Кирил Маричков: В Пловдив ритнах бияч, който трошеше носове
Кирил Маричков (бас, вокал, клавирни, композитор) е основател на легендарните групи „Бъндараците” и „Щурците”. Автор е на филмовата музика на 14 филма. С музикантите от „Щурците” има записани 12 студийни албума. Има два солови -„Зодия Щурец” и „Искам да кажа”. През 1992 г. основава заедно с Константин Марков рок радио „Тангра”. През 1990-те години се включва в движението на демократичната опозиция. Народен представител в 7-мото Велико Народно събрание. От 2013 г. е член на супергрупата "Фондацията". На 3 юни 2017-а „Щурците“ отбелязват 50-годишнината си пред хиляди почитатели с концерт в „Арена Армеец“.
- Не е ли твърде труден животът, като си зодия Щурец?
- Самият факт, че е 13-ата, фатална зодия, показва, че непременно се сблъскваш с някакви проблеми. Хората от зодия Щурец, като мен, казват, каквото мислят, а това в много случаи води до неприятности. Ала съм свикнал да ги преодолявам. Има важни теми, за които хората избягват да говорят – било от страх, от автоцензура или от тъй наречената политическа коректност. Аз пък обичам да засягам точно такива теми. Това е характерно и за зодията ми Скорпион. Според някои това е качество, ала аз смятам, че е по-скоро дефект непрекъснато да говориш откровено, защото истината дразни. Дори да се опитам да замажа нещо, накрая пак изплювам камъчето.
- Имали ли сте забранена песен, заради тази ваша откровенност?
- Главата ми ражда песните без никаква трудност. Остава само да ги запиша. Друг е въпросът, че когато започнахме да свирим, тази музика беше табу. Имаше една комисия-цензура, през която минаваше всяка една песен, а нашите не се приемаха. Под „идеологическата” ножица паднаха доста от хубавите ни парчета тогава. И на практика първите песни на Щурците бяха от така наречените „утвърдени български композитори”. Такава е и „Звън”, и „Веселина", и „Малкият светъл прозорец”... Чувствахме се много нещастни. Ала станаха хитове, хората ги запяха.
Само че тогава наистина ме беше яд, защото искахме да правим малко по-рокаджийска, по-твърда музика.
Имам доста песни, които не са осъществени. Някои от тях сме пели и по концерти. През 1969 година например изпълнихме „Въртележка” на студентски конкурс за песен. Беше хубава, никой не възразяваше срещу нея, но изведнъж записът изчезна. Никога повече не можах да я намеря. Решил съм пак да я направя, защото даже и сега ми звучи интересно. Ще я включа в новия си албум.
- Имате над 3000 концерта. Кой е най-запомнящият се?
- Бяха 2600 за първите 20 години. За последвалите 30 сме направили само около 400, защото след 1990 г. сме се събирали от време на време.
Имали сме доста драматични моменти. Първите ни години бяха наситени със забрани, наказания, спирания, заплахи... Спомням си например, че с Пеци си правихме шоу, импровизирахме на един концерт. Май във Видин беше, където и ни наказаха за това. На другия ден в местния вестника излезе статия, че сме подскачали един срещу друг като козли и не сме били щурци, а гарвани. Много се смяхме като го прочетохме, но последствията не бяха никак смешни за нас. Явно заради „вражеската” музика, която свирехме. Изобщо изкуството от Запад беше наречено „идеологическа диверсия”. Днешните млади не могат да асимилират това. Но нищо, те са късметлии. А ние, Щурците, бяхме идеологически диверсанти!
- Преживели ли сте драматични случки и на концерти в Пловдив?
- Имахме концерт, на който един здравеняк започна да бие публиката. Докато свирех, буквално пред мен. На концертите ни през 1980-те вече се чувстваше някакъв далечен пролетен порив, не бяха толкова строги забраните за рока, идваха и доста момчета метали. Не сме метъл група, но май бяхме единствените, които свирехме по-твърди парчета от типа на „ХХ век”. Та идваха тези групички с кожени якенца, с железария по тях. Стоят прави отпред, ръкопляскат, подскачат. Изведнъж се появи един едър мъж и започна да ги бие. Хваща един, удря го в носа, шурва кръв. После удря друг. Не се сдържах и го ритнах от сцената. Той ми се закани. Беше някакъв шампион по бокс. Аз обаче се развиках, че няма да свирим, ако този човек е в залата. За моя изненада наистина го изведоха.
- Кои са ви най-добрите приятели сред пловдивските рокаджии?
- Много приятели имах в Пловдив, ала напоследък не ги виждам. Близък ми беше бащата на Митко Кърнев, Къци - много добър човек и чудесен китарист, една от групите, в които свиреше, май се наричаше „Авангард”.
През първите 20 години „Щурците” не сме пропускали концерт в Пловдив. Свирехме главно в Летния театър и в зала Евмолпия в Панаира.
- Съжалявате ли, че се разминахте с уникалния шанс да свирите с великите Rolling Stones?
- Не съжалявам, въпреки че щеше да е много интересно. Как обаче да си оставя семейството и да тръгна на турне със Стоунс, без да се върна в България и да видя сина си, който тогава беше на една година!
Дадоха ни писмо, че ни предлагат такъв ангажимент, но тук в Импресарска дирекция не ни пуснаха. Ченгето им чак подскочи: Какво! Да ходите да свирите с ония хулигани! Е, сигурно щяхме да станем световни звезди, само че...
Обиколил съм много държави, но винаги съм се връщал. Не ми се щеше да ставам беглец от България.
- Защо не ви пуснаха поне да направите записи в легендарното студио на Abbey Road, където са записвали Beatles?
- Беше по изключително идиотска причина. Покани ни германският продуцент, с който записвахме в Берлин. В Импресарска дирекция обаче ни казаха: А ние какво ще вземем? Те вземаха по 10 процента от всеки ангажимент. По едно време дори бяхме решили да съберем пари, за да им платим, уж са процент от студиото. Нямаше обаче как да се оформи официално, щяха да ни вкарат в затвора. И не стана работата.
- Защо вие, човекът на силните думи, напуснахте политиката?
- Защото трябваше непрекъснато да казвам неща, които нямаше да са приятни за никого. А и разбрах, че така няма да мога да помагам на хората. Повече ще ги правя щастливи с песните си. С политиката щях да ги правя само по-нещастни. Не можех да търпя, като гледах, че справедливостта няма да възтържествува. Още тогава усетих, че една малка група в СДС няма да може да се пребори, да отстоява каузата на свободата и демокрацията. Имаше и свестни хора, групата на 39-имата, които не подписаха конституцията. Причисляваха ме към тях, но аз не съм правил гладна стачка и наистина напуснах по същото време, но самосиндикално. Значи съм 40-тият.
- Какъв е днес вкусът на българското време?
- Не ме плаши днешното време. Въпреки всичко съм умерен оптимист. Мисля, че нещата са тръгнали в по-добра посока от предишната. Предполагам, че от чист прагматизъм, а не от идеи за свобода и демокрация, българинът ще се държи за ЕС.
- Една от последните ви песни се казва „Алчност и глупост”. Това ли са капаните на нашето време?
- Откъде знаете за тази песен? Тя още не е излязла, от недовършения ми албум е. В нея наистина се говори за алчността и глупостта. Но не сме само ние, това е световна тенденция. Отново ще кажа нещо, което хората не искат да чуят: Смятам, че всичко това става благодарение на социалните мрежи и интернет. Всичко лумпенно и посредствено вече има глас. Преди нямаше как да се чуе. Чрез компютрите посредствеността и простотията получиха глас. Това пък дава възможности да бъде манипулирано мнозинството. А посредствеността по целия свят е мнозинство. Огромни организации са създадени, за да манипулират мнозинството чрез социалните мрежи. И нещата, които се случват в света, дори Брекзит или издигането на Тръмп за президент са потвърждение точно на това.
Но въпреки всичко смятам, че все пак в борбата между доброто и злото за надмощие краен победител ще бъде доброто.
Източник: "Марица"
Последвайте ни
0 Коментара: