В Германия въпросът за разходите за отбрана се превърна в гореща тема в навечерието на ключовите парламентарни избори през септември. И мнозина водещи политици от управляващата широка коалиция подкрепят различни гледни точки. Германският канцлер Ангела Меркел и министърът на отбраната Урсула фон дер Лайен от Християндемократическия съюз (ХДС) поеха ангажимент да увеличат разходите и да изпълнят целите на НАТО от 2% от БВП до 2024 г.

От друга страна, външният министър Зигмар Габриел от социалдемократите (ГСДП) хвърли съмнения върху възможностите за увеличаване на отбранителните разходи „в този им вид“, настоявайки, че допълнителни фактори трябва да определят размера на вноската на съответната страна в алианса, пише Труд.

Норберт Рьотген от ХДС осъди пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ забележките на Габриел на основание, че външният министър и ГСДП „не трябва да използват темата като въпрос от вътрешнополитическата кампания, а да носят реално отговорност за Германия“. Въпросът внесе дълбоко разединение в германската политическа среда. Въпросът е защо сега?

Страстите започнаха да се разпалват след посещението на Ангела Меркел във Вашингтон преди седмица, след което Доналд Тръмп написа в туитър, че „Германия дължи огромни суми на НАТО и САЩ трябва да бъдат обезвъзмездени за мощната и скъпа отбрана, която осигуряват за Германия“.

Урсула фон дер Лайен, която подкрепя целта от 2% от БВП, обяви официално, че „ НАТО не води отчет за задълженията“.

В отговор на забележките на Тръмп анализатори също обърнаха внимание, че алиансът не функционира по подобен начин и държавите членки не дължат конкретни финансови суми на организацията за отбранителни или други нужди.

Скандалът започна с ултиматума на президента на САЩ Доналд Тръмп към страните от НАТО да посрещнат задълженията си към бюджета на алианса от 2% от БВП. При неуспех Вашингтон заплаши да се оттегли от ангажиментите си към организацията.

„Америка ще изпълни задълженията си, но ако вашите народи не искат САЩ да ограничат приноса си за алианса, всеки от вас ще трябва да демонстрира ангажимента си за общата ни сигурност“, заяви американският министър на отбраната Джеймс Матис пред колегите си от НАТО в Брюксел през септември.
Това изказване създаде доста напрежение сред страните от атлантическия съюз, въпреки че видимо пренебрегваше целите, върху които още през 2014 г. държавите членки вече се бяха споразумели да постигнат до 2024 г.,

По данни на НАТО разходите на САЩ за алианса представляват 72% от общия им бюджет.

„Това не означава, че САЩ покриват 72 на сто от разходите, свързани с управлението на НАТО като организация, включително издръжката на щабквартирата в Брюксел и подчинените й военни командвания“, уточняват от организацията. „Но предполага зависимост на алианса от САЩ за осигуряване на основните му функции в областта на разузнаването и обработката на информация, въздушните презареждания на летателни съдове, ракетната отбрана и електронната защита“, се казва още в комюникето.

И докато Вашингтон има най-голям принос към „съвместно финансираните бюджети и програми на НАТО“ с 22 процента от всички, Берлин се намира на второ място с близо 15% от гражданските и военните бюджети на алианса, в допълнение към програмата за инвестиция в сигурността за периода 2016-2017 г.

Франция и Великобритания, трети и четвърти най-големи вносители, изостават зад САЩ и Германия съответно с 10,6 и 9,8% от общите разходи.

От своя страна Берлин предлага много повече от финансови ресурси на алианса: “Германия разполага в момента с 4700 души личен състав в текущи операции на НАТО, ЕС, САЩ и ОССЕ“, настояват от щабквартирата в Брюксел.

През февруари 450 военнослужещи и 30 танка на Бундесвера бяха разположени в Литва като част от „засиленото изнесено напред присъствие“ на НАТО в Прибалтика.

Миналата година Германия осигури основния плавателен съд за военноморската операция на алианса в Егейско море, контролираща нелегалното преминаване през гръцки и турски териториални води в пика на миграционната криза.

Берлин разполага с около 980 военнослужещи в Афганистан, които са част от мисията на НАТО, насочена към подготовката и подпомагането на афганистанските сили за сигурност след края на продължилата десетилетие мисия на международните сили в страната. Отделно Германия осигурява 550 военнослужещи за мисията на ООН в Косово (КФОР).