Брашното, оризът, прясното мляко, олиото и баничката – закуската, смятана за символ на България – се оказаха по-скъпи у нас, отколкото в Германия, Франция и Нидерландия. Това сочи последното сравнение на КНСБ, обхващащо 20 основни храни и бензина в шест държави от Европейския съюз, пише Труд.
Средната цена на брашното в България е 1,07 евро за килограм, докато във Франция е 0,89 евро, а в Испания едва 0,72 евро. Оризът у нас струва 2,69 евро, повече отколкото в Германия (2,49 евро) и почти двойно над испанската цена. Прясното мляко достига 1,82 евро за литър, а олиото – 2,01 евро. Средната цена на закуската у нас е 1,33 евро, докато във Франция и Германия е около 1 евро.
България оглавява класацията за най-скъпи цени при 25% от наблюдаваните храни. Дори лимоните – по 3 евро за килограм – са втори по цена след Испания.
Парадокс: произвеждаме брашно и олио, но плащаме най-много
Данните разкриват очевиден парадокс – две от най-скъпите стоки у нас, брашното и олиото, са именно продуктите, за които страната е голям производител и износител. При млякото ситуацията е различна, тъй като местното производство не може да покрие търсенето, но пазарът на млечни продукти у нас остава силно изкривен, според анализ на Комисията за защита на конкуренцията.
Българите могат да си позволят едва 9 кошници с основни храни
С минимална заплата от 551 евро, българинът може да купи само 9,6 кошници с основни храни, показва анализът на КНСБ. За сравнение, румънец с минимална заплата от 797 евро може да си позволи 16,5 такива кошници, а хърватин – 16,9.
Във Франция с минималната заплата могат да се купят 26 кошници, в Германия – 30, а в Нидерландия – над 33. Така, въпреки сходните или дори по-високи цени, покупателната способност на българите остава три пъти по-ниска от тази в Западна Европа.
Надценки до 71% – доматите и сиренето са шампиони по оскъпяване
КНСБ отчита тревожни разлики между борсовите и крайните цени на храните. Средната надценка при търговците варира между 23 и 71%. Най-голямо е оскъпяването при доматите – от 2,16 лв. на едро до 3,69 лв. в магазините. Следват сиренето с надценка от 65% и картофите – близо 60%.
Пламен Димитров: Увеличение на ДДС е неприемливо
Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че евентуално вдигане на ДДС би било „удар по всички хора, особено по тези с най-ниски доходи“. Според него бюджетният дефицит за 2026 г. ще надхвърли 18 млрд. лв., дори без промяна в данъчните закони.
Той настоява, че заплатите и пенсиите трябва да бъдат увеличени, като предложи алтернатива – по-висок данък печалба (от 10 на 15%) и по-висок данък върху дивидентите (от 5 на 15%), вместо увеличение на ДДС и данъка върху доходите.
Малките магазини често са по-евтини от веригите
Изненадващо, КНСБ отчита, че 10 от 17 наблюдавани храни са по-евтини в малките магазини, отколкото в големите вериги. Най-голяма разлика има при сиренето – 12,7% по-ниска цена в малките търговски обекти. Същата тенденция се наблюдава и при кренвиршите, пилетата и яйцата.
Единствено лимоните са по-изгодни във веригите, където се продават с около 7% по-евтино.
Аномалии на пазара: цените на борсите падат, а по рафтовете растат
През септември брашното и оризът поевтиняват на едро, но поскъпват в големите вериги – съответно с 5,8% и 7,6%. Същевременно в малките магазини и двата продукта поевтиняват.
Така се оформя устойчива тенденция – когато в малките магазини цените падат, в супермаркетите растат. Изключение правят единствено ябълките, които поскъпват навсякъде.
Заключение
България вече е догонена по цени от Западна Европа, но не и по доходи. Основните храни, които се произвеждат у нас, се продават най-скъпо именно на българския пазар. А при минимална заплата, най-ниска в ЕС, домакинствата усещат все по-тежко натиска на високите цени – не толкова в статистиката, колкото на касата в магазина.
