Никол Кастиони днес е заможна и живее в Женева. В миналото си е била сред най-долните курви в Париж. Ето, че сега Никол, с швейцарски и френски паспорт, се кандидатира за френския парламент. Като социалистка тя е съпартийка на Франсоа Оланд.
За първи път французите, живеещи извън Франция, имат право да избират членовете на Народното събрание в Париж. От общо 577 депутатски места едно се заделя за избирателния район Швейцария-Лихтенщайн. Осем жени и трима мъже са се кандидатирали на изборите през юни за мястото.
Съдийката в Женева и съпартийка на Оланд, Никол Кастиони (53) също ще се бори за място в Париж.
Френско-швейцарската гражданка е живяла в миналото си в «града на разврата» и се е занимавала по «специалността си: продавала е плътта си на прочутата улица на червените фенери Rue Saint-Denis (ул. «Свети Денис"). Сега социалистката мечтае да се върне на «бял кон» в града на миналия се позор.
Блондинката се гордее обаче със славното си минало и с пътя, който трябвало да извърви, за да се издигне до съдийка в Женева. Била на 33 години, когато преди 20 години, се включва в женевската кантонална политика и влиза в Общинския съвет, по-късно и в Кантоналния съвет. Швейцария е република, конфедерация от 22 кантона, всеки от които има своя конституция, парламент и правителство. Законодателната власт на Швейцария принадлежи на двукамарен парламент — Федерално събрание: Кантонален съвет от 44 члена, по двама от всеки кантон и Национален съвет - 200 члена, избирани от населението за 4 години.
Никол Кастиони не крие миналото си. «Играта на криеница не помага. Един ден всичко лъсва наяве», казва социалистката за Блик. Тя първо разказала на дъщеря си, тогава на 10 години, как майка й красива като картинка, станала от рано уличница. После написва автобиографията си, «Слънце в края на ноща», която се превръща в бестселър.
След матурата си красавицата искала да изживее нещо силно, вместо да продължи да учи. Работи като манекенка и я наемат за рекламни кампании.
Никол е на четвърто място в конкурса «Мис Швейцария» през 1979 година.
Култовият френско-швейцарски кинорежисьор Жан-Люк Годар, който зъвършва сдедното си образование в Швейцария, предлага на блондинката една роля.
Във филма «Sauve qui peut (la vie)» («Който може да се спасява. Живот») през 1980 г. Никол играе заедно със звезди като Изабел Хупър, Натали Бей и Жат Дютро.
Никол се запознава с Жан-Мишел в един нощен бар в Женева, през септември 1979 г, на рожденния ден на една своя приятелка. Жан-Мишел флиртува с нея и красивата Никол си паднала по него. Той изглеждал добре, бил шармантен и очевидно богат. Казал й, че е журналист в модно списание и може с връзките си да помогне на Никол да се издигне. Срещу секс, естественно. Парижанинът й изглеждал като извънземен – представител на един съвсем непознат за проституиращата швейцарка свят.
Той завъртял главата на моничето, което не било беднячка, но живеело много скромно в предградие на Женева. Майката на Никол не работела, баща й бил инженер от средната класа.
Никол била изнасилена като 13-годишна от роднина.
И изведнъж се появил принцът, Жан-Мишел, който й открил света на лукса: Шампанско и хайвер в скъпи хотели, скъпи бижута и елегантни дрехи... Също като геройнята на «Хубава жена»...
«Чувствах се като във филм, без да разбирам, че това беше един лош филм» - казва Никол.
Тя разказала на всичките си женевски дружки, как срещнала мъжа на живота си. Родителите й също били щастливи за нея и й стискали палци. Те вярвали, че Жан-Мишел е добра партия за детето им и гледали на него като на бъдещ зет.
До края на живота си двамата й родители нямали представа, че лъчезарният Жан-Мишел години наред със сила карал Никол да проституира. По точно швейцарската домакиня и инженерът не искали да узнават такива «подробности», които не пасвали ка картинката на семейната им идилия.
За първи път в Брюксел Жан-Мишел свършил парите. Оттогава мечтата на Никол се превърнала в нейния кошмар. Двамата живеели на семейни начала и той взел да влачи красавицата по съмнителни барове, на лов за богати клиенти.
Схемата се повтаряла: първо танци, после секс. Кастиони не можела да се измъкне от омагьосания кръг:
«Колкото и абсурдно да звучи това, но всеки път си мислех, че го правя за последен път» - казва за Блик Никол. Ала сводникът й Жан-Мишел имал една единственна цел: да прати момичето на пиацата в Париж. Когато се опъвала, той я пребивал.
Новоизпечената проститутка на Rue Saint-Denis, стъргалото на парижката секс-индустрия, продавала тялото си под името Гилда.
Докато екс-президентът Никола Саркози не забранил проституцията по общественните места, паралелно с меката на туристите в Монмартър, известен още и като «латинският квартал» или с«квартала на артистите и художниците», там действала и меката на проститутките - «Свети Денис». Или аналогът на хамбургската «Репабан»
Никол била на 22 години, когато за първи път спала с мъж за пари. В началото тя криела от срам лицето си зад един малък шал. «Точно това тогава забрадените лица бяха на мода и шаловете бяха вид укритие», обяснява интервюираната от Блик кандидат-депутатка за парламента на Оланд.
Сефтето й било на първия етаж в сграда, намираща се в един от тъмните задни дворове около центъра на Париж. Никол никога няма да забрави първия си клиент: «Той беше на 40. Аз влязох с него в стаята. Направихме го. Той извади от портфейла си банкноти, остави ги на масата и моментално си излезе. Всичко стана толкова бързо, че Жан-Мишел ме заподозря в провал» спомня си днес женевската съдийка. Сводникът й редовно я налагал и дори я заплашвал с пистолет да не бяга от поста си. Никой не можел да помогне на Никол, която прекарвала дните си страх и отчаяние.
Така се изнизали пет мъчителни години на сексуално робство. Точно толкова, колкото била ползвана като дете за секс от свой роднина-педофил. «Това едва ли е случайно съвпадение. Заради чувството си на вина и омърсеност, аз сама се наказвах, макар че жертвата бях аз» - размишлява швейцарската социалистката.
За да минават по-леко дните й в «червения фенер» на Париж, тя се пристрастила към кокаина и само благодарение на желязната си воля оцеляла, без да се гътне. В пристъп на отрезвяване Никол хванала първия влак за Женева. Родителите й били по това време болни и се нуждаели от грижите й. Тя не им казала нищичко за развратния си живот в Париж.
На 27 годишна възраст започва новият й живот. Малко преди това сводникът и «мъжът на живота й» Жан-Мишел умрял от свръхдоза. В родината си Никол започнала работа в един хотел. Не било никак лесно да се намери работа, без някой да те уреди или да представиш благоприлична автобиография..
Пълна с амбиции, Никол започва да следва право, омъжва се, ражда две дъщери и остава вдовица – съпругът й умира от рак. Госпожа Кастиони се ориентира към политиката и става съдийка. Освен това пише ситком (ситуационни комедии) за западно-швейцарската телевизия. А сега вече е кандидатка за френския парламент. Дори беше сред имената, спрягани за министърка на новото министерство по правата на жените в правителството на Крристиан Оланд. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
