"Реших да отида и да се срещна с талибаните през 1999-а, две години преди атаките от 11 септември. Повечето от нас, включително и аз, не знаехме много за талибаните по онова време, нито пък искахме да знаем" - разказва американският режисьор на документални филми и политически активист Майкъл Мур, в материал, подготвен от Гласове


Едно десетилетие по-рано ЦРУ създаде и обучи мюсюлмански бунтовници, за да изрита Съветския съюз от Афганистан след десет години окупация. Това направи Америка щастлива – Съветският съюз победен! Унижен! Нашите експерти го нарекоха „Техния Виетнам!“, като да бяхме научили поне един проклет урок от Виетнам. А за това, което беше останало от Афганистан, кой по дяволите го беше грижа?

И така, през 1999 г. талибаните се появиха на моя радар. Те бяха забранили пускането на хвърчила и обявили за незаконно гледането на телевизия, две от любимите ми занимания. Какво им имаше на тези хора? Реших да отида и да ги попитам.

Чудех се как ще стигна дотам, без да сменям четири полета и да наема няколко мулета, затова се задоволих със среща с един от топ лидерите им, Абдул Хаким Муджахид, техен посланик в Обединените нации.

По онова време Обединените нации не бяха признали официално оглавеното от талибаните правителство на Афганистан, така че посланик Муджахид не можеше да заеме мястото си в Общото събрание на ООН. Без да се обезсърчават, посланикът и талибаните създадоха свое консулство в Обединените нации, в Куинс (квартал в Ню Йорк, б. пр.) В съседство със салон за маникюр и ендоскопска клиника. И аз се отправих към квартала, който ни дари с Доналд Тръмп и Арчи Бънкър, за да проведа лична среща с талибанския лидер.

Когато влязох в тяхното консулство, посланик Муджахид и неговият персонал само от мъже секретари бяха възрадвани да ме видят. Първата ми мисъл беше, че съм първият американец, който се отбива на посещение при тях. Бях тяхната приветствена делегация от един, но без хляб и сол. Донесох обаче други дарове: папагал, хвърчило, флагчета на Куинс, тишърт на "Метс", карта на терминалите на "Ла Гуардия" и "Джон Ф. Кенеди" (ако се пошегуваш преди да е станала трагедията, прекалено ли ще е?) и преносима телевизионна мрежа. Той прие всичко с чувство за хумор (обаче не докосна телевизора).

Седнахме да обсъждаме американско-афганистанките отношения. Той беше благодарен за американските оръжия, използвани за освобождаването на Афганистан от руснаците и спомена, че талибанска делегация е посетила Тексас по покана на петролните барони, приближени на губернатора Джордж У. Буш, за да обсъдят енергията и „сделката за тръбата“. Сервираха ми също така вкусни бадеми и чаша много, много сладък чай. Прави им чест, че ми позволиха да заснема нашата историческа среща за телевизионните ми серии „Ужасната истина“ (“The Awful Truth”). По-долу можете да видите седемминутния откъс за талибаните.

Моята дипломатическа мисия при талибаните в крайна сметка се провали. Афганистан много скоро след това се обърна срещу нас, давайки небето си на сина на мултимилионер от Саудитска Арабия, мъж на име Осама бин Мохамед бин Ауад бин Ладен. От Афганистан той щеше да изгради движението си "Ал Кайда" и да планира (със саудитската си кохорта) ударите срещу Съединените щати. Удари? Да, удари, защото Бин Ладен знаеше, че един удар няма да е достатъчен, за да разбуди американските неверници. Затова той взриви нашите посолства в Кения и Танзания. Но това уби най-вече кенийци и танзанийци (224 убити и 4500 ранени), така че, какво пък толкова. (Ако мислите, че се подигравам, кажете ми колко души загинаха преди три седмици от урагана Грейс. Не се мъчете, ако не знаете. Бяха само мексиканци. Всичките 14.)

Няколко години по-късно Бин Ладен се опита да привлече вниманието ни отново, със самоубийствена атака срещу "USS Cole", ракетоносач от американския военен флот, но това също не беше достатъчно: Бин Ладен знаеше, че си има работа със страна, която понятие си няма от външния свят и е със забавени реакции. Накрая той се сети, че само голям кинематографичен холивудски жест ще ни откъсне от кофата с пуканките и ще ни накара да разсипем фъстъчките си навсякъде. Неговата идея беше проста, символична и смъртоносна: просто се прицелваш в двете неща, които американците ценят най-много – пари и военна мощ – и после изпращаш летящите си бомби с висока скорост право по тях. Взривяваш техния Пентагон и техния Уолстрийт, гледаш властовите им кули как се сриват със земята, гледаш как Хъмпти Дъмпти се сгромолясва.

Това свърши работа. Но защо? Защо той го направи? Казаха ни, че е от религиозни подбуди. Казаха ни, че е отмъщение за нещо. Казаха ни, че той иска да се махнат базите ни от Саудитска Арабия и мюсюлманските земи.

Ето какво мисля аз. Мисля, че това е мъжко нещо. Мъже. Гневни мъже. Той и останалите бунтовници вече бяха направили невъзможното, поставяйки на колене една от двете суперсили в света – Съветския съюз. Това беше фатален удар по руснаците и само девет месеца по-късно Берлинската стена падна и с Кремъл беше приключено. Бен Ладен беше толкова горд, толкова вдъхновен – защо да не стане най-добрия голмайстор и да не унищожи тотално оставащата суперсила, САЩ!

Не че той нямаше система от налудничави фундаменталистки убеждения с добре разработена политическа стратегия. Но това беше стратегия, с която не бяхме свикнали. Тя не предвиждаше завладяването на чужди страни по нормалния начин. Нямаше план да се заграбят и откраднат националните ни ресурси. Той просто искаше да ни банкрутира – финансово, политически, духовно. И да убие повече от нас. И да ни накара да изтрием нашата американска мечта.

Той искаше също да кастрира нашата военна мощ и да покаже на света, че можем да бъдем победени от мъже в пещери, притежаващи един-единствен боен самолет, или хеликоптер "Блекхоук", или кутия напалм. Той знаеше, че ще бъде лесно да ни направи импотентни, защото сме позьори, само „ще пухтя и ще духтя и ще ви съборя всичките!“ (Заканата на вълка от приказката "Трите прасенца" – б. пр.)

Той знаеше, че за разлика от неговите дълбоки религиозни убеждения, нашите са само приказки, само шоу. Той знаеше, че нашата християнска секта често е просто една голяма измама – „обичай ближния“, стига той да е бял като теб. „Последните (40 милиона бедни)“ ще станат „първи“, а Елън Мъск и Марк Цукърбърг „ще станат последни“. Ха! Никога! „Блажени миротворците“, стига да не са Челси Манинг и Ед Сноудън. „Нахрани бедните“ (първото увеличение на хранителните помощи за социално слаби от 1962 г. насам е миналата седмица. Миналата седмица!)

Мнозинството американци вече не ходят на църква. Така че точка за нас. Ние си имаме наши фундаменталисти и истински вярващи, но никой тук няма да се наведе и да измие нозете на епископа. При Бин Ладен беше различно – той не се преструваше. Той знаеше силата на своя фундаментализъм и знаеше, че може да намери някакви глупаци, които да се навият да забият самолетите в сгради, в замяна на обещанието за вечна слава. Бин Ладен разбра по какъв начин използваме Библията – да забраняваме абортите или да преследваме хомосексуалните – защото Бин Ладен правеше същото, само че по-сръчно и в още по-разрушителна степен.

Бин Ладен и бандата му бяха побъркани гении. Той знаеше, че кулите ще се срутят, донякъде защото той беше архитектурен и строителен инженер. И донякъде защото знаеше, че тези сгради са построени лошо – имам предвид, че Осама Бин Ладен беше як строител! Неговото семейство беше най-големият строител на големи сгради в Близкия изток. И осем от неговите похитители на 11 септември имаха инженерни дипломи. Пилотите, струва ми се, са летяли преди това в Саудитската военна авиация. Те не са се научили да правят това, което направиха с такава прецизност, на някой симулатор на видеоигра в Аризона между няколко посещения на стриптийз-бара. (Президентът Байдън тъкмо съобщи, че ще оповести секретни саудитски документи. Ще видим.)

Но ето и същината на прозрението на Бин Ладен: откъде той знаеше, че ние ще започнем и ще останем в една 20-годишна война, принасяйки му младите си синове и дъщери на олтара на нашия военнопромишлен комплекс?

Буш говореше тъпотии от сорта на „по-добре да ги бием там, отколкото тук!“ Оказа се, че е точно обратното – Бен Ладен ни засмука в бой там, така че да може да ни убие там.

Откъде знаеше, че ще похарчим трилиони, за да се бием с немощен човек на диализа, който се беше чупил от Афганистан още преди масата наши войници да отидат там? Терористична заплаха, толкова голяма, че чак не съществува. Пааа!

Откъде знаеше, че ще прокараме закон, с който се отказваме от свещените си конституционни права и ще го наречем "Патриотичен акт"? Откъде знаеше, че ще сложим шпиониращи камери на всеки ъгъл от Бът, Монтана до Форт Майерс, Флорида, но нито една на централното стъргало в Аботабат, Пакистан, където той живееше „под прикритие“?

Откъде знаеше, че ще профукаме трилиони за нещо, което иронично наричаме „Хоумленд Секюрити“ – „отечество“, в което половин милион са бездомни, а още няколко милиона са със запорирани домове, а семействата им са изселени, и „сигурност“, при която повечето американци живеят от заплата до заплата, 40% от тях с не повече от 400 долара лични средства.

Бин Ладен искаше да взриви идеята за Америка, не Мола на Америка. Той нямаше видения за империя. Никога не му е хрумвало да завладява Съединените щати и да превзема стадионите на Националната футболна лига, или да подпали нашите супермаркети, или да постави извън закона момичешките скаутски групи. Той мрази жени и момичета, но се обзалагам, че шоколадовите ни бисквитки щяха да му харесат.

Откъде знаеше, че толкова много ще се вманиачим по него, до такава степен, че масово, жестоко ще пренебрегнем нуждите на собствения си народ, отказвайки им помощ от рода на безплатна медицинска грижа, а вместо това ще им вземем домовете, за да платят сметката от болницата.

Действително ли заради 3000-те загинали окупирахме Афганистан в продължение на 20 години? Искам да кажа, добре де, ние губим по 3000 души на ден от сегашната пандемия и никой няма да чете имената им всяка година на някакъв мемориал. И не, няма да окупираме пазара за прилепи в Ухан. Надявам се.

Не, приятели, има нещо друго. Бин Ладен ни направи номер. Убивайки го, разформировайки "Ал Кайда", направихме така, сякаш сме победили. Но в смъртта той може да види плодовете на своя труд. Ние, неговият смъртен враг, сме в безпорядък, водим сериозна война със самите себе си. Насилието ни разкъсва всеки ден. Мъже, гневни мъже, агресивни мъже си спечелиха правото да принуждават преобладаващия пол да ражда против волята си – поробени родилки, които сега нямат право на глас. Млъквай и напъвай! Напъвай! И като стана дума за роби, собствениците на Америка беснеят, защото нямат достатъчно работници в робство през 2021 г., защото работниците отказват да се върнат на работа срещу мижави заплати и в условията на Ковид, които могат да ги погубят. Краят на играта? В крайна сметка, основните работници ще бъдат принудени да се появят и да си свършат проклетата работа. Или не.

Това е парадът, който направихме в тяхна чест. Ура, герои! Осама, щастлив ли си сега? Никога не сме били „велики“, както пишеше на шапките, но бяхме добри, наистина бяхме, или поне повечето от нас се опитваха. Разбира се, черните и кафявите хора знаят, че това не е напълно вярно. Те знаят, че може просто да се наложи да се спасяват сами и да се разправят с нас така, както ние се разправяхме с тях. Не се притеснявайте, бели хора – имаме над 340 млн. оръжия в домовете си! Това ще ни държи за известно време.

Тъжната истина е, че ние никога не си направихме труда се борим срещу двете истински терористични заплахи – 1) капитализмът, тази икономическа система, построена върху алчност и грабителство, която убива хора, принудени да живеят в наводнени приземни апартаменти и 2) това, което наричаме климат, но прозорецът за чието обръщане вече е затворен и единственият ни шанс да спрем климатичната катастрофа, това историческо унищожително събитие, е да разберем, че сме изправени пред такова. Това е първият случай, когато един вид решава да елиминира себе си. Това е истинският тероризъм и ако сега може да е невъзможно да се върнем назад, можем поне да се вкопчим в себе си, да задържим потопа, да спрем алчността, да затворим пропастта в неравенството на доходите, да намалим консумацията на глутен и да елиминираме мотива печалба.

Ако направим това, Бин Ладен ще загуби. И тогава може да се научим да обичаме и да споделяме благата и да живеем в мир помежду си. Това ще е най-доброто възпоменание за 11 септември.

Благословени да са имената на всички, които загубихме.