Петото място в бордъркроса на олимпиадата в Сочи на Александра Жекова я превърна в новата любимка на нацията. Драматичният финал на сноубордистката, която буквално бе пометена преди последната могила от напористата италианка Микаела Мойси, я лиши от сигурен бронзов медал. Българите отказват да приемат случилото се, а чаровната столичанка се нареди в представите им до други двама наши спортни герои, които също като нея винаги са били заобиколени от много драма и неправди в кариерата си – Йордан Йовчев и Станка Златева.

Легендарният гимнастик завинаги остава в представите на сънародниците си като вечно ощетения на олимпийски игри, най-вече заради отнетото му несправедливо злато на халки в Атина 2004. Мъжеството му да участва на шест поредни игри и на 40-годишна възраст и да достигне до осмо място във финала в Лондон, при това с пукната кост в китката, сякаш зарази и Жекова в Сочи. Там Сани

 

 

въпреки че от три седмици се пързаляше със счупена опашна кост – факт, който криеше упорито и от БОК, и от всички останали колеги и сънародници, най-вече от медиите, отразяващи олимпиадата в Русия.
Русия – необятната страна с необятните възможности. Нещо като САЩ, която обичаме да наричаме страната на неограничените възможности. В сноуборда обаче американците не могат да се намажат и на малкия пръст на условията, които държавата може да предложи на спортистите си. Затова и Русия не случайно бе мястото, където Жекова достигна своя връх, борейки се мъжки при третото си олимпийско участие под аплодисментите дори на местните фенове, които скандираха името на българката по време на състезанието.

По ирония на съдбата, именно Русия е отправната точка, която Жекова и баща й са били толкова близо да последват в името на развитието на талантливата Александра. Чисто в професионален план. Но не са го направили, а причината е онзи пуст, неразбран и адски труден за обяснение пред обществото патриотизъм. Същото общество, което боготвори Жекова и сваля шапки с поклон до земята към бащата, победил цели орди от треньори, физиотерапевти, лекари и ваксаджии.

Вече се сещате, че това, за което говорим, всъщност е сериозното предложение, което е било отправено от руската федерация по сноуборд към нашето момиче и татко й. За да станат едни от многото в задружния и същевременно разглезен откъм условия и всичко необходимо национален отбор на „Сборная“. Говори се, че офертата дошла за първи път две години преди Сочи – нещо, за което 

 

 

защото се притесняват, че в сегашната ситуация може да бъде изтълкувано едва ли не като начин за изнудване на българското спортно министерство и БОК.
Руският интерес към Александра се засилил след второто й участие на олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г., където тя имаше нещастието да падне лошо и да се нарани още в квалификациите, въпреки че и там името й бе спрягано сред фаворитките. Постепенно разговорите зачестили във времето и ставали все по-сериозни и по-конкретни. Нито за миг обаче семейството герои от София не се поддало на изкушението да зареже битката, която тук се води с вятърни мелници в преследване на целта. Целта, разбира се, е Сани да бъде в елита и да доказва, че не всичко в спорта струва и опира до пари.
Мълвата обаче е безкомпромисна, когато става дума за истории като тази на една от най-красивите и най-усмихнатите олимпийки в Сочи. Тя гласи, че Русия е била готова да брои над $500 000, за да я привлече под флага на знамето в бяло, синьо и червено и да я накара да слуша чужд химн при всяко качване на почетната стълбичка. Руснаците са изразявали готовност дори да откупи състезателните й права от родната ски-федерация, плюс това да компенсира фамилията финансово по начин, по който Жекови биха се справили по-лесно с огромната промяна, която така и не са предприели.

Александра и баща й – неин единствен личен треньор през годините, е можело да вземат по $5000 месечна заплата при положителен отговор. Освен това, да се пренесат в пакет с майката Божана – най-големият фен и най-здравата опора на фамилния тандем, не къде да е, а в Москва. Голям апартамент с всички удобства, служебен автомобил и целогодишна издръжка с подсигурени лагери – това е офертата с руски почерк, на която патриотите от семейство Жекови дали категоричен отговор – „Не“.

Ако ги попитате дали всичко това е вярно и как се отговаря негативно на изкушение като руското, ще замълчат, ще гледат встрани смутено и ще ви кажат, че няма смисъл темата да се вади на показ. Защото била стара и не била актуална. Напротив обаче – актуална е, тъй като преди Сочи е имало отново напъни от страна на “братушките”. Русия си е заплюла нашата Сани много отдавна и я следва по петите с надеждата, че тя все пак ще размисли и рано или късно ще прецени, че това е златна възможност за развитието й.

„Не мога да си представя, че бих могла да се състезавам за друга страна. Какво ще кажат всичките тези хора, които ме срещат по улиците и които ми благодарят за положителните емоции? Как ще продължа да ги гледам в очите“, разсъждава сноубордитската.
Думите й сякаш излизат от устата на другата всенародна любимка – боркинята Станка Златева, отхвърлила на няколко пъти през последните години примамливи предложения от Азербайджан. Само припомняме, че цената на последната оферта на азерите към нея бе за рекордните $2 млн.
Говори се, че след подвига на Жекова в Сочи, руснаците отново са се активизирали и че се очаква тя и баща й съвсем скоро да бъдат потърсени с ново обаждане от федерацията им в Москва. Руската еуфория покрай сноуборда на олимпиадата е невероятна, още повече, че в основата на успеха стои не местно момче, а чистокръвен американец – Вик Уайлд.

 

 

Уайлд втрещи всички като спечели два златни медала в Сочи в сноуборда – първо в паралелния, а след това и в гигантския слалом. САЩ го обяви за предател, въпреки че преди той да стигне до съдбоносното решение да приеме руския паспорт, издаден му лично с указ на Владимир Путин, не е получил нито цент за подготовката си в родината.
Вик Уайлд е женен от три години за звездата на руския сноуборд Алена Заварзина, но приема да кара за Русия едва, когато вижда, че в Щатите няма никакъв шанс да се бори за олимпийска квота и да попадне в списъка с финансиране. Тогава жена му го подтиква да си подаде документите за поданство и да се търси контакт с федерацията по ски, която е контролният орган и на сноуборда.
На Вик руснаците предлагат същото, каквото и на всеки друг талантлив чуждестранен спортист, който е натурализиран. Целогодишна издръжка, заплата, бонуси и апартамент. Съпругата му е много по-напред с материала, защото тя има рекламни договори с местни фирми, които й носят допълнителни доходи от порядъка на $20 000 месечно. Само двата му златни медала в Сочи му гарантират премия от 400 000 евро от Путин. Двойката пък обмисля да напусне жилището си от 300 квадрата в центъра на Москва, защото рядко се прибира в него и прекарва повечето си време през сезона на лагер в Алпите.
Всичко това можеше да принадлежи на Александра Жекова и на баща й, ако бяха приели да последват стъпките на Вик Уайлд. Те не го направиха, но по-лошото е, че у нас ние не сме способни дори да предложим елементарно уважение на спортистите си. Ясно е, че не можем да настигнем руснаците по възможности, но поне да проявяваме респект към това, което правят и към труда им.

От мълвата, която се носи от седмици насам, докато траеше олимпиадата в Сочи, излиза, че уважението към чуждата работа и саможертва стои някъде на последно място в дългия списък с приоритети. За съжаление, този списък не е на случайни хора, а на избраните да ръководят българския спорт и да бъдат неговото лице пред света.
По абсолютно неясни причини председателката на БОК Стефка Костадинова пропуснала най-важния и чакан със затаен дъх от всички българи ден на зимните игри – 16 февруари. Тогава стартира Александра Жекова. Световната рекордьорка в скока на височина, която успя да си спечели през май миналата година трети пореден мандат начело на родния ни олимпийски комитет, липсвала от българската агитка. Всъщност, тя била единствената, която не уважила Жекова и баща й.

 

 

още от самото начало. Тя се мярнала на срещата с нашите олимпийци в селото в Сочи в компанията на премиера на страната Пламен Орешарски и на спортната министърка Мариана Георгиева. Това бе обаче на 6 февруари – денят, в който бе издигнат трибагреника на официална церемония, която те просто нямаше как да откажат. И от онзи миг нататък, спортистите ни били оставени на произвола на съдбата. Да се оправят, както намерят за добре, а това как ще се представят и дали имат нужда от нещо, никой не го интересувало.
Мистерията със Стефка била най-голяма, разказват запознати. Пловдивчанката издала изрична заповед на придворните си журналисти – малка, но сплотена групичка от стари кримки в спортния бранш, на които редовно плащала самолетните билети и хотелските разходи по големи форуми с пари от БОК, да не дават за нищо на света руския й номер.
Тя искала да си почива на спокойствие в 5-звездния лукс на хотел „Радисън“ в Адлер в компанията на съпруга си Николай Попвасилев, който я придружавал в Сочи.
Никой от българската група не успял да се свърже с нея до края на олимпиадата, а тя не уважила с присъствието си дори срещата с президента на България Росен Плевнелиев в последния ден на игрите в олимпийското село. Костадинова оправдала отсъствието си с тежък грип, който бил изцедил силите й.
Според слуховете от Сочи, такова безхаберие от страна на шефката на БОК никой не си спомня в цялостното й досегашно управление начело на организацията. Преди тя поне се мяркала от време на време в олимпийското село на други игри, включително на летните и демонстрирала публична загриженост спрямо спортистите ни. Хората, които я познават, били силно притеснени, че за да не си покаже очите в Сочи, явно наистина е била много силно настинала и не е била в състояние да излиза навън.
Няма яснота нито

 

кога Стефка

възнамерява да

се завърне у дома,

 

нито дали ще го стори с последната група българи. Предполага се, че докато тя не се почувства по-добре, няма да напусне Русия. Още повече, че като съветски възпитаник, половинката й Николай владее отлично езика и така световната рекордьорка може да бъде спокойна, че за нея грижите ще бъдат на топ ниво. След фиаското на нашите в Сочи обаче може и да се предположи, че Костадинова не изгаря от желание да застане очи в очи с медиите у нас, които я чакат с нетърпение, за да чуят оценката й за родното участие на игрите.
Бесен от безхаберието на ръководните органи бил треньорът и баща на Александра Жекова – Виктор. Човекът останал до последния ден на олимпиадата. Възмущението му идвало от факта, че нито Костадинова, нито спортната министърка не си направили труда да уважат състезанието на дъщеря му, която стиснала зъби и излязла на пистата със счупена опашна кост. Жекова рискува много, защото падането малко преди финала за малко да й докара нова, още по-тежка контузия. В трибуните обаче агитката на Сани се състояла от български журналисти, спортисти и руски работници. Докато Стефка била с грип на легло в хотела, Мариана Георгиева вече била забравила кога се е прибрала от олимпийското си пътешествие. Професорката по синтаксис обяви, че не се чувства в свои води на игрите и отстъпвала тази чест на заместника си Йордан Йовчев, който замина след нея за Сочи.

Държавната незаинтересованост била замазана единствено от посещението на президента Росен Плевнелиев, който отделил час и половина да изслуша болката на треньорите ни. В разговор с Виктор Жеков и с останалите му колеги Плевнелиев гарантирал, че занапред и той ще се бори за подобряване на материалната база и на инфраструктурата у нас, така че спортистите ни да имат по-добри условия за подготовка. Като чул как са били оставени на произвола, Плевнелиев се заканил, че още с прибирането си у дома ще задейства спешна среща с БОК, спортното министерство, както и с шефовете на отделните федерации, за да бъдат изчистени недоразуменията.