Аромат на печени чушки и патладжан се носи из Бурса, а причината е до болка позната и обичана – дошло е време за правене на лютеница. Традиционната българска зимнина, пренесена в сърцата и рецептурниците на хиляди изселници, днес преживява своя ренесанс в турския град, превръщайки се в кулинарен мост между двете държави, пише marica.bg.
С настъпването на есента българките в Бурса, също като роднините си в България, запретват ръкави. Най-важното място в мазето е отредено за бурканите с лютеница – някога измислена като начин за съхранение на зеленчуци, а днес незаменима част от всяка закуска или трапеза. Процесът е бавен и изисква майсторлък, а тайната на автентичния вкус, както знаят и тук, се крие в приготвянето на дървени въглища.
"Лютеницата е балкански сос, който се поднася на закуска, с месо или като гарнитура. В България е особено популярна, но ние я произвеждаме по старите рецепти и тук. Съдържа 7–8 зеленчука и наистина е много трудоемка за приготвяне", разказва производителят Джафер Йълдъръм.
По думите му, само допреди няколко години лютеницата е била почти непозната в Турция. Днес обаче популярността ѝ расте лавинообразно и вече не само българските изселници, но и все повече местни жители са открили богатия ѝ вкус.
"Преди нашите хора носеха лютеница от България. Сега обаче можем да я правим и тук – по същия начин, както в родината", допълва с гордост Йълдъръм.
Зад всеки буркан обаче стои не просто рецепта, а лична история и спомен. "Аз съм българска изселничка от 1989 г. Още като деца в България помагахме на майките си да приготвят лютеница. Намазвахме я върху хляб и това ни беше най-любимото ястие", спомня си Севгинар Хаджиоглу. "Дойдохме в Турция, но не можем да се откажем от този вкус. Продължаваме да пазим традицията жива", казва тя.
Така, всяка есен в Бурса лютеницата се превръща от обикновена зимнина в символ на културна памет и доказателство, че истинският вкус на дома не познава граници.
