Била ли е братовчедката на Чърчил съветски шпионин? Докато Уинстън Чърчил е заклет противник на съветска Русия, братовчедка му Клеър Шеридан, точно обратното, е един от най-големите ѝ поддръжници. Във Великобритания това е непростимо.

"Аз не съм болшевик. Но се опитвам да разбера духа на комунизма и той ме интригува неимоверно", пише братовчедката на Уинстън Чърчил, Клеър Шеридан, в дневника си, публикуван под заглавието "Руски портрети", по време на пътешествие до съветска Русия през 1920 година.

Британската контраразузнавателна агенция МИ5 обаче не е толкова сигурна. Според тях роднината на един от най-влиятелните хора във Великобритания е болшевишки шпионин.

Скандално пътуване

Клеър Шеридан

 

Фактът, че е братовчедка на министъра на войната Уинстън Чърчил, не е единствената заслуга на Клеър Шеридан. Тя е и известен скулптор. Именно работата ѝ я отвежда в съветска Русия.

След като се среща с представители на съветска търговска делегация в Лондон през 1920 г., Клеър признава, че цял живот е била влюбена в руската литература, музика, танцово и художествено изкуство; веднага я канят да посети Русия.

По онова време обаче това е много трудно начинание за британски поданик. Намесата на Антантата в Русия току що е приключила, а в Крим (крепостта на белогвардейците) все още има британски войници. Нещо повече – самата Британия, въпреки че води търговски преговори, не бърза да признае официално съветска Русия.

На посещението на страната на болшевиките се гледа като на пълна лудост, но Шеридан не се интересува от общественото мнение. През Стокхолм и Талин "тази моя луда братовчедка" (както се изразява Чърчил) тръгва към Москва.

В съветска Москва

 

В Русия Клеър е посрещната като почетен гост. Тя прекарва два месеца в Кремъл, разхожда се из улиците на Москва, ходи на театър, наблюдава как живеят обикновените хора и се диви на видяното: "Защо съм толкова щастлива тук, откъсната от всичко, към което принадлежа? Какво в тази страна винаги е омагьосвало всички?".

"Защо тези хора, които са по-слабо образовани, са толкова по-културни от нас? Галериите в Лондон са празни. В Британския музей можеш да срещнеш тук-таме някой случаен германски студент. Тук галериите и музеите са пълни с работници. В Лондон се изнасят представления и пиеси с унижаваща посредственост, на които образованите класи се наслаждават и аплодират. Тук масите се стичат, за да гледат Шекспир", пише тя в дневника си.

Клеър говори много с московчани, снима и си води бележки: "Сега за първи път се чувствам морално и ментално свободна... Обичам това място и всички хора тук. Обичам хората, които срещнах, и хората, които ме подминават на улицата. Обичам атмосферата, натежала от меланхолия, саможертва и трагедия. Вдъхновена съм от тази Нация, пречистена с Огън. Възхищавам се на достойнството на страданието им и куража на вярата им".

 

Въпреки това тя не забравя защо е дошла в съветската столица. Сред скулптурите на Шеридан, изобразяващи болшевишките лидери, се открояват Зиновиев, Каменев, Дзержински, Троцки и, разбира се, Ленин.

Тя дори успява да си поговори насаме с "лидера на руската революция". Владимир Ленин шеговито я укорява, че е роднина на "мъжа, зад когото стои цялата мощ на капиталистите". В отговор Клеър отбелязва, че другият ѝ братовчед е член на лявата ирландска партия "Шин Фейн". През смях Ленин отговаря: "Когато се съберете вие тримата, сигурно е доста весело".

Студен прием

Уинстън Чърчил

 

У дома във Великобритания Клеър е посрещната със студенина, граничеща с враждебност. Тя на практика се превръща в персона нон грата във висшето общество и дори Чърчил отказва да общува с нея, поне временно.

Въпреки твърденията на Шеридан, че тя изобщо не се интересува от политика, британците са разгневени от безпрецедентното ѝ пътуване, приятелството ѝ с болшевиките и подкрепата ѝ към Русия.

МИ5 следи отблизо братовчедката на британския министър на войната. Агенцията не може да подмине двусмислените забележки на Клеър за Русия и руснаците: "Бих искала да живея сред тях вечно или да работят за тях отвън. Да работя и да се боря за Мира, който ще излекува раните им".

Под микроскопа на МИ5

 

На фона на силния обществен натиск Шеридан е принудена да напусне Великобритания. Тя тръгва на невероятно околосветско пътешествие, през което завързва любовна афера с Чарли Чаплин в САЩ, среща се с Мусолини в Швейцария и слуша речите на младия Хитлер в Германия. Където и да ходи, агентите на МИ5 я следват по петите.

През 1925 г. агентите разбират, че Шеридан е разкрила подробности от неин разговор с Чърчил (по онова време канцлер на хазната) за външната политика с редактора на The Daily Herald Норман Юър, за когото се смята, че е съветски агент.

Малко след това, според МИ5, финансовото състояние на Шеридан бързо се подобрява, което е доста подозрително. След десетилетие на проблеми с парите, тя заминава за Алжир, след като изплаща всичките си дългове. Британското разузнаване подозира, че пръст в това има Русия.

"С оглед на фактите относно финансовото ѝ състояние (ние) силно вярваме, че Клеър получава пари от руснаците, и че е изпратена в Северна Африка, за да се запознае с местната ситуация и да работи или като докладващ агент, или като куриер", се посочва в доклад на МИ5.

МИ5 многократно споделя съмненията си за Шеридан с Чърчил, но той винаги ги пренебрегва. Нещо повече – на фона на разгара на Втората световна война Клеър и Уинстън най-накрая изглаждат разногласията си и забравят за миналото.

Клеър Шеридан умира през 1970 г. на 84-годишна възраст. Срещу нея никога не са водени дела.