Мартин Стоев е един от най-успешните треньори у нас. Единствен селекционер, който има световна титла като състезател и е вицешампион като треньор от световно първенство. С множество успехи на национално ниво, както при мъжете, така и в последните години с юношите на България. 

Стоев заяви в интервю за "BGvolleyball", че се радва, че е предал частица от своята непримиримост и характер на младите ни волейболисти и  вижда бъдеще за своите състезатели. А пък благодарение на тях е преодолял мъчещата го дълги години фобия от летене със самолет.

Измина една седмица от големия успех, държат ли ви още емоциите?
Те преминаха още на следващия ден. Това е страхотен труд, много време тренираш, а емоцията е малка като време. Иначе много голяма като сила.

Това все пак са сребърни медали...
Да, медали са, но човек като преспи вече е друго. Жалкото е, че завършихме първенството със загуба. Затова винаги съм казвал, че един бронзов медал е по-щастлив от сребърния, но пък среброто е по-ценно от бронза.

Какво си мислеше вечерта след загубения финал?
Не бях разочарован, защото Полша игра по-добре от нас. Ако имахме шанс да спечелим и не бяхме го направили, тогава щях да изпитвам разочарование. Но в този мач ни надиграха. Да, яд ме беше, но въпреки всичко бях доволен от това, което постигнахме.

Сега от погледа на времето, което е това, с което Полша ни превъзхожда?
На този етап Полша ни превъзхожда малко технически. Физическите качества на нашите момчета са по-добри от техните, но чисто игрово волейболно те са малко са по-добри. Не съм запознат, но може би това как и къде играят, в какви отбори или заедно в първенство, оказва влияние. Личи си, че се представят като един много опитен и зрял отбор. Определено не играят като 18-годишни.

Отборът ни показа характер и воля. Как се изгражда тази непримиримост и психическа устойчивост?
За мен, ако има по-добър отбор от нас, ще ни победи с волейбол. Няма да ни надиграе с характер, липса на мотивация от наша страна, труд или липса на желание и дух, ако щете. Да се бориш докрай, да се раздадеш на терена, това за мен е много важно. Това им го предадох на момчетата през годините, защото аз винаги съм бил такъв – максималист! Винаги съм играл само за победа. Много се радвам, че тази от тези мои възгледи съм успял да им предам и на тях.

Съвместната ви работа през последните четири години ли повлия на това израстване?
Когато едно дете е по-малко, то по-лесно запаметява и по-лесно му се изграждат навици, от колкото вече след определена възраст. Хубавото при тях е, че от малки вървят нагоре. Не само на това първенство, но на всички изиграни международни форуми, този отбор няма по-слабо класиране от четвърто място. Това означава, че не е случайно, а вече се води рецидив (усмихва се).

И все пак, кой беше най-тежкият момент на това световно?
Когато съдията, не помня точно от къде беше, азиатска държава, щеше да ни лиши от медал. На мача с Италия, в много важен момент в тайбрека ни свири една топка, която ни ощети. Помислих си, че всичко свърши.  Това бе най-тежкият момент. Той продължи да бъде тежък в продължение на шест мачбола за Италия, но не се предадохме. Накрая ние победихме!

Летя със самолет, въпреки, че имаш страх и не го правеше досега. Как успя да преодолееш тази фобия?
Заради тях го направих. Само и единствено  заради момчетата. Друга причина не можеше да ме накара да вляза в самолет. Не се бях качвал от 11 години. Но си заслужаваше заради тях. Не мога да ги предам. И така, летях.

А сега как е?
След като пътувах усещането е по-различно. Със сигурност не е същото,  както преди. Мисля, че доста е отшумяла тази фобия. Мога да пътувам вече.

Значи освен сребърните медали още един положителен аспект?
Да, в личен план много полезно. На път съм да се излекувам окончателно.

Как виждаш тези момчета за в бъдеще?
Още е рано да се каже, защото те са 17 и 18-годишни. Ние, когато спечелихме титлата, бяхме 21 годинши, почти изградени волейболисти. А при тях има още две три години работа. Може това е най-важния период, за да може колкото се може повече от тях да се прелеят в мъжкия отбор.

Ако ти предложат да поемеш мъжкия национален отбор, би ли приел?
Ако ми предложат условията ще бъдат тежки и стриктни. Нямам предвид финансови.  Просто трябва да се променят много неща, които според мен от 2012 година до сега са изпуснати.

Какво визираш, нещо по-конкретно?
Конкретно мога да кажа, че имало е случаи да се консултират състезатели кой да бъде треньор. Това  е недопустимо. При такива обстоятелства успех никога няма да има и това се вижда за момента. Това е едно от малките неща, но не искам да влизам в подробности и да разкривам тайни от кухнята. Но има неща, които, ако не се променят, така ще си продължим.

Това значи ли, че би се навил да станеш треньор на мъжете?
Ако изпълнят моите условия – да.

За завършек какво си пожелаваш?
Да има пак такива поводи за радост. Защото са рядкост. Също така най-важното е да сме живи и здрави. А на Найден Найденов, с когото сме колеги и приятели, пожелавам успех. Предстои тежко световно първенство  и му желая да изпита същото удоволствие, което изпитах аз в Иран.