Историята на Анастасия Петренко започва в Славянск – град, който още през 2014 година първи усети войната.
Тогава Анастасия става майка. Вместо радост от майчинството – страх и грохот от взривове. Минават години, но сигурността така и не се връща.
През 2022 г. Настя заедно с малката си дъщеря, тежко болната си майка и кучето напуска Украйна. Временен дом за тях става България. От този момент започва нова глава – пътят на жена, която успява да превърне личната трагедия в сила да обедини хиляди жени. Така се ражда инициативата United Women, която днес е международно движение.
– Анастасия, да се върнем към 2014 г. Бомбоубежище след раждане – звучи като сцена от филм. Какво чувствахте тогава?
– Това беше шок. Вместо радост – студ и звуци от експлозии. Но именно тогава осъзнах: животът продължава дори в най-тъмните условия. Дъщеря ми ми даде сили да се боря и да не се предавам.
– Какъв беше моментът на „без връщане назад“ през 2022 г., когато окончателно решихте да заминете?
– Държахме се до последно. Но когато стана непоносимо – постоянна опасност, болна майка, дете, живеещо в страх – разбрах: трябва да поема отговорност и да спася майка си и дъщеря си. Пристигнахме в България с малка сума пари и започнахме живота си от нулата.
– Как започна адаптацията ви тук?
– С езика. Разбрах, че без език няма бъдеще. Паралелно започнах като доброволка в Червения кръст. Това ми помогна не само да намеря своето място, но и да се почувствам полезна. Срещах стотици хора, които имаха нужда от помощ, и знаех: мога да бъда до тях.
– Кога за първи път се почувствахте не просто „бежанка“, а лидер?
– Това се случи, когато започнахме да организираме първите срещи за украински жени. Форумите и събиранията ни помогнаха да обменяме опит, да търсим ресурси, да се подкрепяме взаимно. Тогава разбрах: силата е в обединението.
– Така ли се роди United Women?
– Да. Първоначално това беше малка инициатива – само пет жени, украински бежанки от различни страни в Европа. Започнахме да си помагаме взаимно, а после и на други: да намират жилище, да оформят документи, да преодоляват самотата. Търсехме лекари, превеждахме на прегледи, споделяхме детски дрехи, учехме се една друга.
Днес United Women е международно движение, което обединява хиляди жени в различни европейски държави. Предоставяме психологическа, хуманитарна и информационна подкрепа, организираме срещи и образователни програми, създаваме пространство, където всяка жена може да почувства: „Не съм сама“.
– Как формулирате мисията на United Women?
– Нашата мисия е да подкрепяме жените във всички етапи от техния път в чужбина – от първите дни на адаптация до изграждането на нов живот. Създаваме пространство, където всяка може да се чувства защитена, чута и способна да реализира своя потенциал. Това не е само помощ, а и възможности – образование, кариера, лидерство.
– Можете ли да дадете примери как United Women реално променя живота на жените?
– Имаме десетки такива истории. Жена от Харков пристигна в България без език и документи, а чрез United Women намери работа и сега започва собствен бизнес.
Млада майка от Днепър получи при нас психологическа подкрепа и каза: „Върнахте ми силите да живея нататък“. В Полша благодарение на нашите форуми няколко жени се обединиха и стартираха социален проект за украински деца. Тези истории показват: малката помощ може да стане начало на големи промени.
– Какво отличава United Women от други инициативи?
– Ние не сме просто организация, а живо общество. При нас няма разделение на „помагащи“ и „нуждаещи се“ – всички заедно се подкрепяме и вдъхновяваме. Изграждаме хоризонтални връзки: равна подкрепя равна. Освен това работим в различни формати – от локални срещи до изяви в Европарламента, където вдигаме гласа на жените на международно ниво.
Именно съчетанието на човечност и системна работа прави United Women уникално общество, в което всички са различни, но равни.
– Представлявали сте интересите на украинците в Европарламента. Как преживяхте този момент?
– Беше трудно, но важно. Говорех за проблемите на украинците в Европа на международна сцена. След това получихме не само подкрепа, но и хейт, фалшиви обвинения. Беше тежко, но осъзнах: ако те критикуват, значи работата ти има значение.
– Какво ви даде лично България?
– Тя стана наш втори дом. Тук срещнах любим мъж, а това лято се роди дъщеря ни Мария. За мен това е символ на нов живот.
– Какъв е най-важният урок от вашия път?
– Никога да не се предавам. Дори в най-тъмните моменти да остана отворена към света, да уча нови неща и да помагам на другите. Малките стъпки могат да променят животи – твоя и на околните. Вярвам в нашия голям международен екип United Women – смели, умни и достойни жени, способни да вървят напред и да се обединяват за общо бъдеще!
Историята на Анастасия е едновременно историята на хиляди украински жени и уникален пример за сила. От болка и загуби тя създаде движение, което днес обединява украинките в цяла Европа. Нейният път – от бомбоубежището в Славянск до трибуната на Европарламента – е доказателство, че женската енергия може да гради бъдеще дори върху руините на миналото.
