3.11.1839 г.: Обнародван е Гюлханският хатишериф на султан Абдул Меджид

На 3 ноември 1839 г. в Цариград е обнародван Гюлханският хатишериф – указ на султан Абдул Меджид (1839-1861). Известен е и като първият акт на Танзимата.

През 1838 г. в Османската империя е назначена комисия начело с реформатора Мустафа Решид паша, която трябвало да подготви проект за реформи с цел европеизацията на Османската империя.

Подготвеният указ, т. нар. Гюлхански хатишериф (Хат-и-шериф – букв. честно писмо), е обявен тържествено в присъствието на самия султан Абдул Меджид в т.нар. Павилион на розите (Гюлхане) на султанския дворец.

Хатишерифът провъзгласява:
• равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание;
• свобода на религията;
• гарантиране неприкосновеността на живота, честта и имуществото им;
• право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда;
• справедливо разпределение и събиране на данъците, включващо и отмяна на илтизама – системата на откупуване на данъците;
• нов начин на организиране на войската;
• ликвидиране на произвола.

Гюлханският хатишериф е преведен на български език от Неофит Рилски и публикуван през 1841 г. в Букурещ.

Общото име на планираните реформи – ”танзимат-и хаирийе“ (благотворни наредби), дава името на епохата на реформи – Танзимат.

Следващият реформаторски акт в духа на френския либерализъм е така нареченият Хатихумаюн от 18 февруари 1856 г.

И двата документа на практика не променят политическото и икономическо статукво в Османската империя.