По време на Студената война светът се превръща в огромна шахматна дъска, върху която Съединените щати и Съветският съюз водят невидима битка за влияние.
Докато общественото внимание е насочено към ядрените оръжия, шпионите и международните кризи, далеч от светлината на прожекторите се провеждат десетки тайни операции, някои от които звучат повече като сюжет от филм на ужасите, отколкото като реална военна стратегия.
Една от най-необичайните истории от този период идва от Филипините през 50-те години на миналия век. Според разсекретени документи американски военни съветници и специалисти по психологически операции участват в кампания, която използва местен фолклор и древни суеверия като оръжие срещу комунистически бунтовници, пише Зона666.
По онова време Филипините се борят с въоръженото движение Hukbalahap, известно още като „хуките“. Организацията води партизанска война срещу правителството и представлява сериозно предизвикателство за властите. В разгара на конфликта Вашингтон вижда региона като важен фронт в глобалната борба срещу комунизма и предоставя значителна военна и разузнавателна помощ.
Силното суеверие
Освен оръжия и тактическо обучение обаче се използват и далеч по-нестандартни методи.
Американските специалисти по психологическа война внимателно изучават местните вярвания, легенди и страхове. Те стигат до извода, че в някои селски райони продължават да съществуват силни суеверия, свързани с митично същество, познато като Асуанг. Според филипинския фолклор това е страховито създание, което напада хората през нощта и се храни с тяхната кръв.
За много западни наблюдатели подобни истории биха изглеждали като обикновени народни приказки. За хората, живеещи в изолирани райони на Филипините преди повече от седем десетилетия, легендите често са били възприемани много по-сериозно.
Именно върху този психологически фактор решават да заложат организаторите на операцията.
Според разсекретените сведения е разработен план, чиято цел е да убеди бунтовниците, че Асуанг действително обикаля джунглите и напада хора. След засада срещу член на партизанските сили тялото му е използвано за създаване на зловеща сцена. По врата са направени прободни рани, наподобяващи следи от зъби, а след това тялото е оставено на място, където останалите бойци със сигурност ще го открият.
Когато бунтовниците намират трупа, започват да се разпространяват слухове, че легендарното същество е нападнало района.
Въображението - мощно оръжие
Според част от докладите операцията постига желания ефект. Някои групи започват да избягват определени маршрути и позиции, а в определени случаи дори напускат цели райони. Независимо дали причината е била действителен страх или комбинация от слухове и психологическо напрежение, резултатът показва колко мощно оръжие може да бъде човешкото въображение.
Историята често се свързва с генерал и разузнавателен стратег Едуард Лансдейл, един от най-известните американски специалисти по психологически операции през периода на Студената война. Лансдейл става известен с нестандартните си подходи и с убеждението, че в определени ситуации разбиранията, страховете и вярванията на противника могат да бъдат по-важни от числеността на армията или количеството оръжия.
Случаят с Асуанг остава един от най-цитираните примери за подобна стратегия.
Пример за психологическа война
Днес военните анализатори разглеждат тази операция като класически пример за психологическа война. Вместо директна конфронтация се използва информация, символика и културно влияние. Целта не е физическото унищожаване на противника, а подкопаването на неговия морал и увереност.
Това, което прави случая особено интересен, е фактът, че операцията не разчита на модерни технологии, сложни устройства или секретни оръжия. Цялата стратегия се основава на нещо много по-древно – човешкия страх от неизвестното.
През последните години интересът към подобни операции нараства, тъй като все повече документи от периода на Студената война стават публично достояние. Те разкриват свят, в който разузнавателните служби експериментират с най-различни методи за влияние върху общественото мнение, поведението на противника и дори върху възприятията на цели общности.
Историята с филипинския вампир показва колко тънка понякога е границата между легендата и военната стратегия. Тя също така напомня, че най-ефективните оръжия невинаги са тези, които могат да бъдат видени на бойното поле. Понякога най-голямата сила се крие в способността да накараш противника да повярва в нещо, което никога не е съществувало.
Десетилетия след края на операцията случаят продължава да бъде изучаван във военни академии и анализиран от специалисти по психологическа война. Той остава едно от най-необичайните доказателства, че по време на Студената война битката за умовете на хората често е била не по-малко важна от битката за територии
