Австралийка разказа, че пътуването ѝ до Италия се усложнило сериозно, след като за няколко часа изпаднала в опасност покрай двама различни мъже. За случая съобщи New York Post, позовавайки се на разказ на 36-годишната Стефани, изпълнителен директор от Мелбърн.
36-годишната Стефани, изпълнителен директор от Мелбърн, пътувала през Европа с приятели през октомври минала година. Когато те се завърнали в Австралия, тя решила да остане още няколко дни в Италия, защото я привлякла популярната италианска инициатива за продажба на изоставени имоти за символичната сума от 1 евро.
По време на престоя си в Ло Станьоне, близо до Марсала в Сицилия, тя присъствала на среща на местни любители на кайтсърф. Вечерта преминавала спокойно, но постепенно се превърнала в заплаха за живота ѝ.
Когато компанията решила да се премести в друг бар, Стефани се съгласила да пътува с колата на един от мъжете от групата. Скоро след старта той започнал да шофира с изключително висока скорост.
„Каза: „Да видим дали тази кола може да стигне 160 км/ч.“ Помолих го да спре, обяснила съм му, че искам да сляза, но той само ускорявал още повече. Беше ужасно“, разказва тя пред news.com.au.
След изминаване на около 12 километра автомобилът навлязъл в ограден частен имот. Стефани проверила дали вратата на колата е отключена и веднага щом имала възможност, скочила навън.
„Започнах да бягам с всички сили. Скрих се зад първия предмет, който открих, и изчаках, за да проверя дали някой ме следва“, споделя тя.
След няколко километра ходене пеша тя достигнала до малко населено място, където видяла автомобил на охранителна компания. Чрез приложение за превод обяснила ситуацията, а охранителят се съгласил да я откара до мястото, на което била отседнала.
Но с това изпитанието ѝ не приключило.
Докато шофирал, мъжът спрял отстрани на пътя и поискал телефона на Стефани, за да ползва приложение за превод. Чрез него ѝ написал съобщение: „Какво ще ми дадеш в замяна, че те прибрах?“
Стефани реагирала без колебание. Забелязала, че вратата не е заключена, и мигом изскочила от колата, затичвайки се към съседно лозе.
Когато се убедила, че никой не я преследва, продължила сама по пътя към хотела си, като се укривала всеки път, щом видела приближаващи фарове. По пътя спирала на автомати за напитки и плащала с банковата си карта, за да остави следи за местонахождението си, в случай че й се наложи помощ.
На следващия ден Стефани не напуснала хотела и, по собствените ѝ думи, прекарала по-голямата част от времето в плач. По-късно се срещнала с екипа по кайтсърфинг, който останал потресен от случилото се.
Тя подчертава, че не хвърля вината за преживяното върху Италия.
„Това не е италиански проблем. Мъжът, който ме качи в колата си, дори не беше италианец. За съжаление, на мен и на много мои приятелки са ни се случвали дори по-страшни неща и в Австралия“, казва тя.
Според Стефани случката трябва да послужи като предупреждение за всички жени, които пътуват сами.
Заради преживяното Стефани временно е отложила плановете си да купи имот в Италия.
„Не мисля, че скоро бих се върнала сама, за да работя по подобен проект. Ако го направя, ще бъде само ако имам човек до себе си“, признава тя.
