Дъщерята на Маролайн Кенеди и Едуин Шлосберг, Татяна Шлосберг, сподели, че има рак в терминален стадий. 35-годишната жена разкри, че е диагностицирана с остра миелоидна левкемия в есе, публикувано от The New Yorker на 22 ноември.
Татяна обясни, че е научила за заболяването си, след като лекарят ѝ е открил анормален брой бели кръвни клетки след раждането на второто ѝ дете през май 2024 г. „Няколко часа по-късно лекарят ми забеляза, че кръвната ми картина изглежда странно. Нормалният брой бели кръвни клетки е около четири до единадесет хиляди клетки на микролитър. Моят беше сто тридесет и една хиляди клетки на микролитър“, написа тя.
Тя продължава: „Може просто да е нещо, свързано с бременността и раждането“, каза лекарят, „или може да е левкемия.“ По-късно на Татяна е поставена диагноза „рядка мутация, наречена Инверсия 3“.
Внучката на Джон Ф. Кенеди описва възможностите за лечение, с които разполага. „Не можех да се излекувам със стандартен курс“, сподели тя. Татяна обясни, че са ѝ казали, че ще се нуждае от месеци химиотерапия и трансплантация на костен мозък. „Не вярвах, не можех – да повярвам, че говорят за мен. Бях преплувала една миля в басейна предния ден, бременна в деветия месец. Не бях болна. Не се чувствах болна. Всъщност бях един от най-здравите хора, които познавах“, каза тя.
„Имах син, когото обичах повече от всичко, и новородено, за което трябваше да се грижа“, добави тя. Татяна и съпругът ѝ Джордж Моран се ожениха през 2017 г. и имат 3-годишен син и 1-годишна дъщеря.
Татяна прекарала пет седмици в болница в Ню Йорк след раждането на дъщеря си. По-късно е преместена в „Мемориал Слоун Кетеринг“ за трансплантация на костен мозък и продължава лечението си у дома с химиотерапия. През януари тя започва да участва в клинично изпитване за CAR-T-клетъчна терапия, имунотерапия, предназначена да се насочи към специфични видове рак на кръвта. Лекарят ѝ обаче ѝ казал, че ѝ остава около година живот.
„Джордж направи всичко за мен, което беше възможно. Говори с всички лекари и хора от застрахователните компании, с които аз не исках да говоря; спеше на пода в болницата“, пише тя.
„Родителите ми, както и брат ми и сестра ми, отглеждат децата ми и седяха в различните ми болнични стаи почти всеки ден през последната година и половина. Те държаха ръката ми неотклонно, докато страдах, опитвайки се да не показват болката и тъгата си, за да ме предпазят от тях. Това беше голям дар, въпреки че чувствам болката им всеки ден.“
Тя продължава: „През целия си живот се опитвах да бъда добра, да бъда добра ученичка, добра сестра и добра дъщеря, да защитавам майка си и никога да не я разстройвам или ядосвам“, добави тя. Сега добавих нова трагедия към живота ѝ, към живота на нашето семейство, и няма какво да направя, за да я спра. Най-вече се опитвам да живея и да бъда с тях сега. Но да си в настоящето е по-трудно, отколкото звучи, затова оставям спомените да идват и да си отиват.
