* Официално наименование на държавата: Република Южна Африка (РЮА; по-рано: Южноафриканска република, ЮАР)
* Население: 50,1 милиона души. Жителите на РЮА се делят на четири групи (2007):тъмнокожи - 79,7%, бели - 9,1%, цветнокожи - 8,8%, азиатци (основно от индийски произход) - 2,4%
* Площ: 1 219 090 km².
* Граничи със: Ботсуана (1840 km), Лесото (909 km), Мозамбик (491 km), Намибия (967 km), Свазиленд (430 km) и Зимбабве (225 km). Има брегова линия по Атлантическия и Индийския океан с обща дължина 2798 km.
* Климатът е тропичен и субтропичен. Валежите са недостатъчни и неравномерни. Най-дълга река е Оранжевата река, която води началото си от планините в Лесото и се влива в Атлантическия океан. За опазване на природата са създадени резервати, най-известните са Крюгер и Калахари-Гемсбок. Друга популярна река е Лимпопо. Релефът е част от Южноафриканското плато, стръмните склонове на което завършват с тясна прибрежна равнина на изток и долината Кару на юг, над която се издигат Капските планини. На изток са Драконовите планини с най-висока точка вр. Каткин Пик (3 660 м). Във вътрешните райони - полупустинна савана и пустиня (Кару). Част от пустините Калахари и Намиб са в територията на ЮАР. Горите заемат до 15 % от площта на страната. В ЮАР се намират нос Добра надежда и Иглен нос, който е най-южната точка на Африка.
* Етнически състав - група нигер-конго (12 народа) - 72.1 % (от тях зулу - 27.3 %, коса - 25.1 %, тсвана - 12.5 %, педи - 11.2 %, суто - 8.5 %, тсонга - 4.9 %, свази - 4.1 %, други - 6.4 %), германска група - 23.4 % (от тях африканери (бури) - 38.3 %, метиси (цветни) - 36.4 %, англоафриканци - 19.2 %, англичани - 3.2 %, други - 2.9 %), индопакистанци - 2.8 %, малайци - 0.6 %, други - 0.5 %.
* Официален език - 11 езика на основните групи от населението, с предимство се използва английски и арикаанс.
* Конфесионален състав - християни - 47.2 % (от тях католици - 13.9 %, протестанти - 85.2 %, православни - 0.9 %), християно-африкански църкви и секти - 23.7 %, мюсюлмани - 1.4 %, индуисти - 1.4 %, юдаисти - 0.6 %, местни традиционни вярвания и култове - 25.5 %, други - 0.2 %.
* ЮАР има няколко столици: органите на изпълнителната власт се намират в Претория, парламентът е в Кейптаун, а Върховният съд - в Блумфонтейн. Това е свързано с факта, че отначало ЮАР е била федеративна държава. При образуването на Южноафриканския съюз (от британските владения със столица Кейптаун, Оранжевата свободна държава със столица Блумфонтейн и Южноафриканската република (Трансваал) със столица Претория) органите на властта били разпределени по столиците на влезлите в съюза държави.
* Административно деление - 9 провинции - Квазулу-Натал, Сев. Капска, Северна, Северозападна, Източна Капска, Мпумаланга (бивша Изт. Трансваал), Свободна област (бивша Оранжева), Гаутенг, Западна Капска.
* Държавно устройство - унитарна република с елементи на федерализъм. Глава на държавата и правителството е президент, избиран от Националната асамблея за срок от 5 години. Законодателната власт принадлежи на парламента - Национален съвет на провинциите (горна палата - 90 души - по 10 от всяка провинция) и Национална асамблея (долна палата - 400 души).
* Парична единица - ранд (R) = 100 цента
* Стопанство - по обем на промишлено производство ЮАР е сред 20-те най-развити индустриални страни в света и на 1-во място в Африка. Тя е на първо място в света по добив на злато (50 т годишно - 21 % от световното производство), платина, хром и манган, на 4-то място в света по добив на диаманти. Перспективни отрасли - нефтодобив и нефтопреработка.
* Транспорт - дължина на ж.п. мрежата - над 21 430 км, шосета с твърдо покритие - около 63 хил. км. По-големи пристанища - Кейптаун, Порт Елизабет, Ист Лондон и Дърбан.
* Международни летища - Претория, Йохенесбург, Кейптаун.
* От София до Претория - 7 672 км
* Часова разлика: ЮАР се намира в часовия пояс, в който е разположена и България. В периода, в който ние ползваме лятно часово време, такова в ЮАР обаче няма поради простата причина, че страната се намира в южното полукълбо. Заради това в настоящия период ЮАР е с един час назад в сравнение с България. Т.е. – когато у нас е 17 часа, там е 16.00.
История: Началото на написването на новата история на Южна Африка слага калвинистът Ян ван Рибек. На 6 април 1652 г. по поръчка на Нидерландската източно-индийска компания той основава снабдителен пункт на Нос Добра надежда. Така се полагат основите на нидерландската (холандската) колония в тези ширини. Потомците на холандските заселници в Южна Африка се наричат бури, което в превод от нидерландски означава селянин. Те основават свои държави, най-известните от които са Трансваал и Оранжевата свободна държава.
В същия период Великобритания разширява чувствително своите колонии по целия свят, включително и в южната част на Черния континент. В резултат на това избухват две англо-бурски войни. Първата е през 1880-1881, а втората – 1899-1904 г. Причината е примамливите залежи на злато и диаманти. Бурите печелят първата война, а съгласно мирния договор Великобритания признава независимостта на Трансваал, като запазва като свой приоритет външната политика на тази държава. След избухването на втората война първоначално бурите имат успехи, но за по-малко от година двете бурски държави - Трансваал и Оранжевата свободна държава са завладени от Великобритания, която е краен победител. През следващите две години продължават партизански тип сражения, в които бурите са подкрепяни от германската колония в Южна Африка. За установяване на контрол върху партизанското движение на бурите британската власт организира първите в света концентрационни лагери, в които е интернирано население от бунтуващите се райони. В действителност най-губещо от тези войни се явява местното чернокожо население, към което започват да се прилагат расистките постановки на политиката на апартейд. След приключване на войната бурите получават широка местна самостоятелност и като бели европейски заселници заемат по-високи позиции в Южноафриканския съюз, създаден през 1910 г. с ранг на доминион на Великобритания. Южноафриканският съюз е създаден на 31 май 1910 г. от четирите колонии Натал, Трансваал, Оранжевата свободна държава и Капската колония. През 1934 г. става обединяването на британската Южноафриканска партия и бурската Национална партия в т.нар. Обединена партия с цел помиряването на бялото и цветнокожото население. Но още през 1939 г. този съюз се разпада поради различия относно участието на Великобритания във Втората световна война. Продясната Национална партия симпатизира на Хитлерова Германия и на радикалното расово разделение (апартейд). След края на войната бялото население под ръководството на Националната партия запазва своята власт и въвежда политика на апартейд, приемайки чрез парламента редица закони, разделящи населението според цвета на кожата. Апартейдът става основна конфликтна точка през втората половина на 20-ти век. Растящото недоволството стига своята връхна точка през 1976 г., когато органите на реда се изправят срещу демонстриращи студенти в Совето, при което загиват 176 чернокожи. След дълги години на съпротива на различни движения, борещи се срещу апартейда (най-известното от които е Африканският национален конгрес), през 1990 г. правителството на Националната партия, водено от Фредерик де Клерк, прави първата крачка на отстъпление от политиката на апартейд. То премахва забраната на движението Африкански национален конгрес и освобождава от затвора неговия лидер Нелсън Мандела (най-известният борец срещу апартейда, който прекарва зад решетките 27 години). Апартейдът изчезва и това дава възможност през 1994 г. да се проведат първите свободни избори. Партията Африканския национален конгрес печели убедително и оттогава управлява чрез издигнато от нея правителство. Мандела става първият чернокож президент на страната и заедно с последния президент на Националната партия Фредерик де Клерк печели Нобелова награда за мир през 1993 г.
* Най-легендарната личност на територията на Южна Африка е Шака Зулу. В началото на XIX век и до смъртта си – 22 септември 1828 година, той печели десетки битки срещу съседните племена и превръща Зулуското си царство в най-могъщото на Черния континент. Считан е за създател на революционен стил на водене на война. Описван е като велик пълководец, тактик и гений.