През 1912 година 20-годишният политически активист Бенито Мусолини става редактор на „Avanti!“ („Напред!“) – вестникът на Италианската социалистическа партия. Той заема поста до избухването на Първата световна война през 1914 година, когато се разделя с партията заради спорове дали Италия, неутрална по това време, трябва да участва във войната или не. Мусолини напуска и решава да направи свой собствен вестник „Il Popolo d’Italia“ („Хората на Италия“).
Това обаче изисква финанси, а Мусолини не разполага с такива. За негово щастие той е във връзка с жена, която има – Ида Далсер, собственик на салон за красота в Милано. Двойката скоро се жени и Далсер продава салона и бижутата си, за да финансира весника.
През 1915 година Ида ражда сина им, Бенито Албино Мусолини.



Докато Бенито-Младши стане на 1 месец, Бенито-Старши вече е напуснал семейството. Той се жени за друга жена – Рашел Гуиди – при това без да се развежда с Ида.
 
Когато Италия се включва във войната през 1915 година, Мусолини се присъединява към армията, а след като войната свършва, той се завръща към политиката и през 1921 основава Националната фашистка партия. Същата година е избран в италианския парламент. През 1922 повежда 25 000 фашисти паравоенни (известни също като Черните ризи) на марш в Рим като принуждава царя да го назначи за министър-председател, както и става.

В последвалите години, той използва позицията си да превърне Италия в полицейска държава, на чело на която седи именно той – Il Duce („Вождът“).

Мусолни също така представя себе си, Рашел и децата им като перфектното нацистко семейство – задача, усложнена от Далсер, която е разказва на всеки, готов да слуша, как тя е истинската му съпруга и майка на първородния му син и наследник, за когото никой в държавата не знае нищо.
 
Новината, че Вождът е двуженец и лош баща е достатъчна да го бутне от власт, ако все още силните му по това време опоненти действаха заедно. Ида обаче има и още по-силно обвинение! Тя твърди, че единствената причина Мусолини да лобира за участието на Италия в Първата световна война е, защото френското правителство го е подкупило. Ако това е вярно, Бенито е виновен в държавна измяна.
Затова той поставя Далсер и Бенито-Младши под наблюдение и нарежда на агенти от Фашистката партия да унищожат всички брачни и родилни удостоверения, свързани с тях. Те обаче забравят два документа от 1915 година, подписани от Мусолини – в единият той признава Далсер за своя съпруга и Бенито-Младши за свой син и се съгласява да ги издържа финансово. И другият – в който Мусолини се задължава да уважи финансовите си задължения – нещо, което той не прави.
 
До края 1926 година Ида Далсер тормози фашисткото правителство с твърденията и исканията си. Тя е арестувана и в последствие изпращана в редица психиатрични клиники до 1937 година, когато умира от, както се твърди, мозъчен кръвоизлив.

Бенито-Младши се отървава не много по-добре. На 11, когато майка му е арестувана, му казват, че умира. Той е изпратен да живее в дом за деца инвалиди, докато 4 години по-късно е осиновен от член на Фашистката партия, който променя името му. Когато момчето е на необходимата възраст, постъпва в колеж, а по-късно се сражава във Втората световна война.

Години наред е предупреждаван да спре с твърденията си, че баща му е Вождът на нацията Бенито Мусолини, но също както майка си, той не спира.

И също както майка си, е арестуван и изпратен в лудница, където умира през 1942 година, на 27. Има различни версии за смъртта му – чрез инжекции, електрошок. Каквато и да е истинската причина, на семейството му е казано, че умира във войната.

За да бъде максимално зачеркнат от страниците на историята, Младши е погребан бедно и в немаркиран гроб.


 
Вождът не надживява сина си с много. След загубата Мусолини и любовницата му Клара Петачи са заловени от италиански партизани, докато се опитват да избягат в Швейцария. Разстреляни са на следващия ден. Два дни по-късно Хитлер се самоубива в бункера си в Берлин.
 
Оказва се, че през 1926 година Ида Далсер дава любовни писма и други документи от връзката й с Мусолини на сестра си, която скрива някои от тях в плюшена птица и други в пресъхнал кладенец. Документите се предават от един член на семейството на друг през следващите 75 години, докато през 2001 журналистът Марко Зени не се обажда на 88-годишната племенница на Далсер, която му ги дава (някои от тях все още скрити в плюшената птица). Това помага на Марко да намери и документите, които фашистките агенти не успяват да унищожат. От тогава Далсер и Бенито-Младши са обект на множество книги, статии, документални и игрални филми.
 
Втората съпруга на Мусолини, Раше, оцелява през войната и през 60-те години отваря ресторант в родния си град Предапио – популярна дестинация за туристи, а и неофашисти. Тя го управлява до 1979 година, когато умира.





Източник: chronicle.bg