Колко ли кризи може да надживее една политическа система преди да колабира? Въпрос, на който ЕС спешно трябва да даде отговор. Дългова криза, младежка безработица, бежанци, терор, междусъседски сплетни, национализъм, загуба на уважение, а накрая и Брекзит - проблемите в Общността са толкова много, че човек се затруднява дори да ги изброи.

Не, състоянието на Съюза не е добро, това признава и самият президент на Европейската комисия Юнкер, пише Клаус-Дитер Франкенбергер във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Може би е вярно, че опасността от разпадане на Общността никога не е била по-голяма, отколкото днес. Но как да се противодейства? Предложенията на Юнкер се простират от създаването на гигантска инвестиционна програма (която човек лесно може да определи като разхищение, ако няма силна вяра в ЕС) до засилване на военното сътрудничество.

Истината е, че няма универсална рецепта за справяне с кризи. Затова пък има някои предпоставки, които биха могли да помогнат: институциите на ЕС биха могли да се откажат от част от властта си, националните държави – от опитите за саботаж и демонизиране на Брюксел (и на Берлин). Освен това всички членки на Общността биха могли да се придържат към правилата, под които сами са се подписали. В крайна сметка най-важното си остават конкретните резултати!