Благородството задължава, казват французите, но какви французи сме ние, ще кажете. Но тази фраза обобщава нуждата от изобщо поддържането на едно стандартно възпитание и отношение към околните, пише светският лъв Евгени Минчев за Труд.

Казано по български - аман от невежество, привиден непукизъм и настоятелно отхвърляне на правилата на добрия тон. Вчера ме взе такси, с шофьор, който направо ми заговори на Ти, сякаш сме били заедно от забавачката.

Това е толкова грубо и неприемливо, че човек може да замръзне от недоумение и да се претопи в ситуацията. Претопяването става много бързо и лесно, когато човек си каже - Ние ли ще оправим света - и се съгласява неволно с езиковите и възпитателни поражения на другия. 

Понеже съм писал по темата във всички етапи на собственото си израстване, смятам, че човек не бива да бъде смлян в конфитюра на невежата дързост на келнери, шофьори и продавачи. Трябва да изискваме уважението към себе си, което започва най-вече с ползването на учтивата форма Вие. Някои смятат, че с бързото минаване на Ти се топят ледове между класите, но моля ви, не си причинявайте това. 

Обслужващите класи, сред които съм бил и аз, много бързо ви принизяват на едно по-ниско ниво и ви асимилират по-бързо, отколкото може да се усетите. В дългосрочен план всичките ви усилия да се върнете към себе си са хванали ръжда и подават „на сгъвките“. 

Усвоявате навика да говорите на Ти  и може да се окажете лице в лице със ситуации, които ще спрат развитието ви. Най-вече ще корозират усещанията ви за израстване, ще се принизят представите ви за стандарт, а той трябва да присъства в нещата, които смятате за важни. 

Така е и в „насрещното“, когато вие не бива да си позволявате да говорите на Ти на келнери, продавачи, шофьори. Задавайте тона и не позволявайте да бъде обратното. 

Научих се без излишна настоятелност да получавам вежливо отношение, най-вече заради усилията положени от мен в годините в тази насока. Как така, келнер от Паничище ще реши да се обръща към мен, като към съседа си от Горната махала. Ако съм ежедневен клиент и мълчаливо се съгласим с говоренето на Ти - добре дошли в клуба, както се казва. 

Навремето бях представен в Лондон на Нейно Кралско Височество принцеса Катарина. Попитах общата ни приятелка трябва ли да я наричам с всичките и титли или просто Катарина. Отговориха ми - поддържай учтивото обръщение, докато тя сама не ти предложи да „смекчите тона“.

Така и стана, известно време я наричах с пълната й титла, докато на една вечеря тя позволи да я наричам просто Катарина. Използвах този кралски пример, за да припомня на обслужващите, че клиентът е винаги Цар. И Царят решава кога да премине или изобщо да не го прави в по-дружески отношения. 

Времената са различни, но възпитанието е вечно. Да се изисква вежливо отношение не е снобско или префърцунено. Прилагаш съответно реципрочно отношение, ако нещата са по протокол - възнаграждаваш с бакшиш, благодариш, отправяш утвърждащ поглед, че лицето пред теб се справя отлично.

Не позволявайте да ви принизят на нивото си онези, на които плащате да ви обслужват. Така са започнали много национални падения, много читанки са се обезсмислили, много стандарти са изчезнали завинаги. Така е, мое Кралско Височество, Читателю. Благодаря.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук