Маца дошла със земетръс

&quot;Когато бях малка, се случваше татко да отсъства, защото се снимаше в доста филми. И като видях как в &quot;Търси се съпруг за мама&quot; гушка Веселин Прахов и го носи на конче, много изревнувах! Скарах му се: &quot;Защо го носиш на конче? Само мен ще носиш на конче!&quot;, спомня си Милена с усмивка.<br /> <br /> Със съпруга й Орлин Карагьозов се срещат като състуденти в класа на Стефан Данаилов във ВИТИЗ и стават гаджета още в първи курс.<br /> <br /> <strong>Играе на минус 6 градуса</strong><br /> <br /> От целия актьорски фамилен отряд Маца се е засичала само с двама на сцена - с леля си и чичо си, също актьори, в &quot;Боряна&quot; в Добрич. Тогава тя прави дебюта си и печели &quot;Аскеер&quot; за изгряваща звезда. Леля й била в ролята на Вида, а чичо й играел Златил. &quot;Боряна е много близка до мен. Разбрахме се добре двете. Тя беше много нестандартна за героиня на Йовков. Тогава бях с къса коса и художничката искаше да ми слага плитка. Но с режисьора решихме, че Боряна ще бъде по-скоро онова слънчево диване, отколкото дотогава позната щампа на милата девойка с дълги коси. Помня, че беше невероятен студ. Минус 6 градуса на сцената, излизаше ни пара от устата. Получих три шипа на гръбначния стълб, които дълго време влачех. Беше разхвърляно и сено и като играехме хоро, прахта се вдигаше и я дишахме. Постоянно кашлях. Но бе невероятен репетиционен период. Всички играеха с такова желание и стана един великолепен спектакъл&quot;, спомня си Милена.<br /> <br /> <strong>Израснала в гримьорните<br /> </strong><br /> Тя се появява на бял свят на 8 март. Зодия &quot;жена&quot; съм, смее се Маца. Годината е 1977, а четири дни преди това било голямото земетресение. &quot;Майка ми е разказвала как в Бургас, на Тройката, плочките са се пропуквали под краката и са се местили. Тогава много се е стреснала. И на 8 март си помислила, че й изтичат водите и отишла в болницата. Сложили я на системи и започнало раждането. Тръгнала съм да излизам&quot;, разказва тя.<br /> Във времето, когато и двамата й родители играели в бургаския театър, Милена често ходела да наблюдава репетициите им или ги чакала в гримьорната да свършат представлението. &quot;Виждах как се ражда спектакълът&quot;, усмихва се Маца. Понякога актрисите, когато нямали работа на сцената, се събирали отзад и играели на &quot;Генерал&quot;, което й се виждало много забавно.<br /> За изпитите в академията я подготвила майка й, която й заявила, че докато учат, ще се държи като строга учителка. Татко й пък бил с нея през цялото време в София, докато кандидатствала. &quot;Имах прекрасни учители - Стефан Данаилов, Илия Добрев, Иван Налбантов, Ивайло Христов. Повечето колеги бяха от София и през първия семестър ми беше малко самотно. После се открихме със съпруга ми и стана по-леко. Бяха бедни и трудни времена&quot;, връща лентата тя. А когато трябвало да се озвучават етюди - затваряне на врата, птички, сирени, все Маца стояла отзад и ги имитирала.<br /> <br /> <strong>Среща се с Неве в балета</strong><br /> <br /> След моменталния успех - наградата &quot;Аскеер&quot;, следват три години затишие. Нищо. Никаква работа. През това време, както самата казва, се опитвала да разбере живота. После Илия Добрев поставял &quot;Кукер Кабаре&quot; в Сатиричния и я поканил в балета на театъра. Последвали &quot;Виж ми окото&quot;, &quot;Шокова терапия&quot;. Там се срещат с Невена Бозукова - и тя е част от балета. &quot;Здрасти, приятно ми е, Милена&quot;, протегнала й ръка Маца. &quot;Знам, нали аз съм те приела&quot;, гласял отговорът, защото Неве била квестор на изпитите във ВИТИЗ. Стават първи приятелки, а скоро дошъл и моментът за &quot;Аламинут. &quot;Снимахме го доста години и след това ме поканиха в театрална къща &quot;Вива арте&quot;, да направим &quot;Бардак&quot; на Габриел Барили. Това ми беше първата театрална роля след Аскеера&quot;, усмихва се Маца. Сега играе в 6 постановки в София и цялата страна.<br /> Сред заглавията са &quot;Смях в залата&quot;, &quot;Пуканки&quot;, &quot;Бившата жена на моя живот&quot;, &quot;Четирима в леглото&quot;.<br /> <br /> <strong>История с надуваем диван</strong><br /> <br /> &quot;В &quot;Бардак&quot; всичко е надуваемо - диванът, табуретките, фотьойла. Три жени сме - аз, Неве и Габриела Попова. И веднъж Габриела реши да седне върху дивана, ама така със замах и се пльосна на земята, защото не го улучи съвсем. Издаде тих звук и ме погледна с огромни очи, казващи: &quot;Не знам какво да правя&quot;. Започна да се хили, а аз, която си мислех, че имам желязна концентрация, се обърнах с гръб към публиката и почнах да се треса леко. Невена също. Когато ми е смешно, направо рева. Текат ми сълзи. Три минути не се спряхме, публиката и тя се залива. Стана толкова хубаво! Аплодисменти не стихнаха две минути след тази сцена&quot;, разказва Милена.<br /> Сега в Капките тя влиза с голямо майсторство не само в дамските, но и в мъжките образи. Беше Михаил Боярски и Дони. &quot;Оказа се обаче, че имам хипер чувствителна кожа. Два-три дни ходих с огромни червени петна по врата след Боярски. Боли като при изгоряло&quot;, споделя тя.<br /> <br /> <strong>Четката и конете са й хоби</strong><br /> <br /> Като дете е учила в художествена гимназия и до днес тръпката към четката току я разтресе по някое време. Рисува всякак - и графика, и с въглени, и с бои. От 6-годишна кара ролкови кънки, а сега компания й прави и 12-годишният й син Орлин, кръстен на таткото. Запалена е и по ездата. Казва, че не бива да изпитваш страх, защото кончетата надушват всяка негативна емоция. Овладяла е тръс, ходом, а сега мъчи галопа. В София язди кобилата Дарси. Но първите й опити са в Бургас, когато е на ръба да се откаже. &quot;Бях на конната база, когато излезе силен вятър, а там кошчетата за боклук са с капак. И от силата му капака се вдигна, удари се с мощен звън в желязната конструкция и конят се подплаши. Отскочи с четирите крака настрани, тръгна да се изправя на задните... Явно инстинктът ми е помогнал - нямах опит, но успях да го сваля. Инструкторът ме попита дали се отказвам. Отвърнах му, че ако сега сляза, повече няма да се кача и направихме още няколко обиколки&quot;, спомня си тя.<br /> От известно време познава изкъсо и законите на фермерите. С мъжа й стопанисват местенце, където садят домати, краставици и марули. &quot;Това ми е мечтата - да си отглеждам зарзават на село. Първата година много хубави домати се случиха, биволско сърце. По-сладки не съм яла&quot;, признава Маца.<br /> <br /> Ако може да си пожелае суперсила, то ще бъде да може да разговаря с ангели.<br /> <br /> <strong>Източник: &quot;Стандарт&quot;</strong><br /> <br />