Ажда Чаушева е млада и много талантлива певица. Тя е дъщеря на музикалната легенда Мустафа Чаушев. Името й в превод означава „капка”, „утринна роса”, и идеално пасва на вида и характера й. Ажда не говори често пред родните медии, но пред народното издание винаги е безкрайно откровена. Прави го и сега, а поводът е много смислен – подкрепа за спасяване на чужд живот. От няколко години насам Ажда се занимава активно с благотворителна дейност, в която вече има своите успешни каузи. На път е да реализира поредната, заради която и навръх първа пролет 22 март във Военния клуб в Бургас е организирала и ще проведе благотворителен базар и концерт, в който ще вземат участие и доста нейни колеги в гилдията, сред които нейният баща Мустафа Чаушев, фолкпевицата Вероника, Захари Чернев, Преслава Минасян, Георги Дюлгеров и много други.
- Ажда, през последните няколко години си много активна в това да помагаш на други хора, организирайки различни онлайн търгове, базари. Наскоро обаче ми сподели, че дори в тази си дейност си успяла да се разочароваш. Въпреки това виждам, че не се отказваш!
- Наистина е така, да. Не съм спирала. Преди две години изпитах едно по-силно разочарование при една кауза, след която бях набедена, едва ли не, че си правя PR на гърба на едно детенце. А случаят беше такъв, че пуснах от пиарска гледна точка в интернет две видеа, с които приканвах хората да дойдат на благотворителния базар, в който и аз бях взела участие. Като един човек, който е завършил PR, знам, че силата на социалната мрежа е огромна. Затова го и направих. Но може би, защото съм много емоционална, го приех твърде лично. Беше ми много тежко. Отдръпнах се даже за едно известно време. Но когато ми звънна майката на Натали – момиченцето, за което събрахме 40 000 евро, аз просто се съгласих. Просто си помислих, че не мога да не се отзова на молбата за помощ на една майка. И след като събрахме парички за детенцето, ми препратиха един материал за учителя Милен Зайков. Така реших, че ще пренасочим интернет базара към него – ще му помогнем. Дадоха и идея за концерт. Изобщо се поде прекрасна инициатива. Изработиха се картички. А каквото беше останало в касичките от парите, които бяхме събрали за детенцето, преведохме на Милен. Така се случва и в други каузи – когато е събрана сумата, ако остане нещо от нея, се пренасочва към друг човек, който се нуждае от помощ.

- И сега организираш концерт в помощ на Милен Зайков, ако правилно съм разбрала? Разкажи ми малко повече за него.
- Да, точно така. Милен Зайков се нуждае от бъбречна трансплантация, която да бъде извършена в турска болница. Струва 35 000 долара плюс 6000 евро за изследванията на донора и болния. Милен е на 43 години от Бургас, има две прекрасни дечица и страда от бъбречно заболяване от раждането си. След проведено лечение бъбреците му функционират нормално, но прекарана шарка му докарва отново бъбречна недостатъчност. Започва да ходи на хемодиализа, правят му трансплантация в Санкт Петербург, Русия, но проблемите отново се отключват след урологична инфекция. Във фейсбук сме организирали благотворителен базар за него – „Надежда за Милен”, в който
много и различни хора даряват свои вещи, книги, бижута, дрехи
И за моя радост те се продават много бързо. Много съм благодарна на хората. Ирина Флорин също реши да се включи – дари едно свое бижу, което продадохме преди няколко дни. Орлин Павлов също ще ми изпрати вещ, използвана в последния му филм, който сега се върти. Много колеги проявяват инициатива и желание, което е прекрасно. Мая Нешкова ще ми изпрати нейни дискове, които да пуснем на търга. Хората се включват с цяло сърце и аз получавам невероятно удовлетворение.

- Когато един подаде частица доброта, тя се предава нататък и много бързо отключва околните реакции, особено пък в оскотяло време като нашето…
- Наистина и точно затова съм много приятно изненадана – и от предходната кауза за Натали, и още преди две години, когато събирахме пари за Кирил Малчев – за трансплантация на бъбрек. Той сега, Слава Богу, вече живее един нормален живот. Хората са много отзивчиви, помагат и искат да го правят. Наистина съм очарована и безкрайно благодарна, разбира се.

- Много от популярните личности у нас, сред които си и ти, вече все повече внимават, когато става дума за благотворителност, защото това понятие е твърде преекспонирано по смисъл, освен това е най-лесно да се каже за някого, че си прави PR по този начин…
- Така е. Има една благотворителност, с която не се парадира. Особено, когато помагаш на някого, който е в беда и има нужда от средства, от дрехи, от храна. Това са неща, които изобщо не са и за разказване, не се и правят заради това. Както се казва – такава благотворителност се прави на тъмно и на тихо. Но има неща, както е в случая на тези болни хора сега, които трябва да станат обществено достояние, защото ние нямаме друг избор да съберем иначе такава голяма сума. Ако не се чуе в медиите и социалните мрежи и не стигне до максимален брой хора, няма да се получи нищо. Иначе аз не се притеснявам от това, че някой ще си каже, че аз си правя PR, защото не съм от хората, които са присъствали в медийното пространство, просто заради идеята.
Нямам нов проект, който да рекламирам, нито нов клип
нито нова песен, но и да имам – никога не бих го направила по този начин. Затова съм спокойна пред съвестта си. Хората, които ме познават, знаят това. Но този въпрос винаги фигурира. А даже наскоро един журналист ме попита нещо, което буквално ме озадачи. Дали някой пък не си мисли, че по този начин аз усвоявам пари??! Всичко е толкова прозрачно. При всеки продаден артикул в търга, искам платежно, което изпращам като снимка, давам отчет за сметка.

- Показателен е дори само фактът, че такава мисъл се е случила в нечие съзнание! Това потвърждава и определението „оскотяло”, което ти дадох за днешното време…
- О, абсолютно! И наистина е озадачаващо… Даже не е смешно, тъжно е. По-скоро си мислих, че ще ме попита дали не се страхувам, че някой ще си помисли, че си правя PR, но не и това. Явно хората, които разсъждават така, съдят по себе си… друго не бих могла да си помисля. Човек е отражение на това, което мисли. И не говорим за съмнения, които някой може да има – това са две съвсем различни неща.

- Мен по-скоро ме интересува отговора на въпроса къде е държавата във всичко това? Щом един млад човек като теб чрез активността си успява да организира и даде шанс за живот на други хора, това значи, че една държава би могла доста по-бързо и в мащаб да постигне същия ефект…
- Аз мисля, че държавата е вдигнала ръце от много неща за мое голямо съжаление. Виждаш какво е здравеопазването, какво се случва с ЧЕЗ, как всеки ден избухват някакви скандали. В същото време младежите са страшно неграмотни. Налага се една чалга… но не точно музикална...

- …чалга поведение! Чалга култура?
- Да, това, и даже не култура – халтура. Не съм против никой музикален жанр, но на младите се налагат все едни и същи имена, един вид музика и едни и същи поведенчески модели. Толерират се все по-абсурдни и пошли текстове. Не става така! Една държава трябва да има култура! Да има добри спортисти, лекари, творци…

- Такива има, лошото е, че те сякаш са в периферията, докато дневния ред определят техните пълни противоположности като примери..!
- Да, такива налагат, за да може да се изкривява действителността, оттам да се пренасочва общественото внимание и т.н. Адекватен пример е дори тази Истанбулска конвенция, за която не спря да се говори. И за нея се изказва всеки, без да е чел, без да е проучил нищо. И докато тя се обсъжда, се въртят на спокойствие другите далавери. Да дойде Гинка, да купи ЧЕЗ и това е, докато ние коментираме активно разни джендъри, мендъри и тем подобни. Трябва да гледаме по-мащабно, да сме по-свободни, а не така дребни и малки в мисленето си. Дай Боже да се случи някой ден.

- Ти често пътуваш до Турция и правиш своите неизменни паралели за действителността. Изводите по-скоро те потискат или обратното?
- Винаги съм била оптимист. Много си обичам родината, България е моето място и съм казвала много пъти, че не бих живяла никъде другаде, колкото и да се дразня на нещата, които не се случват, на нелюбезните продавачи в магазина или шофьорите в таксито, на ниската култура. Ние си имаме и много плюсове. Да, паралел понякога неизбежно правя. Разбира се, като всяка държава, и Турция си има своите проблеми, възходи и падения. Тя е много развита като икономика, инфраструктура, туризъм и т.н. И на мен много ми се иска и ние да предлагаме поне това типично за тях гостоприемство, но по-конкретно като отношение към клиента. Българите сме гостоприемни по принцип, но другото малко ни куца. Когато седнеш в един ресторант в Турция, ти е кеф да си оставиш парите. А тук не навсякъде е така. Надявам се лека полека това да се промени към добро.

Интервю на Анелия ПОПОВА