Появиха се още разкрития за безстрашната майка Мириам Родригес, която сграбчи пистолета в чантата си, докато тичаше сред сутрешните тълпи по моста към Тексас. Тя спираше през няколко минути, за да си поеме дъх и за да погледне отново снимката на следващата си мишена – цветар, пише BG VOICE.

Тя го преследваше от около година, дебнейки го онлайн, разпитвайки бандитите, с които работеше, дори и нищо неподозиращите му роднини, за това къде може да се намира. Накрая получи информация – една вдовица й се обади и й каза, че той продава цветя на границата.

Мириам Родригес прави това от 2014 година. Тя преследва хората, отговорни за отвличането и убийството на 20-годишната й дъщеря Карън.

Половината от тях вече бяха в затвора, но не след разследване на полицията, а защото тя ги проследи по собствена инициатива и след собствено щателно проучване.

Г-жа Родригес отряза косата си, промени цвета й и взе различни идентичности – на анкетьор, на здравен работник и дори на официален представител по провеждане на изборите, за да се снабди с имената и адресите на похитителите.

Тя намери причини, за да се срещне със семействата им, с неподозиращите нищо баби и братовчеди, които й дадоха информация, макар и малка.

Мириам си записваше всичко и го складираше в черната си чанта от компютър, изграждайки своето разследване и проследявайки ги един по един.

Тя научи много за техните навици, приятели, родни градове и за това какво е било детството им. Така разбра, че цветарят е продавал цветя на улицата, преди да се присъедини към картела Зета и да се включи в отвличането на дъщеря й.

Сега той се беше върнал към това, което може да прави най-добре – да продава рози, за да свърже двата края.

В деня, в който Мириам Родригес най-после го откри, той не продаваше цветя, а слънчеви очила. Младият мъж я разпозна и спринтира в опит да се измъкне. 56-годишната по онова време жена обаче го хвана за ризата и го свали на земята. След това опря пистолета си в гърба му.

„Ако мръднеш, ще те застрелям“, му казала тя според членове на семейството й, запознати с преследването на цветаря. Тя го държала така почти час, чакайки полицията да дойде и да го арестува.

За три години госпожа Родригес бе успяла да залови почти всички живи членове на бандата, която отвлече дъщеря й за откуп. Всички те бяха престъпници, които след това се бяха опитали се да започнат нов живот - новопокръстен християнин, шофьор на такси, продавач на коли, детегледачка.

В крайна сметка тя успя да вкара в затвора 10 души и да създаде движение за справедливост, което я направи известна, но и много уязвима.

Защото никой не си позволява да предизвика организираната престъпност, вкарвайки нейните членове в затвора. И тя го знаеше, затова поиска от правителството въоръжена охрана, страхувайки се от картела.

Но в Деня на майката през 2017 година, седмици след като тя тръгна по следите на последната си мишена, Мириам Родригес беше застреляна пред дома й.



Съпругът й, който по това време гледал телевизия вкъщи, я намерил по лице на улицата, с ръка в чантата, близо до пистолета й. Няколко дни по-рано 10 престъпници, сред които и похитители на дъщеря й, били избягали от затвора.

Преди да бъде убита обаче, госпожа Родригес успява да направи още няколко разкрития благодарение на собственото си разследване.

Въпреки опитите да приобщи към него местните, щатските и федералните власти, тя не получи съдействие от нито една институция. Само един федерален полицай й оказа помощ, впечатлен от огромната работа, която е извършила. 

Заедно с няколкото похитители, които тя успя да идентифицира и вкара в затвора, госпожа Родригес стига и до един от най-младите членове на бандата, 18-годишен младеж.

Кристиан Хосе Сапата Гонсалес се уплашил по време на разпита, поискал да извикат майка му, а на думите му, че е гладен, се отзовала самата Мириам, която му дала обяда си, а после отишла да му купи кока-кола.

„Той все още е дете, независимо какво е направил“, казала тя на полицая по думите на една от приятелките й, която я придружавала.

Вероятно смекчен от жеста й и добрината й, Кристиан разказал всичко. И завел майката и полицаите до мястото, където е убита и погребана Карън.

Мириам е разтърсена – в ранчото тя намира лични вещи на дъщеря си, неин шал и възглавница от камиона й. А местопрестъплението е съвсем близо до ресторант, в който малко след изчезването на Карън Мириам влязла с другата си дъщеря, Азалия.

Тогава на една от масите седяло момиче от квартала, Елвия Бетанкур. Госпожа Родригес я попитала дали знае нещо за изчезналата й дъщеря й, но тя отвърнала отрицателно.

Сега, след като ранчото, в което била убита дъщеря й, се оказало съвсем близо до ресторанта, в който седяла Бетанкур, Мириам помислила, че младата жена може да е замесена.

Тя я познавала отдавна, била проститутка, на която помагала с дрехи на дъщерите си. Г-жа Родригес се прибрала вкъщи и отново предприела разследване, в хода на което установила, че младата Бетанкур имала връзка с един от похитителите на дъщеря й, а някои от обажданията с искания за подкуп били извършени от нейната къща.

Благодарение на свършеното от госпожа Родригес, и Елвия Бетанкур е била задържана и пратена в затвора.

Днес синът на Мириам, Лука, и другата й дъщеря Азалия ходят на гроба на майка си, който е до този на Карън.

В малкото северно градче Сан Фернандо е издигнат бронзов бюст на Мириам Родригес, а движението й за справедливост, което тя основа, продължава да съществува под някаква форма, макар и не така активно.

Отвличанията за откуп и убийствата обаче не са спрели в Сан Фернандо. Малко след случая с изчезването на Карън същото се случва и с 14-годишния Лучано.

И той не се връща вкъщи, след като семейството му плаща торби с пари на похитителите му, а месеци по-късно тялото му е открито от полицията.