Сапотеките имали 20-дневен календар и всеки ден бил представен от различно същество. Всеки сапотек си имал животно, с което го свързвали определени характеристики. Например жабата се характеризирала с честност и откритост, койотът с бдителност, костенурката-размирник била склонна да нарушава правилата. Бухалът също е едно от свещените животни на сапотеките. Той е голям лечител, тих и благороден.

Традиционно изработвали тези животни като амулети и като играчки за децата. Днес фигурите алебрихес носят едновременно традицията и изкуството в изящни произведения, които си струват.
 


Дизайните са изключително традиционни, взаимствани от сапотекските руини в Митла, като например фризовете изобразяват вълни, планини или плодородие - метафори на тази древна култура.

От женското дърво копал могат да се правят фигури с големи размери. Това дърво е меко и леко за обработка. Мъжкото дърво е по-твърдо, клоните му са по-малки и някак деликатни и се използва за фигури, които се сглобяват от части.

Самото дърворезбоване отнема по месец,  а и повече. След това фигурата се оставя са съхне до 10 месеца, в зависимост от размера и дебелината ѝ.

Има теория, че традицията се породила заради употребата на халюциногенни гъби, така характерни за тази част на Мексико. Провокираното от наркотици въображение вероятно се е изразило в тези пъстри дърворезби.

Четете в рубриката ни ХОРОСКОПИ всякакви предсказания и пророчества.

Древните сапотеки открили, че като вземат изсушена смола от дърво копал и я нагреят заедно с мед, а след това я смесят с боя, цветът се променя и така жълтото се превръща в оранжево, но вече е блестящо и устойчиво.

Семената от нар, стрити на прах и поръсени върху розово, го превръщат в зелено, а то, смесено с магента, става морско синьо, сивото може да стане бяло с помощта на цинк. Ферментирала царевична плесен дава цвят охра.
 

Традицията на дърворезбоване и рисуване в Уахака е довела до истинска обсесия колекционерите, уточнява Vesti.bg.