Диви танци, спиритчни сеанси, екстремно каране на велосипед и други страсти в руския императорски двор.
Скоростно влакче (руски хълмове)
Огромен 33-метров дървен хълм бил построен през втората половина на 18 век с указ на Екатерина II в нейната лятна резиденция Ораниенбаум край Санкт Петербург. Външно „Хълмчето за пързаляне“ (Катальная горка), проектирано от придворния архитект италианеца Антонио Риналди, още тогава приличало на съвременното скоростно влакче (руски хълмове) в атракционните паркове. През лятото по него се спускали в специални шейнички.

Самата Екатерина II обожавала увеселенията, но не се престрашила да се пусне по хълмчето, затова пък настоятелно приканвала чуждестранните посланици и гостите си да изпробват това екстремно развлечение. Френската баронеса Ана де Стал написала в мемоарите си: „Направили са нещо като писта за зимното пързаляне с шейни, чиято бързина така забавлява руснаците: пързаляхме се с лодки от висок дървен хълм със скоростта на мълнията“.

Надбягвания с велосипеди из двореца
През 1867 година цар Александър II донесъл от Париж велосипед „Bone Shaker“. Тогава в Петербург било студено и синовете на императора, без да чакат да настъпи лятото, си организирали състезание в самия Зимен дворец. „Карахме навсякъде, дори пред караула“, спомня си великият княз Сергей Александрович. Тогава колелата на велосипедите се правели от цяла гума и при преминаването им в залите отеквал ужасен грохот, а слугите с уплаха и негодувание се опитвали да опазят скъпоценните предмети.

Народни песни
Сред аристократите се смятало, че е „лош тон“ да се слуша народна музика и всички членове на императорското семейство предпочитали новостите на своето време – Щраус, Чайковски, Лист. Между другото, императорското семейство можело да си позволи волност. Цар Александър III не бил против да послуша роми в Гатчинския си дворец. Императрица Александра Фьодоровна обичала пък балалайката. Нейната придворна София Буксгевден си спомня в мемоарите си как „в Крим след обяд те понякога слушаха оркестър от балалайки на яхтата „Щандарт“, а солист в оркестъра бил 3-годишният престолонаследник Алексей.

„Графити“
Царските особи обичали и нещо като сегашните графити –изстъргвали фрази и данни по прозорците с диаманти. Подобно писание се е запазило и до наши дни в Ермитажа. Императрица Александра Фьодоровна е оставила на прозорец в Зимния дворец надпис „Nicky 1902 looking at the hussars. 7 March“ (Ники 1902 гледа хусарите. 7 март). Написано е на английски, защото това е родният език за императрицата (внучка на британската кралица Виктория).

„Луди“ балове
Баловете в Зимния дворец често са били определяни като „луди“ –гостите не си тръгвали до разсъмване. Още по време на пристигането на гостите за бала ставали задръствания, тъй като каретите били два пъти по-дълги от съвременните автомобили. Знаменитият поет Александър Пушкин веднъж се оплакал на съпругата си, че пътуването му до Ермитажа отнело три часа.
Статският съветник Александър Половцев написал в мемоарите си: „В 3 часа през нощта, когато императрицата продължава да танцува, императорът праща един от танцьорите да предаде заповедта му музикантите да спрат да свирят. Те си отиват един след друг, така че накрая остава само една цигулка и барабан“.

Импровизация на сцената
Страстта към театралните сцени понякога излизала от рамките на позволеното. В своите „Записки“ актьорът Пьотър Каратигин си спомня как император Николай I веднъж излязъл на сцената в разгара на представлението на водевила „Ложа на първия ред“: „Императорът отиде зад кулисите, наметна сив шинел и се появил на сцената като квартален надзорник“. В друга френска комедия суровият по характер император изиграл ролята на германец, победен от руски търговец.

Магия
Някои царски особи в Русия практикували спиритизъм. Всичко започнало с пристигането в Русия на известния италиански маг граф Калиостро, който правел спиритични сеанси по цяла Европа. Фройлайн Анна Тютчева написала в дневника си: „Обкръжението на престолонаследника се забавляваше с намагнетизиране на маси и шапки. Масата се повдигаше, завърташе и започваше да почуква в такта на химна „Боже, царя пази“.

В книгата „Великият маг“ историкът Михаил Первухин разказва как френският окултист Папюс по молба на Николай II извикал духа на императора Александър III. Последният руски цар искал да помоли баща си за политически съвет. Според версията на Первухин именно Папюс предсказал гибелта на царя.



Източник: "Руски дневник"