Д-р Лора Хинова е един от любимите образи в „Откраднат живот”. Оказва се, че и в живота си Деси Бакърджиева има куп запомнящи се преживявания в болничните заведения. Още като съвсем малка три пъти си е чупила носа, поради което и до днес признава, че изпитва дискомфорт, когато трябва да диша само през него.
Детският период на Деси Бакърджиева съвсем не е бил спокоен. Бурни игри и много играчки-плачки. „О, да. Абсолютно! Три пъти съм чупила нос, в различни детски периоди – първият път заради падане от люлка. Затова днес носът ми е ужасен и не мога да си го гледам. Определено ми създава дискомфорт. Но се надявам, че с напредването на технологиите, което е един от големите плюсове на медицината и изобщо, моят нос ще успее да диша добре и с двете ноздри”, споделя пред народното издание актрисата.

Припомня си и за някои други здравословни проблеми.

„Искам да благодаря най-отговорно на д-р Тимушев, който спаси и рамото, и коленете ми

и да кажа пред теб, че в България има лекари и хирурзи на световно ниво!”.

„Наложи ми се да посетя няколко известни чуждестранни болници – в Париж, в Лондон, в Швейцария и в Германия и в интерес на истината, след като направих консултация с тамошните специалисти и тежките рехабилитационни направления, които ми описаха, няма да говоря изобщо за финансовата страна, се върнах в България, открих този великолепен доктор-травматолог, който без да се налага сериозна интервенция, буквално ме вдигна на крака. Успя да спаси рамото ми така, че да не се вади от ключицата, което беше следствие на стара моя травма. Независимо от това, че има и лоши практики, както и негативни отзиви за лекарското съсловие, аз наистина съм примерът за това, че в България и добрите практики са факт. Този човек не само че не ми взе никакви пари извън таксата, която е абсолютно законна, но и направи така, че едната от инжекциите да е безплатна, с някаква спонсорска кампания. Шапка му свалям! Това, че

някои хора злоупотребяват с позициите и с възможностите си

с доверието на пациентите, които в повечето случаи са необразовани и не знаят повечето от тези вратички, пътеки, не им прави чест! Знам, че в България нещата могат да бъдат контролирани, да влязат в едни наистина добри релси – и тогава ще стане ясно кой е наистина качествен доктор, кой има бъдеще, на кого може да се разчита. Забелязвам и нещо, което присъства и в сериала – по-често даваме гласност на хора, които сякаш даже прехвалваме, за сметка на други, които вършат цялата работа и са великолепни професионалисти. Но те сякаш остават в сянка. На добрите практики трябва да се даде шанс”.
 

Пищят по улиците, като я видят 


Но все пак издава, че е попадала и в доста абсурдни ситуации, в които хора пищят по улиците. „Също така и коли са ме засичали, само и само, за да ме снимат. Един път дори един мъж се хвърли на капака, за да получи автограф. Също така и момиченца са ме заключвали в стая, за да се снимаме… но това е в повечето случаи изключително мило и те кара да се чувстваш щастлив, че тези хора оценяват положително труда ти”.
„Телевизията е неразделна част от ежедневието ни. Тя може да те направи популярен за много кратко време, но е опасна, за да не те сложи в рамка, която да те спира от развитие. Публичността е за хора, които са с ясна преценка, че животът им е на показ и те трябва да бъдат достойни както в поведението си, така и в посланията си. Аз имам още много да уча, за да съм достойна. Повечето хора са изключително мили и добронамерени към мен. Без фенове не може. Благодаря им, че ги има. А звездите... те са красиви и са на небето!”, споделя актрисата.
Деси Бакърджиева вече знае смисъла на репликата „Известността е нож с две остриета”.
 

Тодор Живков й пляска дълго след първата изява

Първата изява на Деси Бакърджиева на сцената се случва още, когато бъдещата актриса е едва на 4 годинки – в НДК.
„Пях детската песничка „Който рано ляга, сутрин рано става, в детската градина той не закъснява…”. След изпълнението ми публиката, начело с другаря Тодор Живков, ми пляска дълго време. На мен ми хареса и не исках да сляза от сцената. Едвам ме изведоха госпожите”, връща лентата с усмивка чаровната актриса. Споделя и още една история с минала дата:
„Края на лятото на 1988 г., преди големите политически промени, в театър „Сълза и смях” бяха обявили приемен изпит за детската трупа с художествен ръководител проф. Венцислав Кисьов, Тамара Карабойкова-Войс и Бончо Урумов. На връщане от морето през целия път репетирах баснята на Крилов „Лисица и грозде”. Мисля, че бях надула главата на всички в колата. Така и не я казах! Пях на комисията детски песнички, танцувах, разказвах някакви истории. Помня, че много се смяха - кой знае какви глупости съм говорела! Тогава една какичка ме дръпна настрани и ме покани да стана част и от БНР, където заедно с Минчо Събев се учех и по-късно озвучавахме детските приказки по програма „Христо Ботев”. Видях след две седмици, че съм в трупата на проф. Венци Кисьов и Тамара. Това беше началото... Завърших немска гимназия и кандидатствах веднага във ВИТИЗ (днешен НАТФИЗ, б.а). Приеха ме в класа на проф. Енчо Халачев със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър”. За мен е чест, че завърших академията в неговия клас! През годините се влюбих в тази професия, но не съм си позволявала да играя в живота. За там се искат други качества като нахалство, безкомпромисност, сарказъм, лъжа. Аз не искам да съм такава! Може би съм била бунтар, защото съм искала да постигна в живота си мечтите си по честния начин”. 


Анелия ПОПОВА