имам чувството, че съм си у дома. Когато пътуваш толкова много е чудесно да имаш място, което можеш да наречеш свой дом. Много спортисти не оценяват това.

– Как реагираш, когато ти поискат автограф?
– През годините започнах да оценявам феновете все повече. По време на мач атмосферата е напълно различна с фенове по трибуните. Да играеш в пред 20 000 души в „Медисън Скуер Гардън“ е невероятно. Същото е чувството и всеки път, когато съм си у дома, в България. Когато играеш вечерен мач в Ню Йорк се чувстваш безсмъртен, като рок звезда.

– Каква е твоята мечта?
– Баща ми често казва „Единственият начин да продължаваш напред е да продължаваш да мечтаеш“. Затова не спирам да мечтая. Всеки ден имам различна мечта.
TennisKafe.com