5 години Арабска пролет: промени ли се влиянието на Русия в Близкия Изток

Сътресенията имаха обективен характер<br /> <br /> Нерядко сред руските публицисти и обществени деятели може да се срещне позицията, че събитията в арабския свят, довели до феномена Арабска пролет, били провокирани от някого отвън и че изобщо тези процеси вече много напомнят &bdquo;цветните революции&ldquo; в постсъветските страни.<br /> <br /> Тук следва да се каже, че отговорните учени &ndash; специалистите по Изтока, опровергават тази опростена гледна точка. Например професорът от Московския държавен институт по международни отношения Мария Сапронова отбелязваше още в началната фаза на Арабската пролет, че &bdquo;авторитарните режими дълго време създаваха картина на социална стабилност, а ръководителите, изгубили връзката с народа, игнорираха нарастването на сериозните икономически трудности&ldquo;.<br /> <br /> Но не само професионалните специалисти по изтокознание в Русия разбират в какво се е изразявала причината за &bdquo;революционните процеси&ldquo; в арабския свят. Отговаряйки през 2014 година на интервю за египетски вестник, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров констатира:<br /> <br /> &bdquo;Трансформациите в арабския свят са предизвикани от цяла серия дълбоки фактори &ndash; както обективни, така и субективни&ldquo;. Основно &ndash; продължи ръководителят на руската дипломация &ndash; тези процеси носят политически и икономически характер, тъй като &bdquo;предишните власти осигуриха не в пълната цялост насъщните потребности на населението, оказаха се неподготвени да почувстват изискването за промяна&ldquo;.<br /> <br /> И по-нататък Сергей Лавров достатъчно ясно каза: <br /> <br /> - Не става дума за това, че Арабската пролет бе замислена от авторите на концепцията за &bdquo;Големия Близък Изток&ldquo;. Още повече, че те едва ли са очаквали такова развитие на събитията&hellip;<br /> <br /> Арабската пролет и новото съотношение на силите<br /> <br /> Арабската революция доведе до смяната на властта не само в Тунис, но и в Египет, Ливан и Йемен. Арабската пролет отвори пътя към кръвопролитните граждански войни в Либия, Йемен и особено в Сирия. Освен това, тази радикална вълна предизвика брожения и гражданска конфронтация в много други страни на арабския свят.<br /> <br /> В целия свят нагледно се виждат отрицателните последици от всичките тези процеси: разгулът на тероризма под формата на различни направления на джихадизма и фундаментализма в самия &bdquo;Голям Близък Изток&ldquo;; ако искате &ndash; оформянето на най-отвратителното държавно формирование на новото време &bdquo;Ислямска държава&ldquo; в части от териториите на Ирак и Сирия; трансферът на тероризъм от Близкия Изток в Европа; милионите бежанци от арабския свят в Европейския съюз&hellip;<br /> <br /> Но петгодишнината на Арабската пролет обозначи също така качественото изменение на съотношението на силите и в самия арабски свят. Петгодишният период, започнал със свалянето на Бен Али от власт, показа, че основният удар от Арабската пролет понесоха тези държави, които представляваха &ndash; макар авторитарни и недемократични &ndash; все пак светски модели на общественото устройство: Тунис, Египет, Либия, Сирия. Тук можем да се съгласим с гледната точка на петербургския специалист по изтокознание Александър Сотниченко, че по същество тази буря доведе до края на проекта за арабски национализъм.<br /> <br /> Съответно геополитическата роля на страните-носителки на този проект беше значително отслабена (Египет, Сирия) или просто сведена до &bdquo;не&ldquo; (Либия). Обратното &ndash; за последните пет години в редиците на лидерите на арабския свят се изявиха страните от Персийския залив (Саудитска Арабия и Катар), чиято вътрешна и външна политика носи откровено консервативен, а може и да се каже реакционен характер. И тези страни все по-активно се намесват във вътрешните работи на съседите си, все по-рязко се борят за разширяването на собственото си влияние в региона, за което свидетелства конкретно разривът на дипломатическите отношения на Саудитска Арабия с Иран, настъпил в началото на януари, скоро след изпълнението на смъртната присъда на шиитския проповедник Нимр ал-Нимр.<br /> <br /> Ще спаси ли войната с &bdquo;Ислямска държава&ldquo; влиянието на Русия?<br /> <br /> В началото на бурните трусове в арабския свят официалната реакция на Москва спрямо събитията в Северна Африка и в Близкия Изток се оказа доста спокойна. Следва да припомним, че руското ръководство се отказа да се възползва от правото на вето в Съвета по сигурност на ООН, за да спаси режима на Муамар Кадафи от въвеждането на безпилотната зона в Либия по времето на антиправителственото въстание. Впоследствие Москва призна резултатите от изборите, легитимиращи новите власти в Тунис, Египет и Либия.<br /> <br /> Заедно с това руските ръководители през цялото време подчертаваха, критикувайки общата стратегия на обединения Запад начело със САЩ на територията на Близкия Изток: &bdquo;опитите да се пресадят в почвата на други страни собствените модели на държавно устройство и развитие, игнорирането на традициите и ценностите на другите&hellip; няма да донесат успех&ldquo;. След завършването на студената война в Арабския Изток оставаха малко страни, намиращи се в една или в друга степен под външнополитическото влияние на Русия.<br /> <br /> Но вихърът на арабските революции донесе явна заплаха и на това влияние. Макар и да има изключения: например след идването в Египет на власт на генералитета начело с Абдел ал-Сиси рязко се активизираха политическите и икономическите връзки на Москва с Кайро, а Владимир Путин лично подчерта &bdquo;удивителното лично мъжество&ldquo; на новия египетски лидер в борбата с тероризма.<br /> <br /> Интензитетът на гражданската война в Сирия, реалната заплаха от падане на режима на Башар Асад, също както и перспективата за по-нататъшно разширяване на влиянието на терористичната &bdquo;Ислямска държава&ldquo; принудиха руското ръководство в края на септември 2015 година открито да започне военна кампания &bdquo;по въздуха&ldquo;. Едва ли това решение се е подготвяло от по-рано, още година преди това Сергей Лавров подчертаваше, че &bdquo;ние не подкрепяме нито една от страните на вътрешния конфликт в Сирия&ldquo;.<br /> <br /> Днес може да се каже, че решението за директно навлизане в сирийската война имаше нееднозначни последствия за руското влияние в Големия Близък Изток. От една страна, както отбелязва историкът Георгий Мирски, &bdquo;Путин спаси Дамаск&hellip; от съдбата на Кабул&ldquo;. В същото време голямата част от арабските страни, намиращи се днес под влиянието на Саудитска Арабия, открито не са доволни от ролята, която играят въздушно-космическите сили на Русия в Сирия. Неотдавна образуваната около Саудитска Арабия &bdquo;сунитска антитерористична коалиция&ldquo; има отчетливите намерения да се бори и срещу &bdquo;Ислямска държава&ldquo;, и срещу отстраняването на Башар Асад от властта в Дамаск.<br /> <br /> Изглежда, задачата на руската дипломация в близката година ще бъде да обясни правомерността и правотата на позицията си на влиятелните сунитски арабски държави. Това е деликатна и много сложна задача в условията, когато значителна част от общественото мнение в арабския свят вижда в сирийския конфликт преди всичко традиционната борба между сунизма и шиизма. В същото време януарските терористични актове в най-различни страни на Изтока за пореден път показват, че заплахите от страна на &bdquo;терористическия интернационал&ldquo; имат смъртоносен характер в това число и за онези общества, в които преобладават мюсюлманите сунити.<br /> <br /> Руската дипломация, без съмнение, ще използва този фактор и в бъдеще, представяйки на арабските политици своята гледна точка. И за пореден път заявявайки, че Русия в своята политика по отношение на арабския свят се ръководи от принципите на уважението на националния суверенитет, териториалната цялост и ненамесата във вътрешните работи. <br /> <br /> <strong>Източник: &quot;Руски дневник&quot;</strong>