След повече от четири години война все по-често се появяват сигнали, че Владимир Путин може да е готов за реални преговори за край на конфликта в Украйна.
Според британския историк и политически анализатор Тимъти Гартън Аш причините за това вече не са само дипломатически, а са свързани с натрупващ се военен, икономически и геополитически натиск върху Русия.
1. Руската икономика започва да усеща тежестта на войната
Според анализа санкциите срещу Москва най-после започват да дават сериозен ефект. Руският бюджетен дефицит расте, икономическият растеж се забавя, а Кремъл вече понижи прогнозата си за БВП през 2026 г. до едва 0,4%.
Допълнителен риск идва и от петролните пазари. След напрежението в Близкия изток и разклащането на ОПЕК Москва се опасява от бъдеща ценова война, която може да срине приходите от руския петрол. За икономика, зависима от енергийния износ, подобен сценарий би бил изключително опасен.
2. Русия губи офанзивното си предимство на фронта
Украйна постепенно компенсира недостига на жива сила чрез масово производство на дронове и технологични иновации. Според западни анализатори Киев вече успява да стабилизира фронта и дори да си връща територии, макар и бавно.
В същото време руските загуби остават огромни, а мобилизацията става все по-трудна. В Москва нарастват опасенията, че Русия може да загуби стратегическата инициатива.
3. Европа започна мащабно превъоръжаване
В Кремъл все по-внимателно наблюдават рязкото увеличение на военните разходи в Европа. Германия, Полша, балтийските държави и скандинавските страни ускоряват инвестициите в отбрана, а европейският военно-промишлен комплекс започва да работи на много по-високи обороти.
Според анализа това напомня на надпреварата във въоръжаването от 80-те години, която Съветският съюз не успя да издържи.
4. Украйна вече е по-независима от САЩ
Киев постепенно намалява зависимостта си от Вашингтон благодарение на засиленото европейско финансиране и собственото си производство на оръжия. Това ограничава влиянието на Доналд Тръмп върху украинската позиция и прави все по-трудно налагането на компромисен мирен план в полза на Москва.
Според Тимъти Гартън Аш и Киев, и Москва вече са загубили доверие в американския мирен процес.
5. Украйна получи възможност да нанася дълбоки удари в Русия
След кризата около Иран ограниченията върху украинските удари срещу руска инфраструктура започват да отслабват. Киев вече развива собствен капацитет за далекобойни атаки и все по-често пренася войната дълбоко на руска територия.
Това поставя под натиск руската енергийна инфраструктура и създава усещане за несигурност дори в Москва.
6. Путин може да се страхува за собствената си сигурност
Според анализа ударите на САЩ срещу ирански лидери са засилили опасенията в Кремъл, че подобен сценарий би могъл да се използва и срещу Русия. В последните месеци се появяват все повече информации за затягане на мерките за сигурност около Путин и ограничаване на интернет достъпа в страната.
Това подсказва за нарастваща нервност в руското ръководство.
7. Европа вижда Украйна като ключ към собствената си сигурност
Все повече европейски държави приемат, че сигурността на континента зависи от способността на Украйна да издържи на руския натиск. Именно затова ЕС и съюзниците му отпускат десетки милиарди евро за военна и икономическа подкрепа.
Според Тимъти Гартън Аш това променя напълно логиката на конфликта – въпросът вече не е какво НАТО може да направи за Украйна, а какво Украйна може да направи за европейската сигурност.
Как може да изглежда евентуалното споразумение
Анализаторът смята, че евентуален мирен вариант би включвал замразяване на фронтовата линия, гаранции за сигурност на Украйна по модела на Израел и ускорено европейско интегриране на Киев.
В замяна Русия може да получи частично облекчаване на санкциите, но при строги условия и възможност ограниченията да бъдат върнати при нарушение на договореностите.
Според анализа Турция остава една от малкото държави, на които и Киев, и Москва все още имат доверие, което може отново да превърне Истанбул в център на бъдещи преговори.
