Интересен коментар направи българският предприемач от китайски произход Цън Цон за Националния конгрес на Китайската комунистическа партия.

Ето какво пише той в личния си фейсбук профил:

"Приключи май вече 20-ият Национален конгрес на партията. Виждам, че най-голям отзвук като че ли получи извеждането на бившия генерален секретар Ху Дзинтао от залата пред всички камери и най-вече пред очите на сина му. Сега, без да навлизам в детайли дали е било нужно цялото това упражнение той самият до известна степен си е виновен за това. В крайна сметка той бе един от тези, които подкрепи Си Дзинпин навремето за генерален секретар. Сега най-вероятно ще прекара остатъка от живота си под домашен арест, което не е като да не се е случвало на много други бивши лидери в близкото и далечно минало на Китай.

Сега, по въпроса за безпрецедентния трети мандат и неписаното правило за два мандата по пет години. Навремето Дън Сяопин и неговият кръг решават, за да не се повтори отново култът към личността, както стана при Мао, генералният секретар на партията да има право да кара максимум два мандата. Другото правило, което се реши тогава, е и действащият генерален секретар да посочва наследника на своя наследник.

Тоест през едно поколение. С това се цели, първо, властта да остане все пак в определен кръг от хора, и второ, да има няколко различни фракции в партията, които да се ограничават и контролират взаимно. По-късно се въведе и трето неписано правило за членовете на ЦК, че в деня на откриването на национален конгрес, ако си вече на 68 годишна възраст, се оттегляш на конгреса, но ако си все още на 67 г. 12 месеца и 30 дни, имаш право да останеш или дори да се издигаш. И очевидно тази система работи, съдейки по стабилността на властта на партията и икономическите постижения на страната.

На този национален конгрес обаче и трите правила бяха нарушени. Не че е голяма драма, но с това се създава риск за различни интерпретации във времето за легитимността на лидера. На нас може да ни се струва преувеличено, но запознатите с китайската история знаят, че едни от най-сериозните проблеми и с най-сериозните последствия за страната през последните 2-3 хилядолетия е бил въпросът с легитимността на един владетел. Затова по този въпрос непрестанно са мислели управляващите през вековете.

То не беше правилото само първородният син на официалната съпруга на императора да има право да наследява трона; то не беше да се убива майката на престолонаследника, ако той е прекалено малък, а тя – прекалено млада; то не беше после да не се посочва престолонаследник до последно, а да се запечата името му в кутия, която се поставя зад една там една плоча на тавана в една от залите в Забранения дворец; то не беше престолонаследникът да взима за съпруги само от благородни семейства, а после го променят да са само от бедни семейства и т.н.

Като малък се чудех на всичките тези правила и за какво изобщо се прави да е толкова сложно, не може ли императорът просто да посочи този, който там най-много му допада и това е. Но колкото повече научавах за китайската история, толкова повече осъзнавах причините за усилията, които се полагаха, за да се установяват подобни правила и тяхното спазване, колкото и шантави да ни се струват днес.

Та, толкоз по отношение на извеждането на бившия генерален секретар и правилото на два мандата. Като цяло съм настроен към това, че правилата са създадени, за да се спазват. Особено ако целиш дългосрочен ефект. Както един мъдър китайски император е казал навремето: да осъществиш един мегапроект е лесно. Да създадеш един добър закон или правило – трудно. В китайската история има династии по 400, 600 и 800 години. Има и такива по 10-12 г. И ако се погледнат по-детайлно едните и другите, почти винаги се стига до въпроса за легитимността на владетеля. И причината почти винаги е била, че някога някой някъде е спазил или нарушил някое правило, било то и неписано.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук