Президентът на федерацията по волейбол инж. Данчо Лазаров даде интервю пред "24 часа" след извоюваното четвърто място от националите ни на финалите на Световната лига в Аржентина.

- Навръх 70-ия си рожден ден успял човек ли се чувствате, г-н Лазаров?
- Бих казал да, заради това, което съм направил. Трудно може да се формулира обаче еднозначно, не съм мислил по въпроса.

- А във волейбола успял ли сте?
- Свършихме много полезни неща за тези години. Не е тайна, че попаднах случайно във волейбола, но като всички неща в моя живот съм се стремял да ги правя както трябва, за да се постигат определени цели. Мисля, че ерата на “Левски Сиконко” ще се запомни в историята на българския волейбол. И се надявам отборът да продължи да бъде фактор у нас. Важното е, че от него излязоха много състезатели, които станаха гръбнак на националния отбор, който постепенно започна да жъне успехи. 

- В началото на случайното ви попадане във волейбола казвахте, че искате да направите “фабрика за производство на волейболисти” по модела на легендарния руски треньор Николай Карпол - успяхте ли?
- Трудно е да стане в България. Той продължава да работи в “Уралочка” и досега, но разполага с огромни ресурси от състезатели и финанси. Но все пак - донякъде се получи и тук. Радващото е, че този пример бе последван от други клубове като ЦСКА, “Пирин Балканстрой”, “Марек Ивкони”.

- Но първите два отбора все повече загиват...
- Така е, но имат играчи в националния отбор и това е хубавото. От една страна, нивото на родния шампионат не е това, което беше. Но това пък, от друга страна, благоприятства за излизането на състезателите в чужбина в силни клубове и първенства. 

- Тоест, образно казано, мизерията и трудностите ги амбицират, така ли?
- Да така е. Силно казано е да казваме, че у нас има професионални волейболисти, като се имат предвид възнагражденията. Във футбола и баскетбола играчите получават несравнимо повече, но точно волейболистите са тези, които пробиват навън. Нашата система, бих казал, функционира сполучливо. Макар и принудени от обстоятелствата, младите играчи отиват навън и се развиват. После се връщат като класни състезатели и затова имаме силен национален отбор. Така че колкото и някои хора да упрекват и да казват как трябва да се промени, резултатите на националния отбор показват, че тя е правилна. Същото е и при жените. Не можем да се сравняваме с Полша, Русия, Италия, където привличат много класни чужди играчи. Нямаме система на изграждане на силни клубни отбори, защото финансирането и подкрепата от частните фирми, бизнеса и държавата са силно изкривени през тези години. Всички гледат националния и са щастливи и доволни. В същото време имаме силна младежка школа, но после се получава празнина, като станат големи.

- Можем ли да кажем, че каквато ни е държавата, такъв ни е и волейболът?
- По отношение на подкрепата от държавата за националния спорт ние при всички министри от Васил Иванов-Лучано до сега срещаме пълна подкрепа. Но тук има допълване - самите волейболисти доказват, че трябва да имат финансиране и спортът ни да е приоритен. А държавата ни подпомага и сме на прилично ниво. Но нека не забравяме, че имаме спонсори и приятели, които също много помагат. По отношение на клубния волейбол обаче първо законово няма механизъм да им се помага. Годишно държавната помощ е 400 000 лева.

- Тогава не е ли парадокс, че националният отбор мери сили с тези мощни държави, за които говорите?
- Парадокс щеше да бъде, ако имаме едно постижение - например едно четвърто място и после пак си караш там, където си бил. А при нас не е така. Погледнете резултатите от 2006 г. до сега - бронз на световното, трето място на Световната купа, участие на две олимпиади, трето място на европейско, три пъти четвърти в Световната лига. Това е процес, който не е случаен и се надявам да го задържим. Защото виждам апетит у самите състезатели и треньори, у публиката. Време е да скочим по-нагоре от четвърто място. Самото участие на олимпиада е безспорен успех, в Пекин бяхме пети, в Лондон - четвърти. Не е малко.

- Отборът, който гледаме сега, ли е проектоолимпийският за игрите в Рио де Жанейро?
- Това е, но има и други момчета, които не са играли в него, а имат качества и амбиция. И ако това се случи, отборът може да стане още по-силен. Не искам да споменавам имена, за да може повече момчета, като го прочетат, да мислят, че става въпрос за тях и да имат тази амбиция.

- Преспахте две нощи след загубата от Италия в мача за бронза в Световната лига - повече съжаление или задоволство има у вас?
- Успехът е безспорен и не мога да кажа нищо, което да го омаловажи. Но все пак има нещо, което не ни достига да отидем по-напред. На този голям въпрос трябва да си отговорим.

- Това интервю с вас не е първото и много често стигаме до онова “малкото”, което не ни достига. Защо не се намира?
- Да, така е и то продължава много години. Но пък не трябва да вдигаме летвата прекалено високо. Да погледнем пак тези държави. В Бразилия - изключвам, че е голяма страна с възможности, има страхотна база за подготовка, Русия има няколко тренировъчни бази, а в Полша подкрепата от държавата е уникална. Във всяко воеводство имат спортно училище за волейбол и държавата осигурява 10 милиона евро за тях годишно. Волейболът там е индустрия.

- Но бихме поляците във Варна 2 пъти... Тогава какво излиза - ако нашият волейбол има 10 млн. евро годишно, значи трябва да сме все първи?
- Не, не - това няма да ни класира по-нагоре. Не е достатъчно, но е мощен фактор за разширяване на базата на волейбола, за подкрепа на детско-юношеския волейбол. Като се разшири основата на пирамидата, и върхът става по-висок.

- Предстои ви среща с Камило Плачи - какво ще му кажете?
- Най-вече какво трябва да се направи още, че отборът да заиграе по-добре. Естествено, че има неща, които трябва да се подобрят, но най-добре го знае спортно-техническото ръководство. Чака ни тежко европейско първенство, което вероятно ще е по-трудно от Световната лига. За нея не си бяхме поставили конкретна цел заради обективни реалности - контузии, силната група... Но за европейското трябва да търсим добро представяне.

- Тоест вече ще има конкретна цел, а не “каквото стане”, така ли?
- Е, няма да има безцелие. В лигата бе така, но явно това освободи играчите да покажат по-добри резултати. Добре е да стигнем до медали на европейското, но конкуренцията е много силна. Там е много важно да задържим позициите си.

- Как ще коментирате промените в правилата на волейбола?
- Когато през 1990-а тогавашният президент Рубен Акоста смени системата всяка грешка да е точка, се гледаше скептично, но времето показа, че е било правилно. Сега се правят нови опити и отново само времето ще определи кое е по-доброто. В Полша пробват да се играе до 21 точки, но до 5 гейма. И това изглежда странно, но кой знае?

- Предстои важен турнир за жените - за първи път ще играят в Гран при. Не ви ли притеснява загубата от Германия в полуфинала на Европейската лига във Варна?
- Притеснява ме, разбира се. В Гран при отборите са още по-силни и нашите трябва да се борят много, за да бъдат равностойни.

- Ако резултатите говорят за работата на един треньор, както казахте за Плачи, как ще коментирате селекционера на жените Марчело Абонданца?
- Първо той самият трябва да си даде сметка какво е постигнал. Трябва да набележи мерки да се подобрят нещата, защото този мач с Германия показа, че отборът има потенциал, но трябва да го разкрие. Очевидно не е достигната тази степен на подготовка, която се иска. Но да се надяваме, че в Гран при момичетата ще играят по-добре и ще дадат заявка за нещо повече на европейското.