България ще увеличи военните вноски в подкрепа на мисията на НАТО в Афганистан. Това уверил военният ни министър Красимир Каракачанов в разговор с шефа на Пентагона Джеймс Матис по време на срещата на военните министри от НАТО в Брюксел преди два дни.
Този детайл е изпуснат в информациите на българските медии, но го има в направеното изявление на официалния говорител на Пентагона Дана У. Уайт „Readout of Secretary Mattis' Meeting with Bulgarian Minister of Defense Krasimir Karakachanov”: „He thanked the minister for Bulgaria’s planned increased military contribution to the Resolute Support mission in Afghanistan...” (Той (Матис) благодари на министъра за планирания увеличен военен принос на България в мисията „Решителна подкрепа” в Афганистан...”
 
Трябва ли да увеличим отделяните средства за мисията в Афганистан? Често сложният и пространен отговор означава, че и въпросът всъщност е сложен.
 
България участва с контингенти в Афганистан вече 16-а година. През 2002 г. от изпращането на контингенти в Афганистан и Ирак в определена степен зависеше приемането ни за член на НАТО. Някога през 1950 г. така е изнудена Турция – участието й във войната в Корея било за нея входен билет за НАТО.
 
После продължихме редовно да изпращахме контингенти, за да доказвахме лоялността си към Алианса. През 2006 г. дори имахме едновременно два контингента – освен рутинния сухопътен, ВВС изпрати един за ръководство на летището в Кабул.
 
Може да последва възражение, че обещаните увеличени средства за „Решителна подкрепа” ще бъдат осигурени от увеличения военен бюджет до 2% от БВП, за което ще бъдем заставени. Българската армия обаче има други далеч по-неотложни нужди.
 
Без притеснения може да се каже, че милионите за мисиите ни в Афганистан отидоха на халост. Времето на режима в Кабул изтича – убитите техни войници годишно надхвърлят 5 хиляди, дезертьорите са по 20 хиляди. Ние обаче бяхме и още сме принудени да отиваме там без никаква перспектива, само за масовка! Жалко само, че Българската армия не успя за компенсация на изхарчените средства да вземе достатъчно „ноу хау” през тези 16 г.
 
През май 2012 г. в Българската армия беше въведен нов „Устав за войсковата служба на ВС на Р. България”. Един от тримата главни асистенти на авторския колектив стана бригаден генерал Марин Начев: интелигентен, уравновесен и мотивиран офицер, с модерни разбирания. Полковникът (тогава) беше командир на контингента на летище Кабул и същевременно старши национален офицер в Афганистан през 2006 г.
 
Начев се срещна в Афганистан с друга армейска управленческа култура. След като се завърна в България, той беше въодушевен и ентусиазирано възнамеряваше да напише дисертация на тема как се управлява летище намиращо се в обсада. Тогавашният командващ ВВС ген. Симеон Симеонов обаче му поиска писмен доклад в обем не повече от 7 страници. Събираният опит и похарчените милиони за мисията отидоха на вятъра.
 
Шест години по-късно генерал Начев влезе в авторския колектив на новия устав на армията. Тук беше моментът модерната управленческа култура да бъде узаконена и въведена в практиката. „Нищо не им влиза в главите” – сподели той по отношение на ръководството на Генералния щаб. Накрая напусна армията доста разочарован.
 
В Афганистан само българският и турският контингент правеха сутрин класически строй, другите заставаха в полукръг пред командира. Там караулът нямаше разводач, часовите се сменяха сами. На българските часови на пост е строго забранено да присядат, да се подпират и да разговарят с околните. В Афганистан обаче това е нормално – на часовите единствено е забранено да свалят пръст от спусъка и само с лявата ръка развиват капачката на бутилката с минерална вода и - о,ужас! – отпиват глътка.
 
САЩ и НАТО няма да допуснат България да се изтръгне от здравата им хватка и да не участва в техните военни авантюри, както например Гърция. Единствено можем да минимизираме загубите като черпим от поучителния опит.Това обаче едва ли ще стане.
 
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ