Знаменитата победа на ЦСКА над Зираат Банкась с 3:2 във вторник вечер в препълнената до краен предел „Арена Самоков" ме върна години назад. Във времето, когато да защитаваш емблемата със Звездата на първо място бе въпрос на чест. Когато нямаше значение какви пари взимаш, нямаше значение кой е съперник! Когато се играеше само за марката ЦСКА и за уникалната й публика.

 

Тези 125 минути, колкото продължи волейболното шоу в Самоков, показаха, че духът на ЦСКА е жив! Защото съм сигурен, че никой от тези спортисти с червени екипи и най-вече треньорът им Александър Попов в тези два часа не е мислил за евентуална финансова облага при елиминиране на богаташите от Анкара. Те играеха първо за своето име! Те играеха за тази публика, която отново показа, че няма равна у нас! Те играеха за ЦСКА! А може би се и забавляваха!

 

За мен това е най-логичното обяснение за втората младост, която изживяват отписаният преди доста години от националния отбор (странно защо) разпределител Николай Иванов (38 г.), Евгени Иванов (36 г.), Ивайло Стефанов (37 г.). Каквото и да се случи от тук нататък с отбора на ЦСКА, той вече изпълни своята мисия. Тези играчи заедно с треньорското ръководство пренаписаха историята! И причината не е в четирите поредни домакински победи в Европа, а заради начина, по който ги постигнаха. Защото, за да спечелиш четири пъти поред с по 3:2, се иска най-вече ХАРАКТЕР! А точно такъв показаха МЪЖЕТЕ от ЦСКА и във вторник вечерта!

 

 П.С.: А за реванша в Анкара имам само едно скромно желание - ако Господ реши, че ЦСКА трябва да спечели само един гейм, нека той да е последният!