Христо Димитров пред в. "Шоу": Кан Тервел - кошмарът на Халифата, ще се извиси в София
Да се чества „Ден на спасението на Европа” настояват от Сдружението „Защита на българщината”
- Да се борим за духовното възраждане на фолклора и на патриотичния дух. И това се случва. Ако го няма възраждането на духа, няма как да се случи възраждането на държавата и на родината. Нещата са много преплетени, но духовното възраждане е основата. Разбира се, ние сме наясно, че възраждане не се прави само от един ансамбъл, нито от една фондация, сдружение или фестивал. Възраждане се прави от един народ.
Навремето отец Паисий Хилендарски е нямал нито една медия, нито кола или телефон, но с една книжка със съмнително историческо съдържание е променил начина на мислене на българите. Сега на нас ни е много по-лесно, но трябва да сме заедно. Това вече е проблем, защото известно е, че ние, българите, много трудно се обединяваме. Въпреки че понякога става.
- Защо насочихте усилията си към популяризирането на делото точно на кан Тервел?
- Нека се запитаме: Кой е най-големият принос на България в човешката история? Въпросът има много отговори: някои ще кажат: писмеността. 300 милиона пишат с буквите на Кирил и Методий. Други ще предпочитат началото на протестантското движение - богомилите, трети – компютъра на Джон Атасанов, с корени от село Баяджик, Ямболско. Аз пък ще кажа, че сме създали най-богатия фолклор на планетата... Истината обаче е, че ние имаме големи заслуги към европейската цивилизация. Към нейното съществуване въобще и това трябва да се знае. Става въпрос за кан Тервел, без чиято намеса е трудно да се каже каква щеше да е съдбата на Стария континент.
Христо Димитров е председател на Сдружението „Защита на българщината”
- Нека се спрем по-подробно на историята?
- През 716 година арабският халифат решава, подобно на това, което се случва днес, да завладее целия свят и да наложи исляма като световна религия. 200 000 араби се отправят към Европа през Гибралтар и Босфора. По това време една европейска армия наброява до 6000 души. Водени от брата на халифа Сюлейман, пълководец Маслама, корабите обграждат Константинопол. Най-мощният град тогава. След година блокада вече се чака столицата на Римската империя да падне. И в един прекрасен ден обаче жителите на града виждат на хълмовете строени полковете на българската армия. Още един враг, казват си, ще помогнат на арабите да ни довършат. В този момент обаче се случва нещо невероятно - български конници нападат и започват бой с арабите. Те викат: „Христос ще победи!”. Така Тервел пък от своя страна обсажда арабите в продължение на година. Те се оказват много издръжливи. Изяли са всичко, стигнали са до човекоядство. В крайна сметка в боя влиза и тежката българска конница. Убити са 33 000 араби. Много загиват по пътя към родината. Връщат се само 5000.
- Логичен е въпросът: Защо Тервел е застанал на страната на враговете си? Тогава отношенията му с Византия никак не са добри.
- Направил го е от християнски подбуди, въпреки че няма данни той да е приел християнската вяра. Има обаче печат, на който пише: „Богородице, помагай на кесара Тервел”. По него имало и кръстове.
- Канът е направил това съвсем безкористно. Той нищо не е взел?
- Така е. Той само е спасил Европа и заслугите му трябва да станат известни. Още повече че в учебниците за него има само няколко реда!?
- С какво вашето Сдружение ще промени тази необяснима от гледна точка на логиката и историята картина?
- Решихме да направим четири неща: Вече сме напечатали 200 000 листовки и да ги пращаме на хората с молба: „Предай нататък”. В тях е публикувана историята на Тервел. Искаме тя да стигне до всеки, да няма българин, който да не я е прочел. Ще направим и два филма – като вторият ще бъде пълнометражен, ще построим паметник на героя и ще настояваме 3 септември да се чества като ден на спасението на Европа. За да не се забравят героите. Те го заслужават. Да научим младите да се гордеят с произхода и родината си.
- Къде ще бъде построен паметникът и кой ще го направи?
- В София, но кой ще бъде скулпторът и как ще изглежда фигурата на Тервел, ще зависи от мястото, което ще ни отреди столична община. Колкото до парите, ние бързо ще ги съберем. Готови сме и да купим терена.
- Сложно ли е да се определи мястото?
- Да, критериите сега са много завишени. Иначе всеки ще прави паметници, където си поиска. Днес има убеждение, че центърът на столицата е пренаситен с паметници. И в същото време няма монумент на основателя на българската държава. Искам да подчертая, че намирането на място никак не е проста работа. По едно време Слави с инициативен комитет искаха да градят паметник на хан Аспарух. Местеха го на няколко места и накрая пропадна идеята. Без твърдото убеждение на общината, кмета, главния архитект, съветниците нещата могат да са затлачат и всичко да се провали. Дано и сега не се намерят много хора да пречат и да успеем.
Исак ГОЗЕС
Последвайте ни
0 Коментара: