Четвъртокласникът Ваня Гаспаров се прибирал от училище с връстниците си, когато мъж в спрял автомобил го извикал по име. Момчето помолило приятелите си да не го чакат и се приближило към шофьора, който очевидно го познавал.
Когато родителите на Ваня се прибрали в 17:00 часа, останали изненадани, че вечерята е недокосната, стаята на Ваня е разхвърляна, а от самото момче няма и следа.
Телефонно обаждане до приятелите му разкрило, че Ваня не се е забавил в парка, а един от съучениците му разказал за шофьора и автомобила, припомня "Курир".
В шест часа вечерта телефонът в апартамента на Гаспарови иззвънял и бащата Генадий вдигнал слушалката.
„Ваня е в нас. Животът му струва много пари. Ако искате да го върнете, трябва да дадете 150 000 рубли. Ако отидете в полицията, никога повече няма да видите Ваня жив“, заявил гласът по телефона.
Бащата на отвлеченото дете останал вцепенен. Искането на анонимния глас било непонятно. Посочената от престъпника сума била главозамайваща и най-страшното било, че семейството не разполагало с толкова пари.
Генадий Гаспаров работел като управител на зеленчукова борса. Семейството било заможно, но нямало толкова големи спестявания.
За сравнение, средната заплата във Волгоград по онова време била 190 рубли, а автомобил марка „Волга“ струвал 12 000 рубли. В същността си похитителят искал сума, с която можело да се купи цял автопарк.
Уплашените родители побързали към приятелите на Ваня, които им посочили мястото, където за последно видели момчето. Наблизо Генадий наистина открил счупените очила на сина си – поредно доказателство, че обаждането не е шега и детето му е в истинска опасност.
Генадий си давал сметка, че никога няма да съберат толкова пари за толкова кратко време, но мисълта, че ще му върнат трупа на сина му, била още по-ужасяваща.
Затова решил да потърси съвет от дългогодишния си приятел Ваник Согоян, старши инспектор в криминалния отдел на Дзержинското районно управление на МВР във Волгоград.
„Ваня е видял лицата на похитителите. Дори да събереш цялата сума, те пак ще го убият, защото може да ги идентифицира. Иди в полицията“, казал инспекторът.
Заявлението за отвличане смаяло опитните детективи. Престъпникът трябвало да е изключително дързък и хладнокръвен, за да отвлече ученик посред бял ден, практически пред очите на минувачите. Това означавало, че има план и е уверен, че няма да бъде намерен.
А и как изобщо да го открият? Никой не помнел регистрационния номер или марката на колата, свидетели липсвали, а единственото, което децата знаели, било, че Ваня е извикан по име. Значи похитителите са знаели кой е той.
Разследващите съставили списък с приятелите и колегите на бащата и започнали проверки. Изглаждало се, че шефът на зеленчуковата борса е гостоприемен домакин и редовно събирал компания през уикендите.
Синът му познавал всички негови приятели, което означавало, че лесно е могъл да се довери на някого от тях. Осем оперативни групи проверили адресите, но без резултат. Изминали десет часа от отвличането, а след това и цяло денонощие - и все още нямало следа.
Междувременно съседи и роднини се стекли в дома на Гаспарови, носейки пари и златни бижута, за да помогнат за откупа. Успели да съберат 50 000 рубли, но оставали още 100 000.
Ден по-късно, от огромния стрес, косата на бащата побеляла. Когато след 25 часа все още нямало ново обаждане с инструкции къде да се оставят парите, съпругата на Генадий получила нервен срив и била хоспитализирана.
Докато издирването продължавало, оперативна група дежурела пред апартамента. В полунощ полицаите забелязали бащата да излиза с куфарче, да се качва в колата си и да тръгва към гробищата.
Там той вървял сред гробовете, спрял се пред един паметник и изпаднал в отчаяние. Взел една бутилка, счупил гърлото ѝ и понечил да пререже врата си. Полицаите успели да реагират навреме и да го спрат.
Когато го попитали защо го прави, Гаспаров мълчаливо посочил бележка, скрита под един венец: „150 000 за живота на сина ти. Или ще ти пратим главата му отделно“, гласяло жестокото съобщение. Бащата обяснил, че похитителите му се обадили същата нощ и го пратили на гробищата. Тъй като били събрали само 50 000 рубли, той изпаднал в безизходица и нервите му не издържали.
Докато разследващите преглеждали бележката, телефонът в апартамента отново иззвънял. Този път анонимният глас поискал куфарчето с парите да бъде занесено до Качинското авиационно училище и скрито в едно дере.
Детективите инструктирали бащата да изпълни всичко, да остави парите и да се върне в колата си без да говори с никого. Генадий направил точно това.
Час по-късно към дерето спокойно се приближил мъж в скъпо палто. Той не се оглеждал, намерил куфарчето и тръгнал към пътя, където бил арестуван.
Задържаният обаче останал изненадан. Обяснил, че се казва Павел Косорогов и малко по-рано изпуснал влака си. На гарата непознат мъж му предложил 10 рубли, за да му донесе куфарче от дерето.
Понеже Павел бил без палто в студения февруари, непознатият му предложил своето в замяна на услугата. Павел нямал представа, че е замесен в престъпление, и описал мъжа - имал голям белег на лицето.
В същия момент полицаи докладвали, че са спрели такси наблизо, управлявано от шофьор с дълбок белег, който се опитал да избяга. Косорогов веднага го разпознал като човека от гарата. Изненадващо, бащата Генадий също разпознал мъжа с белега.
Това бил таксиметровият шофьор Артьом Рубанов - негов приятел от детството. Именно Генадий му помогнал да си намери работа в таксиметровата компания. Двамата били неразделни от младежки години; Рубанов често гостувал в дома им.
Нещо повече - когато навремето Артьом лежал в затвора за глупост, Генадий му пращал колети, а след освобождаването му направил всичко възможно да му осигури препитание.
Година по-късно бившият затворник претърпял катастрофа, при която стъкло срязало лицето му, и Генадий намерил хирург, който да го оперира.
Оказало се, че през цялото това време Рубанов изпитвал силна завист към начина на живот на Гаспаров. Вярвал, че съдбата го е ощетила, докато на съученика му е дала всичко: любящо семейство, умно синче, кариера и просперитет. Затова решил да го накара да си плати.
В колата на Рубанов разследващите открили лопати и ключове за вила. Лопатите показвали, че похитителят изобщо не е смятал да остави детето живо. Пристигайки на адреса във вилната зона, полицаите открили Ваня, завързан с вериги в заключената къща на съучастниците на Рубанов.
Въпреки че били изминали почти три дни от отвличането, малкият Ваня бил в добро настроение, спокоен и дори се опитвал да плаши пазачите си, казвайки им, че помни лицата им и всички ще влязат в затвора.
Две седмици по-късно ученикът написал трогателно благодарствено писмо до полицаите: „Бях много уплашен. Но вярвах, че ще ме спасите. Сега вие сте истински пример за мен. Искам да бъда смел като вас и да защитавам всички.“
Тъй като в Наказателния кодекс на СССР по онова време нямало специфичен член за „отвличане“, Артьом Рубанов бил осъден за „опит за убийство с особена жестокост“.
Съдът му наложил наказание от седем години лишаване от свобода, а съучастниците му получили още по-леки присъди.
