България отново е волейбол, а едни млади момчета направиха немислимото. Направиха това, което няколко правителства не успяха – и още толкова след тях едва ли ще успеят:
Обединиха една разединена нация!
И го сториха не с кухи фрази, а с много труд, себеотдаденост, воля, характер и сърце.
За броени дни, за часове. В рамките само на няколко мача.
Истински героизъм, който струва много повече от златен медал, защото върна смисъла на думата "отбор".
Едни млади момчета показаха как се прави. Бяха повече от спортисти. Бяха посланици. Политици на волята. Обединители на хора, които иначе гледат в различни посоки.
Един човек сред тях обаче наистина изписа името си със златни букви – не просто в историята на този голям световен форум, а в сърцата на всички българи.
Джанлоренцо Бленджини!
Италианецът, който преди 9 години изведе "скуадра адзура" до световния връх. Името му се произнася с особена почит в Италия.
Маестрото, който днес постави България на картата на надеждите. Върна ни там, където и преди сме били.
И по ирония на съдбата го направи точно срещу родната си Италия. Но в това има повече символика, отколкото личен характер, защото треньорската философия и брилянтния тактически и педагогически подход на Бленджини са това, което го прави толкова успешен.
Тази победа е на вярата, доверието и професионализма.
Бленджини влезе в българския волейбол като чужденец. Но вече е половин българин, както се казва, вече е български герой. Защото явно е не само инженер на подема, но и строител по характер.
С типичната си италианска енергичност и борбеност, той направи така, че едни млади момчета да повярват в потенциала си, да не се поддадат на емоциите, да не се разсейват нито за момент и да надскочат себе си – така, както могат да го направят само големи мъже.
В свят, в който често търсим чужда помощ и рядко я намираме – той дойде и ни повярва. Изгради отбор в страна, в която се обезверяваме твърде лесно. Вдъхна ни увереност във време, в което повече се руши, отколкото се изгражда.
Затова днес всички излязоха на площадите и стадионите, мечтаха на глас, крещяха от еуфория и плакаха от щастие. И тепърва още ще го правят.
А на Бленджини не му дължим само честитки и аплодисменти. Дължим му признание.
Дайте му орден "Стара планина"!
Защото Бленджини не само промени националния отбор.
Той върна смисъла на националното.
Най-високото ни отличие се връчва от президента на хора, "които имат изключително големи заслуги към Република България".
А Бленджини определено е такъв човек!
В миналото държавното отличие са получавали 27 играчи и треньори от националния отбор по футбол.
През 2011-та го получиха и две от легендите на българския волейбол – Димитър Златанов и Тодор Димов.
Време е да го дадем и на Джанлоренцо Бленджини.
Не само защото постигна нещо историческо, а защото направи нещо по-ценно от медал: събуди вярата на цял един народ.
Събра ни. Накара ни да се гордеем!
Това не е просто спортен успех, а урок по национален дух!
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ
е генерален спонсор на Българската федерация по волейбол и националния отбор
