Спектакълът –комикс „Ричард ІІІ” на Теди Москов по Шекспир е наистина …балканска чорба
София, България
18 Февр. 2013, 20:42
10540 прочита
0 коментара
Премиерната постановка на „Ричард ІІІ” на сцената на Народния театър е вече четвърти спектакъл на нашия обичан режисьор Стефан (Теди) Москов по пиеси на Уилям Шекспир. Подчертавам „по Шекспир”, защото вече много се навъдиха тези ПО-та ?! При това дело не само на Теди Москов, но и на редица други наши режисьори и драматурзи. Оттук тръгва и коренът на редица неблагополучия при интерпретациите на родна сцена на безсмъртни творби от гениални автори, като Шекспир и Чехов, Гогол и Достоевски, Вазов и Молиер. Като са толкова мераклии да се изявят като съавтори, нека тези иначе способни люде седнат и напишат свои пиеси, така че да бъдат ОТ, а не ПО!
Теди Москов е несъмнено талантлив, с бърза реакция, оригинална мисъл, неочаквани ракурси и най-вече с будно гражданско чувство. Не случайно той грабна “Икар 2011” като най-добър режисьор за постановката му „Сирано дьо Бержерак” по Едмон Ростан на сцената на Народния и за „Възгледите на един пън” по (отново?!) Карло Колоди в Държавен куклен театър –Варна. На следващата година пък неговата съпруга Мая Новоселска заслужи наградата „Икар” за главна женска роля за моноспектакъла на Теди „Едно малко радио”. <br />
<br />
На голям успех с основание се радва и неговата сатирична „Недоразбрана цивилизация” в Малък градски театър (Зад канала). <br />
В конкретния случай обаче с „Ричард ІІІ” рецептата „50% Уилям Шекспир и 50% Теди Москов” (както режисьорът сам я анонсира) просто не се е получила. <br />
<br />
Просто не е приложима към блестящата историческа драма на гения от Стратфорд- он- Ейвън ! За нея не 50, а дори 25% Теди Москов биха били вече твърде много. Дори 25% правят вече много безвкусна балканската „Шекспир” чорба по думите на самия Теди. Тази „чорба” така е размила, така е разводнила гениалната творба, че от нея не е останало почти нищо… <br />
<br />
Размити са и се губят дори немногото оригинални Шекспирови строфи и реплики на героите. Колкото и да се напъва даровитият комик Георги Мамалев в ролята на …крал Ричард ІІІ, облечен в спортни доспехи (нещо средно между екип за хокей на лед и американски футбол) и да повтаря :” Аз съм урод, какво друго ми остава, освен да съм злодей?” , то и този лайтмотив, обясняващ поведението на трагичния многопластов злодей, потъва в забърканата „балканска чорба”. <br />
<br />
Колаж от класическата драматургия и свободната интерпретация на елементи от пиесата, към който се е стремял режисьорът и „съавтор” и на който колаж той се смята за „спец” , просто не се е получил. Подобен колаж е и почти невъзможен, когато става дума за толкова наситена с драматизъм и трагизъм творба като „Ричард ІІІ” ! Не може да помогне и оригиналниченето в анонса – „трагедия дел арте”, игра на думи по подобие на жанра от ХVІ век „комедия дел арте”, а иначе заглавие от Агата Кристи за ранните случаи на детектива Еркюл Поаро.<br />
<br />
Ако целта на новия „Ричард ІІІ” е забавлението, както някои може би ще кажат, то специално този спектакъл на иначе много остроумния Теди Москов не е забавен, поне за интелигентния зрител. С изключение може би на 2-3 места от пиесата, което е твърде малко за близо час и половина представление. Дори доскучава, а сцената, в която убиецът си маже филия с кръвта и плътта на убитото бебе-престолонаследник, а друг надзърта в бебешката количка и цинично пита: „Какъв е този бахур тук?”, буди направо отвращение, колкото и да е условна сцената. <br />
<br />
Свободата на твореца е и следва да бъде неограничена. И най-бележитият драматург, режисьор или актьор не винаги е на висотата на най-добрите си постижения. В този смисъл няма нищо лошо и трагично в тази несполука според мен за Теди Москов. Творчески експеримент като този с „Ричард ІІІ” може да се направи в някой наш театър. Едва ли обаче в Народния театър „Иван Вазов” ?! Нашият пръв театър, храмът на Мелпомена не е …”Улицата”! <br />
<br />
Сценографията, костюмите, актьорите – всичко това струва пари…<br />
Сигурно ще има и ласкави отзиви за тази премиера, по инерция (заради името на Москов) може да прозвучат и дитирамби. Възможно е „Ричард ІІІ” да получи номинации и дори награди от „Икар” или „Аскеер” ? И в това няма нищо чудно. Комисиите и журитата по номинации и награди в суетния си стремеж си да не изглеждат консервативни, а напротив – „авангардни”, често проявяват, меко казано, странен вкус. И така, през последните години за тези призове се „въртят” общо взето 4-5 имена на драматурзи и режисьори.<br />
Що се отнася до драматурга, поета и актьора от Стратфорд- он- Ейвън, до гения Шекспир, то той не би се обърнал в гроба, ако можеше да види спектакъла – комикс „Ричард ІІІ”. Той би се въртял в гроба като пумпал….<br />
<strong><br />
Найден МАРИНОВ, БЛИЦ</strong><br />
<br />
Последвайте ни
0 Коментара: