Бежанците, които злоупотребяват с добрината на Германия
"Щом си против тях, значи си нацист" - този модел на мислене пречи на обективния дебат за германската бежанска политика
Тъй като моите прародители са станали жертва на японските нацисти, мен не можете да ме подозирате в подобно нещо. Затова и съвсем открито и на висок глас мога да заявя: случилото се във Фрайбург ме разгневи безкрайно. То ме срази. И аз имам дъщеря, която - както убитата Мария - също следва, също се среща с приятели и също често се връща у дома с велосипед по тъмно. Гневна съм, защото предполагаемият извършител на убийството принадлежи точно към онази група бежанци, за които германската държава полага най-големи усилия. За всеки един непълнолетен бежанец, пристигнал без родителите си, германските общини харчат между 3000 и 5000 евро на месец, за да може да се гарантира, че по всяко време някой ще се грижи за него. Министърката, отговаряща за семейството, жените и младежта, Мануела Швезиг призова германските семейства да приемат такива непридружавани младежи. И много семейства откликнаха. Включително и семейството от Фрайбург, което е дало подслон на въпросния 17-годишен афганистанец. Впрочем, жертвата Мария Л. също е била доброволка и е помагала на бежанци. За мен този брутален акт е върхът на злоупотребата с любовта ни към ближния.
Всеки, който мисли различно, е нацист?
Може би това обяснява защо този случай разбуни духовете, макар и първоначално обществено-правната телевизия ARD да не сметна за необходимо да го отрази. По същата логика телевизиите не би трябвало да ни занимават и с отделни случаи на успешна интеграция. Но това не е така - достатъчно е само да включите телевизора си. Имам усещането, че обществено-правните телевизии правят всичко възможно, за да не възникват съмнения относно правилната посока в бежанската политика на германското правителство.
Щом някой реши да си каже мнението, както направи кметът на Тюбинген Борис Палмер, определил случилото се като "злоупотреба с нашата щедрост", той бива незабавно заклеймяван от съпартийците си. На Палмер дори му беше препоръчано да подаде молба за членство в дяснопопулистката партия "Алтернатива за Германия". Някои медии пък го определиха като "Доналд Тръмп на германските Зелени".
"Щом си против бежанците, значи си нацист" - този модел на мислене пречи на обективния и безпристрастен дебат за бежанската политика на Германия. Дебат, който би трябвало да включва и този въпрос: дали да се приема всеки бежанец, включително и този, който няма никакво основание да иска убежище, не бяга от война и дори мами открито германската държава. От моя позната, която работи в бежански приют, знам, че много от обитателите му се подвизават там с фалшива идентичност. Веднъж дори цял автобус с младежи бил препратен към Службата за закрила на децата, но оттам отново го върнали обратно, защото проверката показала, че нито един от въпросните бежанци не бил под 18-годишна възраст. Моята позната твърди, че особено афганистанците премълчават реалната си възраст, защото те имат значително по-малки шансове да получат убежище, отколкото например сирийските бежанци. А ако са малолетни, просто не могат да ги екстрадират. Страхувам се, че даже и да бъде доказана вината на предполагаемия убиец от Фрайбург, той няма да бъде изгонен от Германия, защото бил на 17 години.Жан Данхонг
А онези, които наистина се нуждаят от закрила?
Осмелявам се да твърдя, че който наистина се нуждае от закрила в Германия, не може да се крие зад фалшива идентичност. Защо държавата например да не пуска на своя територия само онези бежанци, които разполагат с документи за самоличност? Не може ли даден бежанец или преследван по политически причини чужденец да кандидатства за убежище в германското посолство в родината си? Не трябва ли всъщност всеки закон, включително и този за даването на убежище, да бъде преработен така, че да бъде в крак с времето? И дали е легитимна сегашната практика за неограничен прием на хора отвън? Защо Германия смята по-различния път, по който тя е приела да върви, за единствения правилен?
Едно е сигурно: прилагайки цялостната процедура по разглеждане на молбите за убежище на чужденци, които само са платили предостатъчно на някой каналджия и така са се добрали до Германия, и които в случай на отказ не биват екстрадирани незабавно, ние само изчерпваме силите си, които всъщност ни трябват, за да помагаме на хората, които действително бягат, от война или са преследвани и се нуждаят от нашата закрила. В крайна сметка точно за тях става въпрос - както в германския закон за правото на убежище, така и в Женевската конвенция за бежанците. След случаи като този във Фрайбург обаче гвенът се насочва към всички бежанци. Включително срещу онези, които действително бягат от война и искат да се интегрират.
Дясното пространство вероятно е достатъчно голямо, за да приюти всички онези германци, които сега ще избягват всички по-млади бежанци. Но и как може да се очаква от хората да разпознават мигрантите, които действително се нуждаят от убежище, след като самата държава очевидно не желае да направи разликата между едните и другите: тези, които наистина се нуждаят от нашата помощ, и онези, които само се опитват да злоупотребят с нашата любов към ближния?
Последвайте ни
0 Коментара: