Томас Матер не е типичният политик. Днес той е едно от най-разпознаваемите лица на дясната Швейцарска народна партия, но преди десетилетия е бил успешен финансов трейдър в Лондонското Сити. Именно там – във винен бар, посещаван от финансисти през 90-те години – съдбата често го срещала с бъдещия архитект на Брекзит Найджъл Фараж.
„Винаги знаех кога е там, защото чувах гласа му още от входа“, спомня си Матер пред The Times. „Беше много забавен. Доколкото си спомням, никога не сме говорили за политика.“
Днес обаче мнозина сравняват амбицията на 60-годишния швейцарец именно с британския референдум за излизане от ЕС. Причината – Матер стои зад инициатива, която може да промени из основи миграционната политика на Швейцария и да постави законов таван на населението на страната.
Референдумът, който раздели Швейцария
На 14 юни швейцарците ще гласуват по предложение, известно като „Инициатива за устойчивост“, чийто основен слоган е: „Не на Швейцария с 10 милиона!“
Ако бъде одобрена, мярката ще задължи правителството да не допуска населението на страната – в момента около 9,1 милиона души – да надхвърли 10 милиона до 2050 година.
Прагът обаче ще започне да действа още при достигане на 9,5 милиона жители. Тогава властите ще бъдат принудени да затегнат правилата, особено по отношение на убежището, миграцията и събирането на семейства.
„Не можем да продължаваме така с тази демографска експлозия“, казва Матер по време на партийна среща във Флимс – малко алпийско селище в Източна Швейцария, където негови симпатизанти обсъждат инициативата на чаша местно бяло вино и наденички.
Според него страната е достигнала точка, в която инфраструктурата, жилищният пазар и публичните услуги започват да изпитват натиск от бързия ръст на населението.
„Моментът на Брекзит“ за Швейцария?
Противниците на предложението обаче предупреждават, че референдумът може да има тежки икономически и дипломатически последици.
Министърът на правосъдието Бийт Янс от Социалдемократическата партия вече го определи като „момента на Брекзит за Швейцария“, предупреждавайки, че подобен вот може да разклати отношенията между Берн и Европейския съюз.
Основният риск според него е застрашаване на споразумението за свободно движение на хора – ключова договореност, която позволява на гражданите на ЕС и Швейцария свободно да живеят и работят в съответните държави.
„Вотът „за“ би ни изолирал“, предупреждава Янс, който обикаля страната с кампания срещу инициативата.
Матер обаче категорично отхвърля тези страхове, наричайки ги „кампания на паниката“.
„Нашите опоненти разчитат единствено на страх. Те нямат факти срещу инициативата“, казва той пред свои симпатизанти.
Защо миграцията стана толкова чувствителна тема?
Швейцария е сред най-богатите държави в света и дълго време остава магнит за чужденци – както висококвалифицирани специалисти, така и заможни инвеститори.
От началото на века населението на страната е нараснало с близо 28% – по-бързо от почти всяка друга европейска държава.
По официални данни около 2,5 милиона души – или 27% от населението – са чужденци, значително над нивата във Великобритания, където делът на родените в чужбина е приблизително 16%.
Именно това тревожи поддръжниците на инициативата.
Те твърдят, че прекомерната миграция натоварва жилищния пазар, здравната система и инфраструктурата. Все по-често се чуват оплаквания за скъпи наеми, по-дълги списъци на чакащи при лекарите и недостиг на жилища.
„Лодката е пълна“, казва 67-годишният адвокат Томас Гуглер, привърженик на инициативата.
Икономика, зависима от чужденци
Критиците на референдума обаче предупреждават, че подобни ограничения могат да ударят именно секторите, които движат швейцарската икономика.
Болниците разчитат на чуждестранни лекари и медицински сестри, фармацевтичният и инженерният сектор – на квалифицирани специалисти, а хотелиерството и ресторантьорството – на работници от ЕС.
Сред тях е Йоана Жуковска – молекулярен биолог от Полша, която се премества в Швейцария през 2024 година.
„Швейцария процъфтява благодарение на миграцията“, казва тя и признава, че никога не се е чувствала нежелана в страната.
Държава на строги правила
Миграционният дебат в Швейцария има и културно измерение.
Получаването на гражданство в страната често е дълъг и сложен процес – понякога отнемащ повече от две години. В някои кантони кандидатите трябва да живеят поне десет години в страната, да положат езиков тест и да демонстрират познания за историята и традициите.
На места местните жители дори гласуват дали даден кандидат е „подходящ“ да стане швейцарски гражданин.
Именно върху тази идея за интеграция и контрол стъпва и кампанията на Томас Матер – банкерът, който иска да постави граница пред това колко голяма може да стане Швейцария.
