Асен Блатечки, Башар и Карла Рахал, Стефания Колева, Иван Бърнев, Ваня Щерева, Ненчо Илчев, Стойо Мирков, Дейвид Славчев се събраха с учителя си Стефан Данаилов в ресторанта на Народния театър, за да отпразнуват 20 години от завършването си. По традиция Ламбо се среща с учениците си от време на време, а този му клас е сред най-успешните – всички актьори са сред най-обичаните от публиката и винаги са във водещи проекти в киното, телевизията или театъра. Покрай работата с този випуск се ражда и прякорът му Мастера. Професорът от НАТФИЗ наскоро сподели, че сегашните му студенти вероятно ще са последното поколение актьори, които отглежда.
Много често майор Деянов от „На всеки километър“ си е партнирал с възпитаниците си – с Блатечки играха във „Фамилията“, с Башар снимаха в „Стъклен дом“, а сега се появи като Патриарха в „Столичани в повече“, където от години играе Ненчо Илчев – пръв илюзионист сред актьорите.

Всички признават, че Ламбо им е като втори баща, а той се обръща към тях с „деца мои“. Мнозина дължат първите си стъпки на професионална сцена именно на Данаилов. „Имам един много талантлив, вземи го“. С тази реплика доскоро Ламбо поздравяваше директорите на столичните театри.



Преди време Блатечки пък си спомни как веднъж учителят му щял да го набие. „Още на първия изпит в първи курс подготвих неговия любим откъс от "Тютюн" - играех Борис Морев. И предния ден реших, че героят на Димитър Димов трябва да е с прошарена коса, златни гривни, пръстени и часовници и си боядисах косата. Излязох на сцената и колегите ми подвикваха: "ейц, ейц", много смешно беше. И като свърши изпитът, Стефан Данаилов ме подгони по коридорите, искаше да ме набие. Аз му избягах. Като му размина, обаче ми каза: "Добре че ме заболя сърцето!" А то му станало лошо, като ме видял. И се хванал за гърдите. После ми обясни: "Иначе щях да те хвана, да те пратя да се изкъпеш и пак да го изиграеш отначало."

Ненчо Илчев е благодарен на Мастера си, че го е приел и без да може да пее. За него казва, че е уникално добър човек, който даже да ти се кара – усещаш обич.

„През 1991-1992-а, най-бедните години, ни водеше с него по участия да изкараме някакви пари, пускаше ни да снимаме, никога не ни е спрял от нищо. Казваше: “Аз трябва да ви продам!” И успя. Всички негови студенти работим“, сподели преди време Ненчо.



Източник: "Монитор"