Точно преди сто години, на 18 март 1921 г., в Рига делегации на РСФСР, Съветска Украйна и Полша подписват мирен договор, който слага край на Съветско-полската война.

За Русия неуспехът на военната кампания води до огромни териториални загуби и политическо унижение. Което обаче много жестоко се връща на Полша, пише Михаил Диунов.

За да разберем по-добре какво се е случило през пролетта на 1921 г., е необходимо да погледнем назад във времето в продължение на няколко години. Когато избухва Първата световна война, полският въпрос се превръща в един от най-важните в политиката на бойните блокове.

Става много важно да се знае кой ще бъде подкрепен от многобройните поляци, които живеят точно в центъра на онези места, където се водят битките на Източния фронт. По-голямата част от Полша по това време принадлежи на Руската империя и следователно Централният блок се интересува силно от поляците.

Австро-Унгария, която традиционно възприема поляците и украинците като оръжие за борба с руснаците, през 1910 г. приема закон, който позволява даване на оръжие на най-решителните полски националисти.

Още преди войната представители на австрийското разузнаване предлагат на Йозеф Пилсудски, лидерът на частта от поляците, ориентирана не към Русия, а към Австро-Унгария, да създаде отряди в Краков и Галиция. Формират се чети, а австрийските специални служби ги снабдяват внимателно с оръжие.

По това време Пилсудски обявява, че основната задача на неговите привърженици е обединението на Полша и ако това се случи в границите на Австро-Унгария, това ще бъде от полза за поляците, тъй като австрийците не потискат поляците, подобно на руснаците.

Германците обръщат много по-малко внимание на Полша, особено след като не могат да разчитат на съчувствието на поляците, тъй като активно водят политика на асимилация. С избухването на световната война обаче те се грижат и за подготовката на проекти на прокламации за „освобождението“ на Полша.

Подобни дейности не можеха да не предизвикат загрижеността на руското правителство, което реши да нанесе превантивен удар. На 15 август е публикуван призив към поляците, в който се обещава след победата обединението на всички полски земи „под скиптъра на руския цар“.

Апелът предизвиква голям ентусиазъм сред поляците и до 1917 г. опитите на Германия и Австро-Унгария да използват полския въпрос срещу Русия неизменно се провалят, въпреки опита за създаване на марионетно полско кралство през 1916 г. в окупираните земи на руска Полша.
Всичко се променя драстично след руската революция.

Поляците губят подкрепа и гаранции за обединение от руското правителство, което изпада в революционен хаос. Това кара полското общество да „промени приоритетите“ и да се насочи към идеята да разчита на всякакви сили, които биха им обещали независимост. Това повишава популярността и на Пилсудски, който дотогава е смятан за предател на полската кауза.

Веднага след избухването на революцията в Германия, полските войски на Пилсудски, сформирани за борба с руснаците, незабавно обезоръжават германския гарнизон във Варшава. Пилсудски е провъзгласен за глава на полската държава. Версайският договор се оказва много щедър към поляците, които получават солидни късове немски земи.

Но източната граница на Полша не е определена, особено след като от другата страна има държави, непризнати от световната общност, образувани в земите на Руската и Австрийската империи.

Поляците не са смутени от това - те са решени да възстановят границата, такава, каквато е била преди разделянето на Полша в края на XVIII век. И това означава, че белоруските, украинските и литовските земи ще бъдат част от Полша. Следователно не можеше да се размине без война.

И войната започва. Още през ноември 1918 г. поляците започват военни действия срещу Западноукраинската народна република, образувана на територията на Галиция, която преди това е принадлежала на Австрия. Практиката доказа, че поляците се бият много по-добре от украинците, които стъпка по стъпка се оттеглят на изток.

До лятото на 1919 г. по-голямата част от Западна Украйна е в ръцете на поляците и победената украинска армия на практика е престанала да съществува. По време на победното настъпление полските войски окупират не само Галиция, но и Вилнюс, а също така превземат Минск.

Настъплението върху Съветска Беларус веднага води до намесата на Съветска Русия във войната. Червената армия не постига особен успех и по-голямата част от Беларус преминава при поляците.

През есента на 1919 г. полската офанзива спира, тъй като Пилсудски се страхува, че атаката на Москва от силите на генерал Антон Деникин ще бъде увенчана с успех, болшевиките ще паднат - и той ще трябва да се справи с много по-безкомпромисното бяло правителство. Полската страна започва преговори, желаейки да даде възможност на болшевиките да се справят с бялата армия в Южна на Русия. Но през декември кампанията на Деникин срещу Москва е спряна.

Поляците осъзнават, че е време да започнат да действат, и също преминават в настъпление по целия фронт от Балтика до Украйна. Червената армия е напълно неподготвена за това и отстъпва. На север поляците стигат до Полоцк, а на юг, през май 1920 г., е превзет Киев.

Като съсредоточава войските, освободени след поражението на Деникин срещу Полша, Червената армия започва мощно контранастъпление. Киев е освободен, а ударът върху полската армия е толкова силен, че тя започва много бързо да отстъпва на запад. До август съветските войски достигат границата на Кралство Полша като част от Руската империя.

Такива бързи успехи пораждат истинска еуфория в болшевишкото правителство. В Москва се вижда, че още няколко удара и Полша ще падне, във Варшава ще бъде установен социалистически режим и след това Червената армия ще влезе в земите на Германия, където работниците няма да чакат възможността да свалят от власт буржоазното правителство.

Започва битката за Варшава - това, което поляците сега наричат „чудото над Висла“. Настъплението на войските на Михаил Тухачевски не само е спряно, но и се превръща в хаотично отстъпление. На юг, близо до Замошие, Първа кавалерийска армия на Семьон Будьони претърпява тежко поражение, а в края на септември частите на Тухачевски, оттеглили се в Беларус, са победени в голяма битка при Неман.

Само за няколко месеца поляците почти възстановиха фронтовата линия, която е преди началото на голямото настъпление на Червената армия. В Москва, виждайки пълната катастрофа на Западния фронт, се съгласяват с полските условия и на 12 октомври подписват споразумение за примирие. Това е първата стъпка към началото на преговорите в Рига.

По това време ситуацията в трите съветски републики е изключително трудна. Те не само губят войната, но бяха смятани за държави-изгнаници. По това време болшевишките правителства не са признати от почти никой, докато Полша е държава, призната от цялата световна общност.

Гражданската война все още не е приключила в Русия и позицията на новото правителство все още е изключително нестабилна. Щедрите отстъпки на поляците са цената, платена за възможността за прехвърляне на войски от Западния фронт на юг срещу генерал Пьотр Врангел, който държи Крим.

А Полша всъщност купува източната си граница за сметка на „белите“, които, макар и формално, са считани за нейни съюзници. Прагматизмът надделява над идеологията.

Още през 1939 г. обаче Полша се убеждава от горчивия опит, че подобни споразумения се връщат тъпкано. Червената армия навлиза на територията на полската държава, победена от Германия, и връща всички земи, загубени през 1921 година.

Но в Рига поляците тържествуват. Условията на мира, договорени с болшевиките, са невероятни. Повече от половината Беларус и цяла Галиция преминават към Полша. Под прикритието на мира поляците дори превземат Вилнюс, който трябваше да стане столица на международно признатата Литва.

Но в допълнение към териториалните отстъпки трябваше да се търпят и други също толкова унизителни условия. Цялата военна плячка, взета от Руската имперска армия по време на войната с Полша през XVIII век, по време на войната от 1830-1831 г. и полското въстание от 1863-1864 г. е върната на полското правителство. Знамена, пистолети, награди и други регалии, пленени от руснаците в битки, се връщат в Полша.

Изплатено е гигантско обезщетение в размер на 30 милиона царски златни рубли. Съветското правителство поема задължения за всички дългове на Полша, като част от Руската империя, и се съгласява с репарации на ценно имущество (предимно железопътен транспорт и оборудване) в размер на повече от 18 милиона златни рубли.

Договорът е много бързо одобрен от всички страни - и след размяната на ратификационните документи, която се провежда в Минск на 30 април, той влиза в сила.

Съветско-полската война приключва и в Източна Европа се появява голяма държава, претендираща за ролята на регионална сила. Състоянието на нещата в РСФСР и съюзните съветски републики се усложнява от военната конвенция, подписана от Полша и Румъния през пролетта на 1921 година. На западната граница срещу болшевизма се появява санитарен кордон.

Полша от своя страна започва процеса на полонизация на източните земи, където полските селяни активно се преселват и се популяризира католицизмът.

Тези действия са толкова явно нарушение на правата на човека, че предизвикват възмущение дори сред покровителите на Полша на Запад. В много отношения съвременните антируски настроения и католическите симпатии сред западните украинци и част от беларусите са резултат от полонизацията на този регион през 20-те и 30-те години.

За съжаление на поляците, техните блестящи успехи по време на Съветско-полската война главозамайват лидерите им толкова много, че през междувоенния период Полша непрекъснато се насочваше към проекти, които са извън нейните сили.

Там са разработени проекти за създаване на задгранична колониална империя, след което са измислени планове за война с Германия (чиято армия по време на Ваймарската република е много по-слаба от полската), за да се разширят границите на запад. А политиката на отношения със СССР се отличава с постоянни опити за водене на диалог от позицията на сила и прекомерна пановска амбиция.

Всичко това води до там, че полското великодържавие през 30-те години предизвиква раздразнение и страх сред всички свои съседи - от беларуси и украинци до литовци и чехи.

Последният успех на Полша е анексирането на региона на град Тешин през 1938 г. в резултат на Мюнхенския договор, който принадлежи на Чехословакия, но е населен от значителен брой етнически поляци. В тази неприлична история Полша се проявява наравно с Германия.

Но на следващата година започва Втората световна война и след първия германски блицкриг Полша престава да съществува. Това слага край на ерата на мира от Рига.