Украинските бежанци продължават да намират работа в Полша, въпреки съкращенията на заплатите поради високата конкуренция.

Според упълномощения от правителството по въпросите на бежанците от Украйна Павел Шефернакер, 100 000 работоспособни украинци са получили работа в Полша и това е един на всеки четири от тези, които са получили PESEL (идентификационен номер, който дава право на работа в Полша според специален закон, приет за бежанците).

Разбрахме какви работни места получават украинците в Полша и колко получават, пише украионският сайт "Страна".

Сервитьори и сортировачи

По-голямата част от бежанците все още избират големите градове, въпреки че най-голямо търсене на работници има в провинциите.

"В големите градове е много трудно да се намери жилище и дори работа, особено с деца. Полша вече се пръска по шевовете. Ако искате да напуснете, изберете или малки градове в Полша или други страни", споделя Людмила Покорская от Киев.

Една от популярните работни места за тези, които говорят полски, са сервитьори, бармани, кухненски работници в ресторанти и кафенета.

Във Варшава цените са 15-20 злоти на час плюс бакшиши. За тази работа се изисква познаване на полски език, а в някои заведения - и английски.

"Получаваме около 1000 долара на месец. Наемаме апартамент с приятел, настанихме се с отстъпка като украинци", казва Ирина Сех от Лвов.

Друга популярна работа е сортирането

„Спешно набираме работници на 60 км от Варшава (работа през цялата година) за сортиране на ябълки, круши, цитрусови плодове. Може да има брачни двойки, мъже и жени. Заплата 14 злоти на час на ръка. Работа – 10 -12 ч. Неделя е почивен ден. Настаняването е безплатно, добри условия с удобства”, пише една от стотиците подобни обяви в социалните мрежи.

Вярно, често при пристигането се оказва, че „удобствата“ са 10-20 души в стая в къща, която прилича на плевня, трябва да спиш почти на дъските и те хранят със сандвич със „жупа“.

Трябва да се отбележи, че някои полски предприятия, свързани с руския пазар, са сериозно засегнати от санкциите срещу Русия (и ответните санкции от Руската федерация). На първо място, това се отнася до индустрията. И има съкращения на персонала. Уволняват преди всичко чужденци. Това са украинците.

В същото време на полския пазар на труда сега силно липсва мъжка работна сила - строители, представители на работнически професии.

„Повечето от отворените работни места за чужденци в Полша са насочени главно към мъже. Например, една полска компания се опитва да намери мъже, които да работят в градини и овощни градини близо до Варшава с възможност за живот на базата, с нетна заплата от около 5 хил. злоти. „Преди войната почти целият им персонал беше от Украйна. Следователно, сега те също биха искали да осигурят работа на украинци. Те не искат да наемат жени, защото това е тежка работа. Или те спешно търсят помощник заварчик в размер на 16-17 злоти на час",  казва директорът на агенцията за заетост в Лвов в чужбина Елена Миц.

На мъжете в военновъзрастна възраст е забранено да напускат Украйна.

Украинци се набират активно за сезонна работа - бране на репички, краставици-домати, ягоди, следвани от череши, касис, боровинки, малини.

Според ръководителя на полската национална асоциация на производителите на плодове и зеленчуци Витолд Богути, по време на пиковия сезон полските фермери се нуждаят от около сто хиляди работници и най-вече украинци. Самите поляци отиват в Германия, където плащат повече.

В същото време на сезонните работници бяха намалени заплатите - това беше преди пандемията, а сега намаляването на ставките се обяснява с притока на работници. Те плащат около 3-3,5 PLN за кошница, а не 4-5 PLN, както преди, жилищата са безплатни.
При събирането на репички средната заплата е от 700 до 2 хиляди злоти на седмица. 

Самите украински работници наричат ​​жътвата в Полша робски труд и се оплакват, че дори на бежанците не се предоставят никакви услуги.

„Брането на ягоди е лесно на пръв поглед. Това е доста изтощителна работа, от 5-6 сутринта до късно вечерта. В продължение на 12-14 часа, постоянно на колене, слънцето пече. Кървят ми коленете, боли ме гърбът. Например брането на малини е по-лесно и плащат повече за него. Ако имаш слаб гръб или коленни стави изобщо няма да можеш да работиш. Неприятности се случват: собственикът отхвърля част от плодовете и се случва събраните кошници да бъдат откраднати и предадени на други берачи“, сподели Ирина Погребняк от Ивано-Франковск пред "Страна".

„Заплатата понякога се забавя, понякога се плаща по 50-100-200. С жилищата по принцип е бъркотия, платихме 450 злоти, но няма условия, душът тече, мивките текат. Когато тръгнахме координаторът ни каза че ще ни платят до два дни, чакахме заплата, в резултат ни казаха, че ще ни дадат заплата както всички иначе - на 20-ти После забавиха заплатите. Не ни доплатиха по 400 злоти на всеки. Когато попитахме къде са останалите пари, те казаха, че не знаят“, каза пред „Страна“  Мария Слободян, която работи в опаковъчен завод.

"Те обещават много, докато работиш. Но работиш усилено, в рибна фабрика, в студ и влага. Докато работиш, ти плащат да не бягаш. Когато си тръгнеш, не дават последната ти заплата. Схемата е много разпространена сега в Полша“, оплаква се друга бежанка Оксана Билинская.

Специалистите съветват бежанците, които са били излъгани или неправомерно глобени, да се оплакват в инспекцията по труда.

Превод: БЛИЦ