Андерс Фог Расмусен бе генерален секретар на НАТО от 2009 до 2014 г. Преди това Расмусен беше министър-председател на Дания, а в момента ръководи консултантската си фирма "Rasmussen Global”. Беше и съветник на украинския президент Петро Порошенко. Интервюто е за "Дойче веле":

- Неведнъж руснаците са заплашвали да използват ядрени оръжия. Просто пропаганда ли е това или има риск действително да използват такива стратегически или най-малкото тактически оръжия на бойното поле в Украйна?

- Не смятам, че тези заплахи са реални, така че не се притеснявам от тях. Те са просто опит да бъде сплашен НАТО и да принуди страните от Алианса да спрат да изпращат оръжия на Украйна. Путин знае, че ако използва оръжия за масово унищожение, без значение дали говорим за ядрени, биологични или химически оръжия, ще има решителен отговор. И Путин ще загуби. Ако заплахи като тези ни се отразяваха, то това би означавало да оставим на един брутален тиранин да има последната дума в конфликтите, които сам започва.

- Какъв би бил отговорът на НАТО на подобна атака?

- Президентът Джо Байдън представи ситуацията добре след последната среща на НАТО. Тогава той каза, че ако Путин използва ядрено, химическо или биологично оръжие, това ще е прекрачване на границата, което ще предизвика реакция от нас. Но Байдън не беше достатъчно ясен. Не уточни за каква реакция говори и точно каква граница трябва да бъде премината.

 Военен експерт: При Трета световна война на мястото на САЩ ще зейне...

Засега твърде много лидери на държави от НАТО много държат да изключат категорично един или друг отговор. Никога не бива да правим това. Ако искаме успешно да възпираме, врагът ни трябва да бъде държан в неведение за това къде е границата. Трябва да е несигурен как и кога ще отговорим, ако я прекрачи. Всичко различно от това само дава на Путин възможност за маневриране.

- Грешка ли допуснаха Байдън и НАТО като обявиха, че няма да изпратят нито един войник в Украйна? Трябваше ли това да остане част от онова неведение, за което говорите?

- Честно казано - да. Но все пак Байдън постъпи правилно като не беше конкретен относно това как ще реагира НАТО. Това трябваше да бъде направено много по-рано, но мисля, че НАТО си научи урока. Защото, когато изключиш изпращането на войски, изключиш налагането на зона, забранена за полети, изключиш и други възможни действия, тогава казваш на Путин, че може да прави, каквото си пожелае, без да се опасява от някаква реакция от нас.

- Държавите от НАТО прекарват много време в дискусии какви оръжия да пратят на Украйна, как да избегнат ескалация на конфликта, как да не провокират Русия. Къде е границата, според Вас, на начините, по които може да бъде подпомогната Украйна?

- Не бива да се осланяме на това какво Путин би възприел за провокация. Путин е агресор, който нападна мирния си съсед. А според Хартата на ООН, всяка държава има право да се защитава. Освен това, правителството на нападнатата държава има право да търси помощ от други държави за защитата си. Така че, каквото и да поискат украинците, ние трябва да им го дадем.

- Алиансът понякога е обвиняван, че е провокирал Москва. В тази връзка папата използва израза "лае пред портите на Русия” в едно свое скорошно интервю.

- Изобщо не съм съгласен с това. Никога не сме заплашвали Русия. Не сме я провокирали с разширяването на НАТО. Не сме правили кампания за разширяване - просто приемахме бившите комунистически държави, които кандидатстваха, за да се предпазят от Русия. Така че може би е редно руснаците да се запитат защо всичките им съседи идват при НАТО, за да търсят закрила от тях?

Обръщали сме се към Русия неколкократно по време на целия процес. Руснаците имаха голямо постоянно представителство в централата на НАТО, защото искахме да им демонстрираме, че това, което правим, не е насочено срещу тях, и че могат сами да наблюдават всичко, което се случва. Имахме и Съвета НАТО-Русия, който заседаваше веднъж месечно и създаваше рамка за сътрудничество, консултации и подготовка на съвместни действия. Мисля, че папата трябва да прегледа сериозно историческите факти.

- Не беше ли грешка НАТО да заявява, че вратите му са отворени за Украйна, но в същото време да не ѝ предлага път към членството? Стана ясно, че Украйна няма да бъде приета в Алианса.

- Да. От дистанцията на времето се вижда, че допуснахме много грешки. Една от тях беше, че не осигурихме на Украйна и Грузия "План за действие” ("Membership Action Plan”) на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 година. Аз подкрепях това решение, както и САЩ и Великобритания, но Франция и Германия бяха против, така че не го приехме. Дадохме грешен сигнал на Путин. И няколко месеца след това той даде ясен сигнал на нас - атакува Грузия. Освен това реакцията ни беше твърде мека, когато Русия окупира Крим през 2014 г. и започна окупацията на Донбас.

Путин не търси политически и дипломатически решения в момента. Затова е много важно да продължаваме да доставяме тежко въоръжение на украинците, които се борят срещу инвазията и които, да се надяваме, ще постигнат успех и ще разгромят руснаците.

Андерс Фог Расмусен бе генерален секретар на НАТО от 2009 до 2014 година преди настоящия шеф на Алианса Йенс Столтенберг. Расмусен е и бивш министър-председател на Дания, а в момента ръководи консултантската си фирма "Rasmussen Global”.